Решение № 94 от 25.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500168 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.

741/20.02.2023 г. от П. на Р. против решение № 14 / 26.01.2023г. ,постановено по гр.д.76 / 2022г . по описа на ОС – С. в частта ,в която е осъдена да заплати на Г. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неефективно и забавено разследване по досъдебно производство 63 /20 на НСС – София в размер на 4 000 лв. частично от 70 000 лв. .Поддържат се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част и е заявено искане същото да бъде отменено в неговата обжалвана част и да бъде постановено друго , с което искът на М. да бъде отхвърлен изцяло ,а ако се приеме за основателен да бъде намалено присъденото обезщетение .Претендират присъждане на разноски.

Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба 763 / 20.02.2023 г. от Г. М. ,представляван от адв. Д. К. Л. и адв.П. М. против същото решение ,в частта ,в която предявените искове за заплащане на обезщетение за 1 имуществени и неимуществени вреди против П. на Р. са отхвърлени – първият изцяло ,а вторият над уважения размер от 4 000 лв. до предявения такъв от 27 000 лв. ,частично от 70 000 лв.Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност ,неправилност ,необоснованост и несправедливост и се заявява искане решението ,в неговата отхвърлителна част да бъде отменено и исковете ,предмет на разглеждане да бъдат уважени изцяло.Претендират се разноски.

От страните са постъпили отговори , с които се оспорват жалбите на насрещните страни и се заявява искане същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова молба от Г. М. /, чрез адв.

Д.У. и адв. П.М. срещу П. на Р., с която се претендират сумите от 27 000лв., частичен иск от 48 733 евро имуществени вреди и 27 000лв. частичен иск от 70 000лв., неимуществени вреди, причинени от неефективно и забавено разследване на престъпление в нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС ,за които вреди държавата отговаря на основание чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че през 2006 г. сключил с „П. д.“ ООД предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот –апартамент в комплекс „ ФН * „ в к.к. П. срещу продажната цена от 49 110 евро. Твърдял е ,че в периода 16.05.2006 г. – 11.03.2007г. е заплатил общо 48 733 евро. като през 2008 . Н. К. / съдружник и управител на дружеството / обещал да прехвърли имота след завършване на довършителните работи.Ищецът в периода 2008 г. – 2014 г. настоявал да му бъде прехвърлен имота като през 2014 г. се срещнал с лицата К. ,К. и У. ,които му обяснили ,че за да му бъде прехвърлен имота следва да плати още хиляди евро като никой не му бил обяснил ,че имотът вече не е собственост на дружеството.След тази среща ищецът подал жалба,въз основа на която било образувано досъдебно производство № ****. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – С.

По -нататък е твърдял ,че по досъдебното производство са били предприети процесуални действия – разпити на свидетели ,назначаване на експертизи и друго ,но разследването вървяло изключително бавно ,тромаво ,протакано без причина и основание в продължение на 6 години.Цялостното протакане на разследването и необоснованото му забавяне мотивирали ищеца на 31.07.2020 г. да отправи искане до Г. п. на РБ да прехвърли продължаването на разследването на НСС ,което искане било удовлетворено, 2 но за голяма нетова изненада на 04.03.2021 г. било издадено постановление от наблюдаващия прокурор ,с което досъдебното производство ,водено срещу неизвестен извършител било прекратено поради изтекла давност.Това постановление било обжалвано и потвърдено с определение на РС – С.и на ОС – С.Счита ,че неоправданото бездействие ,изразяващо се в протакане на разследването и неповдигане на обвинение преклудирала възможността ищецът да получи справедливост и възмездие ,както и че му е причинена имуществена вреда в размер на сумата от 48 733 евро ,заплатена за апартамента ,за която сума искал да предяви граждански иск и претенция в досъдебното производство и впоследствие в наказателното дело , което обаче нямало как да се случи ,тъй като производството било прекратено по давност.

Ищецът е поддържал ,че необосновано дългото разследване и протакане на делото ,неадекватното водене на разследването ,липсата на повдигнато обвинение ,допускане изтичане на давността ,ясно доказвало че прокуратурата не си е изпълнела задължението по чл.22 ал.2 от НПК ,разследването по жалбата на ищеца не е приключило в разумен срок по смисъла на чл.6 ,§1 от ЕКЗПЧОС,от което на ищеца са причинени имуществена вреда в посочения размер и неимуществени такива ,които определя като чувство на страх ,че ще изгубил спестяванията си в голям размер ,чрез които е извършил плащане по предварителния договор и които няма да може да възстанови ,нито ще си получи собствеността ,чувство на незащитеност от извършеното престъпление,чувство на липса на справедливост и безнаказаност на извършителите на престъпление,стрес и негативни емоции ,липса на доверие в прокуратурата ,липса на доверие в България като правова държава ,в която се защитават интересите на лица ,инвестирали в имоти ,закупени в страната.

