Решение № 21203 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21203 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110110498 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. Д.

Г., ЕГН **********, срещу ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от общо 6384,93 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди по лек автомобил марка и модел „BMW Х5“, с рег. № ***, от настъпили в срока на действие на имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в Застрахователна полица № ***, 3 бр. застрахователни събития – паркинг щети, от които 1521,05 лв. – незаплатен остатък по Щета № ***/12.01.2022 г., 2657,37 лв. – незаплатен остатък по Щета № ***/14.06.2022 г., и 2206,51 лв. – незаплатен остатък по Щета № ***/16.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 725,13 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираните главници за обезщетенията, считано от изтичане на 3-месечния срок след изпълнение на условията по чл. 380, ал. 1 КЗ, т.е. от 13.04.2023 г., до 25.02.2024 г.

Ищецът Ц. Д. Г., ЕГН **********, поддържа, че между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ съгласно Застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г., по отношение собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „BMW Х5“, с рег. № ***. Твърди, че по време на действието на застрахователния договор настъпили 3 бр. застрахователни събития – паркинг щети: на 1

12.01.2022 г., 14.06.2022 г. и 16.08.2022 г., от които произтекли материални вреди за процесното МПС. За същите били образувани Щета № ***/12.01.2022 г., Щета № ***/14.06.2022 г. и Щета № ***/16.08.2022 г., по които били изплатени следните застрахователни обезщетения – сумата от 2253,89 лв. на 26.01.2022 г. / при действително дължима 3774,94 лв./, сумата от 3604,57 лв. на 22.06.2022 г. / при действително дължима 6261,94 лв./ и сумата от 831,60 лв. на 02.09.2022 г. /при действително дължима 3038,11 лв./.

Ищецът заявил претенциите си за заплащане на дължимите остатъци от застрахователните обезщетения – 1521,05 лв. по Щета № ***/12.01.2022 г., 2657,37 лв. по Щета № ***/14.06.2022 г., и 2206,51 лв. по Щета № ***/16.08.2022 г., като с писмо с изх. № 1820423/16.01.2023 г. ответникът е отказал удовлетворяване на искането. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства. По искане на ищеца, съда е задължил ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи преписките по образуваните пред него Щети с №№ ***/12.01.2022 г., Щета № ***/14.06.2022 г. и Щета № ***/16.08.2022 г. и същите са приети като доказателства. Допуснато е и прието заключение по съдебнотехническа експертиза, по поставените от ищеца въпроси относно стойността на настъпилите по процесното МПС увреждания, съгласно възприетите и описани от ответника, при огледа видове увреждания и тяхната степен.

Ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, редовно уведомен за заведения срещу него иск, на 09.01.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.

С молба от 03.10.2025 г., ответника е представил по делото преписки по образуваните пред него три броя Щети с посочените по-горе номера. В проведеното на 07.10.2025 г., съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен представител в лицето на адв. Г., който оспорва исковата молба. В хода на устните състезания, представителя на ответника пледира за неоснователност на претенцията, като за пръв път на този етап от производството въвежда възражение, че съгласно приложимите към момента на уврежданията Общи условия на ответното застрахователно дружество, при т.нар. паркинг щети, е допустимо да се изплати обезщетение само за увредени до три детайла, което ответното дружество е направило още при първата образувана Щета през м. 01.2022 г., при което ищеца няма основание да търси доплащане по по-късно образуваните през годината щети. В случай, че съдът прецени претенциите за основателни, моли да не ги уважава в претендирания размер, който счита за прекомерно завишен и не отговарящ на действителните вреди. Оспорва претенцията на ответника, на пълномощника му да се заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., тъй като не се доказвали „близките отношения“ между ищеца и адвоката му.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира следното:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

2

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства - се установява, че между ответното дружество и Ц. Д. Г., ЕГН **********, е б и л сключен договор за имуществена застраховка Каско на МПС съгласно полица № ***/11.10.2021 г.

