Решение № 1262 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110110495 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищецът Д. Т. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. Т., № *, бл.*, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. А. А. А., служебен №***, АК-Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул.

З. №*, тел. ****, срещу ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, с която е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2024.08 лева, от плащане от 13.02.2024 г., платени при изначална липса на основание по сключен на 23.06.2023 г. между страните договор за потребителски кредит №40018222227.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38 от ЗА.

Посочена е банковата сметка с молба на ищеца №80954/25.09.2025г. по описа на ВРС, по която дължимите суми да бъдат преведени, с титуляр адв.А. А. А./с представено към молбата пъллномощно за този адв./- IBAN: ***, BIC: ***.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Сочи се от ищеца, че на 23.06.2023 г. между него и П. К. Б. ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит №40018222227, вид на кредита „Ф. и Ф.“, за предоставяне на сумата от 3500.00 лева на заем , възстановим на 36 месечни равни вноски, при ГЛП 41% и ГПР 48.99 %, и обща дължима сума 6081.70 лева. Към договорът за кредит са били включени допълнителни услуги „Ф. и Ф.“ на стойност 4025 лева, като така общо дължимата сума нарастнала до 10106.70 лева, без да бъдат включени в ГПР. Ищецът излага, че не разполага с договора за кредит.

Настоява, че в случая договора за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение за 1 допълнителните услуги "Ф." и "Ф." е следвало да бъде включена в ГПР, съгласно чл. 19, ал.

1 от ЗПК и констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не отразява реалната стойност на ГПР, поради което на основание чл. 22 от ЗПК, се настоява от ищцовата страна, че договорът е недействителен (нищожен).

Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява според ищеца и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и неконкретно заблуждаваща търговска практика ,по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.

Ето защо, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесния договор за потребителски кредит се настоява, че е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, според която норма, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

Сочи, че договор за потребителски кредит №40018222227 е с главница 3500.00лв., за който са извършени плащания, съгласно представеното извлечение по сметка от към Договор за потребителски кредит №40018222227 в размер на 5524.08 лева .

Предоставя се платежно от 13.02.2024 г. в размер на 4332.00 лева в полза на Д. З. с основание номера на договора - №40018222227. От това плащане се претендира сумата от 2024.08 лева.

С горното се обосновава правният интерес от предявения иск.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, чрез пълномощника юрк. Е. С. К., не оспорва и признава, че ищецът е заплатил над главницата сумата от 2024.08 лева, както се твърди в исковата молба, но намира, че договор за потребителски кредит № 40018222227 е действителен.

Сочи, че в процесния договор за потребителски кредит №40018222227 се съдържа приложимият лихвен процент по кредита и същият не противоречи на добрите нрави. Видно от раздел VI „Параметри“ приложимият лихвен процент е фиксиран, а условията за прилагането му се съдържат в чл. 4.1. и чл. 4.2. от общите условия, които са подписани от страните. Счита, че възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент.

Ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап, с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договор.

Настоява се, че не налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП).

Лихвата при договорите за потребителски кредит не е мораторна (закъснителна) лихва. т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа възнаградителната лихва се сочи, че е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване.

2

Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане /така решение № 906/30.12.2004 год. по гр.д. № 1106/2003 год., на ВКС, II г.о., решение № 1270/09.01.2009 год. по гр.д. № 5093/2007 год., на ВКС, II г.о. и др./.

Настоява, че безспорно се доказва, че необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № 40018222227, съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, се съдържа в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е действителен. Счита, че неправилно разбирането, че с уговарянето на допълнителните услуги „Ф.“ и „Ф.“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по същите представлява скрит разход за кредитора.

Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф Директива 2008/48 . В практиката има различни становища кога това изискване е нарушено. Счита, че дори да се приеме, че има нарушение – неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор.

На основание чл. 78, ал. 5 ГПК отправя искане да се определи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съобразявайки възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, с правната и фактическата сложност на делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит №40018222227, сключен на 23.06.2023 г.

Представени са и следните писмени документи: Преддоговорна информация (Стандартен европейски формат), както и извлечение по сметка по посочения договор.

От същите, а и предвид направеното признание в исковата молба, се установява по безспорен начин, че ищецът е сключил процесния договор за потребителски кредит в размер на 3500,00 лева, със срок от 36 месеца, с първи падеж на месечната вноска 168,93лв. и общо дължима сума на кредита в размер 6081,70лв.

Посочен е фиксиран лихвен процент на кредита в размер на 41 %, както и ГПР 48,99%.

По делото е и прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК следното:

-сключването на 23.06.2023 г. между ищеца и П. К. Б. ЕООД Договор за потребителски кредит №40018222227, вид на кредита „Ф. и Ф.“, за предоставяне на сумата от 3500 лева на заем, възстановим на 36 месечни равни вноски, при ГЛП 41% и ГПР 48.99 % 3

, и обща дължима сума 6081.70 лева;

-че ищецът е заплатил над главницата сумата от 2024.08 лева, както се твърди в исковата молба.

В тежест на ИЩЕЦА по делото е да установи всички положителни правопораждащи твърдения, на които основава исканията си, а именно: че е бил във валидна облигационна връзка с ответника за исковия период по всеки от двата договора, че е заплатил процесните суми на ответника, т.е. наличието на имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; - размера на претенцията.

В тежест на ОТВЕТНИКА по делото е да установи всички положителни възражения срещу предявените искове, в т.ч., че е налице годно правно основание , оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага. Ответникът следва да установи, че е получил процесните суми на валидно правно основание. Указва на ответника, че при наведени твърдения за заплатена сума без основание, това твърдение по своята същност съставлява довод за наличието на отрицателен факт, а доколкото отрицателните факти не се доказват, то тежестта да докаже наличието на валидно правно основание е на ответника в процесния случай.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен съобразно нормата на чл. 23 ЗПК. В т.55 от решението по дело C-714/22 изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието посочено в цитираното решение). Когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него възнаграждения за услуги, целият договор следва да се приеме от националния закон за нищожен, поради което и на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор е недействителен. На осн. чл.23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита= С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че предявената главна искова претенция относно дължимостта на сумата от 96,02 евро /187.79 лева/, следва да бъде уважена, доколкото е налице признание на неизгоден факт от страна на ответника, че е налице заплащане на сумата от 2024.08 лева над главницата по сключен на 23.06.2023 г. между страните договор за потребителски кредит №40018222227.