Решение № 968 от 04.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Добрич, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д. като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230102087 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: *** чрез адвокат С. Д., вписан към Адвокатска колегия — гр. **, кантора с адрес: гр. **, ******, с която срещу ЗП Н. Й. Р. с ЕГН: **********, адрес: гр. Добрич, **** са предявени следните обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД : за сумата 2 454,50 лева, представляваща остатък от неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022г.- 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 2454,50 лева, считано от подаване па заявлението за издаване па заповед за изпълнение — 05.03.2024 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 75.38 лева за периода от 15.02.2023г. до 04.03.2024 г., които суми са предмет на Заповед №346/08.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №748/2024г. на 19 с-в при Районен съд — Добрич.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства:

На 05.03.2024г. ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за следните суми:

2 454,50 лева, представляващо остатък от неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022г,- 2023г., мораторна лихва в размер на 75.38 лева за периода от 15.12.2023г. до 04.03.2024 г. и законна лихва върху главницата от 2454,50 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 05.03.2024 г. до изплащане на вземането. След сезирането на съда с подаденото заявление е 1 образувано ч. гр. дело №748/2024г. на 19 с-в при Районен съд — Добрич, по което е издадена Заповед №346/08.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочените суми, както и за разноските по заповедното производство. На 24.04.2024г, длъжникът и ответник по настоящото гражданско дело е подал възражение на основание чл.414 от ГПК като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане №3255/30.05.2024г. е указано на ищцата, че може в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника относно съществуване на вземането си. Исковата молба е подадена в указания едномесечен срок.

На 21.06.2022г. С. Г. С. с ЕГН: **********, в качеството си на пълномощник на *** И., е сключила договор за наем на земеделска земя със ЗП Н. Й. Р. с ЕГН:**********. По силата на сключения договор наемодателят е предоставил на наемателя — ответник в настоящото производство за временно и възмездно ползване следните недвижими имоти: нива с площ 18,548 декара съгласно договора за наем и скица, а по документ за собственост с площ 18.545 декара, представляваща имот ***** в землището на село ***, предходен номер на имота: ***; - нива с площ 30,543 декара, представляваща имот №*** в землището на село ***, предходен номер на имота: **. Съгласно постигнатата между страните договорка, обективирана в чл.2, ал.1 от договора наемателят се е задължил да заплаща годишно наемно плащане в размер на 35 % от печалбата от произведената и продадена селскостопанска продукция, осреднена за всички култури, но не по-малко от 100 /сто/ лева на декар, като това плащане е следвало да извърши не по-късно от 15 декември след изтичане на стопанската година, тоест до 15.12.2023г.. На 22.12.2023г. ЗП Н.

Й. Р. е заплатил на С. Г. С. сумата от 2454,60 лв. по банков път, която представ.лява частично плащане по договора.

Незаплатеният остатък от дължимата наемна цена по договор за наем на земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022г.-2023г, възлиза на 2 454,50 лева, която сума представлява търсената сума за главница. Същата е следвало да бъде платена до 15.12.2023г., поради което се претендира и мораторна лихва в размер на 75.38 лева за периода от 15.12.2023г. до датата 04.03.2024г., както и законна лихва върху главницата от 2454,50 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 05.03.2024 г. до изплащане на вземането.

Нива с площ 30,543 декара, представляваща имот №*** в землището на село ***, предходен номер на имота: ** е придобита от *** И. по силата на Договор за доброволна делба през 1997г.. След нейната смърт на ***. имотът и всички нейни права са придобити от нейния единствен наследник — дъщеря й С. Г. С., имаща качеството на ищца в настоящото производство.

Нива с площ 18,548 декара, представляваща имот ***** в землището на село ***, предходен номер на имота: *** е придобита от Г. С. И. - баща на ищцата по силата на Договор за доброволна делба на недвижим земеделски имот от ***. След неговата смърт на ****., имотът е наследен от неговата съпруга - *** И. (починала на ***.), син — С. Г. Г. (починал на ***г.) и дъщеря му. Към момента на сключване на процесния договор за наем от 21.06.2022г.