Няма спор също, че по отношение на процесния лек автомобил са настъпили последователно три застрахователни събития, в периода на действие на застрахователния договор, т.нар. паркинг-щети, на 12.01.2022 г., 14.06.2022 г. и 16.08.2022 г., като по заявление на застрахованото лице са образувани и три броя Щети при ответното дружество, по които последното е заплатило обезщетения както следва: по Щета № ***/12.01.2022 г. – 2253,89 лв., Щета № ***/14.06.2022 г. – 360457 лв. и по Щета № ***/16.08.2022 г. – 831,60 лв. По делото не се спори между страните, че са настъпили твърдените от ищеца ПТП, които се явяват покрити рискове по застраховка „Каско на МПС“, както и че получените по застрахованото МПС имуществени повреди са в пряка причинно-следствена връзка именно с реализираните на 12.01.2022 г., 14.06.2022 г. и 16.08.2022 г . произшествия.

Във връзка със спорните факти и обстоятелства, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че следва да докаже при условията на пълно и главно доказване вида и размера на настъпилите вреди в резултат на претърпените на 12.01.2022 г.; 14.06.2022 г. и 16.08.2022 г. пътни инциденти. На ответника, съответно е възложено да докаже пълно погасяване на задължението си.

Основният спор между страните е във връзка с оценката на тези щети, респ. дължимите от ответното дружество застрахователни обезщетения за тях. В тази връзка по делото е прието заключение по изслушаната САТЕ, което съдът по реда на чл.202 от ГПК, кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено.

Видно от същото, съобразно заявените механизми и описите, извършени от застрахователя-ответник, на база извършените огледи след образуване на щетите, при възприетите от застрахователя видове и степен на увреждане на увредените детайли, стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на всяко от трите ПТП е съответно 3562,52 лв. /за ПТП от 12.01.2022 г.; 6026,10 лв. /за ПТП от 14.06.2022 г./ и 3150,91 лв. /при ПТП от 16.08.2022 г. Вещото лице е установило, че увреденото МПС към датата на първото ПТП е било в експлоатация от 5 г., 2 м. и 23 дни, а към датата на последното ПТП 16.08.2022г., съответно на 5 г. 9 м. и 27 дни.

От правна страна:

С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Размерът на същото следва да се определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и е равно на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 405, ал. 3 КЗ.

Разпоредбата н а чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди, към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 3

667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО).

Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда/ или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).

Следователно, изцяло неоснователни са заявените в хода на производството от страна на ответника, възражения, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се приложи съответния коефициент за намаление, тъй като такъв, съобразно константната практика на ВКС е приложен още със сключването на договора за застраховка и при определяне на застрахователната сума, която се явява лимита на застрахователната отговорност. Не следва да се обсъжда и възражението на ответника, че съгласно приложимите по делото ОУ на застрахователя, след изплащане на обезщетение, всяко следващо такова се изплаща, намалено със съответния коефициент, освен, ако не бъде доплатена стойността на застраховката, тъй като същото на първо място е заявено след срока по чл.131 от ГПК, без да се сочи конкретна норма от Общите условия на ответника, и без същите да са приложени по делото, като същите не са общоизвестен за съда и страните факт, а подлежат на доказване на общо основание от страната, която се позовава на тях. Едва в хода на устните състезания, ответника въвежда и друго възражение, а именно, че съгласно Общите му условия по застраховка „Каско“, в срока на застраховката, при т.нар. „паркинг щети“ могат да се изплащат само до три увредени детайла. Наличието на такава разпоредба освен, че не се доказва да е уговорена между страните и въвеждането й в процеса е преклудирано, но също така и ако действително се съдържа в приетите от ответника ОУ, има признаци да е неравноправна клауза, каквато обаче преценка съда в настоящото производство не е обвързан да извършва, тъй като както се посочи по-горе, позоваването на същата от ответника е заявено едва в хода на устните състезания и същото се явява ирелевантно за правилното решаване на делото.

В заключение, при възприемане на определените стойности на уврежданията по процесното МПС, по заключението на САТЕ, и след приспадане на доброволно изплатените от ответното дружество обезщетения, се явяват неразплатени остатъци от дължимото 4 застрахователно обезщетение, което се следва на застрахования собственик, съответно в размери от 1521,05 лв. по първата щета, 2657, 37 лв. – по втората щета и 2 206, 51 лв. по третата щета. Или общо непогасения остатък от дължимото се застрахователно обезщетение е в размер на 6049,47 лв. Ответникът, въпреки предприетите оспорвания на иска, не е ангажирал по делото никакви доказателства, които да обосноват възраженията му за прекомерно завишаване размера на претендираните за обезщетяване вреди или за тяхната недължимост.