За тези вреди ищецът е претендирал сумата от по 27 000 лв частично от съответно сумата от 48 733 евро за имуществени веди и 70 000 лв. – за неимуществени такива като е посочил ,че основанието за ангажиране отговорността на ответника се корени в разпоредбата на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД.

С разпореждане от 10.03.2022 г. съдът е оставил исковата без движение с указания до ищеца да представи доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по глава трета „а“ от ЗСВ ,в отговор на което е постъпила молба от ищеца чрез неговите процесуални представители от 15.04.2022г. , с която същият ,позовавайки се на разпоредбата на § 9 от ПЗР ЗИД ЗОДОВ- ДВ 98 / 2012 г. счита,че не попада в нито една от категориите лица ,посочени в чл. 2 и чл.2 б от ЗОДОВ ,които имат право да търсят обезщетение по този закон и затова основава претенцията си на разпоредбата на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД ,която не е поставена под условие да бъде изчерпана процедурата по глава трета“а“ от ЗСВ .Позовава се е в молбата си е и представил със същата решение № 12 / 27.01.2016 г. по гр.д. 4014/ 2015 г. на ВКС – ГО и определение№ 535 / 11.06.2020 г. ,постановено по гр.д.1230 / 2020 г. по описа на ВКС.

3

С изменението на ЗОДОВ – ДВ бр.98 / 2012 г. се създаде нова разпоредба – чл.2 б ,според ал.1 на която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Със същото изменение се предвиди ,че обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал. 1, може да се търси само по реда на ЗОДОВ , а не по общия ред, като с новата ал. 2 на чл.8 от закона е предвидено ,че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.

2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Параграф 9 от ПЗР ЗИД ЗОДОВ- ДВ 98 / 2012г. ,на който се позовава ищеца ,пък предвижда ,че право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт.

В светлината на посочените норми , а и както е изложено в посочените и представени от ищеца актове на ВКС материално правната норма на чл.2б от ЗОДОВ има действие за напред като след влизането в сила обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия могат да се търсят само по реда на ЗОДОВ като по приключили производства искът е допустим само когато е изчерпан административния ред за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ.Правото да подадат заявения за обезщетение по посочения административен ред имат и лицата ,чиито национални досъдени или съдебни производства са приключили към дата на лизане в сила на закона и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт , а в останалите случай – когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на закона ,лицата не могат да подадат заявление за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ ,нито да предявят иск по чл.2б от ЗОДОВ като реда за защита на техните права и за ангажиране отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитните органи ,които в нарушение на чл.6 §1 от Конвенцията не са 4 извършени в разумен срок е чл.49 във вр.45 от ЗЗД.

Настоящият случай ,противно на твърденията на ищеца ,не е такъв и не попада в приложното поле на обсъдената по-горе разпоредба на §9 от ПЗД ЗИД ЗОДОВ – ДВ бр.98 / 2012г. ,нито цитираната от ищеца практика е относима към казуса .Досъдебното наказателно производство ,от бездействието на разследващите органи по което ищецът твърди да е претърпял вреди ,е образувано през 2014 г. и е прекратено с постановление от 04.03.2021г. ,потвърдено с окончателно определение на ОС – С.от 14.05.2021 г. ,т.е. същото е образувано ,развило се и е прекратено при действието на ЗОДОВ в редакцията му след изменението с ДВ бр.98 / 2012 г. При това положение и доколкото ищецът има качеството на пострадал именно този закон е приложимия такъв за обезщетение за вреди от нарушение на правото гражданите на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията . А че предявеният иск е такъв няма съмнение. Правната квалификация на една искове претенция се извлича от заявените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и съобразения с нея петитум на иска. В конкретния случай твърденията на ищеца са ,че е пострадал от престъпление ,за което е сезирал Окръжен следствен отдел – С.; че необоснованото забавяне на разследването поради бездействието на разследващите органи от една страна ,и поради неадекватното водено разследване – от друга ,е довело до допускане изтичане на давността и прекратяване поради това на производството. Поради всичко това е счел ,че прокуратурата не е изпълнила задължението си по чл.22 ал.2 от НПК , а именно задължението да осигури провеждането на досъдебното производство в предвидените в кодекса срокове , и разследването по жалбата му не е приключило в разумен срок ,поради което е накърнено правото му ,гарантирано от чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.При така изложените твърдения е заявил осъдителна искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на горното имуществени и неимуществени вреди.

Тези обективно съединени искове, намиращо своето правно основание в материално правната норма на чл.2б от ЗОДОВ подлежат на разглеждане само по реда на този закон,а не по общия ред като абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост при приключило досъдебно производство е проведена административна процедура за обезщетение за 5 вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ ,по която няма постигнато споразумение ,каквато процедура безспорно в случая не е проведена.

С оглед на изложеното ,налага се извода ,че поради неизчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗОДОВ разглежданите тук искове се явяват недопустими ,поради което решението ,предмет на обжалване , с което съдът се е произнесъл по тях по същество също се явява недопустимо.Като такова същото следва да бъде обезсилено ,а производството по исковата молба ,по което същото е образувано ,да бъде прекратено.