2 собственици на имота са били дъщеря му - С. Г. С. и съпругата му - *** И., чиито права след смъртта й са придобити от дъщеря й чрез наследяване. С оглед гореизложеното се настоява за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез адв. Р. Р.а, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което моли съдът да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК претендира разноски. Признава наличието на сключен между страните договор за наем на земеделска земя, но твърди да е изпълнил задълженията си на наемателя за плащане на уговорената в чл. 2 от него наемна цена. Пояснява, че действително в т. 2, ал.1 от процесния договор за наем на земеделска земя било уговорено наемното плащане да е в размер на 35% от печалбата от произведената и продадена селскостопанска продукция, осреднена за всички култури, но не по-малко от 100 лв. на декар, платимо не по-късно от 15.12 след изтичането на стопанската година. Акцентира обаче, че в случая приложение намира т. 2, ал. 3 от договора, регламентираща , че при форсмажорни събития, довели до пълно или частично увреждане или унищожаване на посевите, за настъпването на които наемателят е уведомил наемодателя, гарантираният размер на минимално наемно плащане не се прилага. Позовава се именно на посочените в т.2, ал.3 на договора форсмажорни събития /суша, невъзможност да се осъществи опрашване на културите поради високи температури/, които са довели до увреждане и унищожаване на голяма част от посевите, за настъпването на които твърди да е уведомил ищцата преди падежа на договора и които обстоятелства според него изключват прилагането на клаузата в договора за минимално уговореното наемно плащане. Сочените от него форсмажорни обстоятелства били непредвидени и непредвидими при сключване на договора и поради го освобождавали от отговорност.

Заявява, че през периода на действие на процесния договор отдадените под наем земеделски земи са комасирани. Ответникът отглеждал царевица, слънчоглед, пшеница, но поради настъпилата трайно суша и висока температура, довела до невъзможност за опрашване на растенията през периода от началото на месец юни до края на месец октомври 2023г., посевите били съответно частично и по места напълно унищожени. Посеченото обстоятелство е довело до невъзможността да реализира печалба от продажбата на отглежданите от него култури и в съответната стопанска година работил не само без печалба, но дори на загуба.

В конкретния случай ищцата получила изпълнение на задължението според конкретната ситуация на форсмажор, предвидена в чл. 2, ал. 3 на договора за наем на земеделска земя на 22.12.23 г. в размера, посочен в ИМ. За настъпилите форсмажорни обстоятелства ищцата била коректно уведомена от ответника, и то многократно с подробно описание на фактическата обстановка и причините, довели до нея, касаещи не само ответника, а целия регион. В процесния договор , въз основа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, страните изрично били включили клауза за форсмажор, като при наличие на 3 форсмажорни събития клаузата за минимално определеното арендно плащане не се прилага. Ищцата била подписала договора, което означавало, че се е съгласила с клаузата за форсмажор. В конкретния случай форсмажорът е природно събитие - суша, за която наемодателят е надлежно уведомен съобразно предвижданията на договора.

Предвид наличието на форсмажор, който изключва отговорността на ответника за неизпълнение на минимално уговореното арендно плащане, ответникът престарал на кредитора-ищец по делото рента, абсолютно еквивалентна на тази на конкуренцията и съобразена с реализираната от него продукция съгласно договора.

Пояснява се, че ответникът е дипломиран агроном, който се занимава се със земеделие над 14 години. Същият твърди да обработва наетите от него земи с изискуемата грижа на добрия стопанин.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.

В първо съдебно заседание ищцата навежда твърдения, че от страна на ответника е налице виновно поведение, тъй като той не е положил дължимата грижа на добрия стопанин и не е застраховал продукцията си. В срок представя писмена защита, като навежда твърдения, че в случая не са настъпили форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 от ТЗ. Счита, че съдът не следва да кредитира заключението по изслушаната агротехническа експертиза, тъй като в него се съдържа извод за наличието на непреодолима сила , който е правен и следва да бъде направен от съда.

В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор на исковата молба и настоява за отхвърляне на исковете в цялост. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В хода по същества счита, че по делото е установено наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 от ТЗ, а именно лоши климатични условия от извънреден характер/засушаване/ през процесната стопанска година, както и обстоятелството, че е положил дължимата грижа на добрия стопанин.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищцата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №748 по описа за 2024 г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 08.03.2024 г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът ЗП Н. Й.

Р. да заплати на кредитора С. Г. С. сумата 2 454,50 лева (две хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 50 ст.) - главница, представлява остатък от неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022-2023г. за следните недвижими имоти: нива с площ 18.548 декара, представляваща имот ***** в землището на село ***, предходен номер на имота: ****; нива с площ 30,543 декара, представляваща имот №*** в землището на село ***, предходен номер на 4 имота: ** , ведно със законна лихва считано от подаване на настоящото заявление за издаване на заповед за изпълнение - 05.03.2024 г. до изплащане на вземането 75.38 лева - мораторна лихва за периода от 15.12.2023г. до 04.03.2024 г. , както и сторените по делото разноски: 50,60 лева - държавна така; 550 лева - заплатено адвокатско възнаграждение;

Заповедта е връчена на длъжника на 22.04.2024г., който на 24.04.2024г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е подал възражение за недължимост на процесните суми. С разпореждане от 30.05.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 06.06.2024 г. Исковата молба е подадена на дата 08.07.2024 г., при изтичащ срок 08.07.2024г. , поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.