Решение № 124 от 26.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Враца, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500105 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на В. Б. С., ЕГН **********, чрез назначения й особен представител – адв. Н. П., срещу решение № 260196 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д.

№ 824/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, поправено с определение № 260007/08.02.2022 г., постановено по същото гр.д., в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 843,32 лева, представляваща месечни вноски с падеж от 20.10.2018 г. до датата на връчване на исковата молба – 29.11.2019 г., както и наказателна лихва в размер на 178,88 лева за периода от 20.09.2017 г. до 07.05.2019 г. С решението в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото в размер на 780,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 50,00 лева държавна такса.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а уваженият с него иск – неоснователен. В подкрепа на тези оплаквания се излагат съображения, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена от банката редовно, както е заключил и районният съд, но е посочено, че подобно уведомяване не може да бъде направено с получаването на исковата молба, тъй като тя не е получена лично от ответницата – настоящ жалбоподател. Релевира се, че във всички случаи на уведомяването 1 за предсрочна изискуемост трябва да бъде получено от длъжника, то да бъде получено преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и че банката следва да докаже настъпването на обстоятелствата за такава изискуемост, ако такива се предвиждат в договора. При тези доводи се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира се присъждането на възнаграждение за особен представител.

Въззивната жалба на В. Б. С. е връчена на "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София, като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по нея от дружеството.

По делото е постъпила втора въззивна жалба, подадена от "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София, чрез юрк. Е. Н., срещу посоченото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявеният от банката срещу В. Б. С. иск за признаване за установено, че последната дължи на банката сумата от 5825,46 лева, включваща падежирала главница, предсрочно изискуема главница, просрочена редовна лихва и изискуема наказателна лихва, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2854/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4565/2018 г. на Районен съд – Враца.

В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно.

Релевират се доводи, че съгласно клаузи в договора /11.8/ страните са постигнали съгласие, че всички уведомления и извлечения във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факт, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за неговата промяна. Позовавайки се на тази клауза този жалбоподател счита, че с изпращането на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника на посочения от него в договора адрес два пъти, независимо, че пратката е останала непотърсена, е изпълнил задължението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. длъжникът следва да се счита уведомен за нея преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Посочва се още, че отбелязвания в обратната разписка не са оспорени, поради което при предприетия начин на връчване в договора фактическо връчване не е осъществено поради бездействието на получателя-длъжник.

В жалбата се твърди още, че след като районният съд не е приел за настъпила предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението, а едва с връчване на исковата молба, е следвало да съобрази новонастъпил към момента на приключване на съдебното дирене факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК – настъпване на падежна на още месечни вноски, поради което е следвало да присъди дължимите и за този период месечни вноски за главница.

При тези доводи се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено.

Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева.

Въззивната жалба на "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София е връчена на В. Б. С., чрез назначения й особен представител – адв. Н. П., който в законния срок подава писмен 2 отговор, с който я оспорва като неоснователна по съображения, подобни на тези, изложени в нейната въззивна жалба. В заключение се иска решението в тази част да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание по делото въззивницата-ответник В. Б. С., представлявана от назначения й особен представител – адв. Н. П., изразява становище, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли в тази част решението да бъде отменено. Твърди, че въззивницата не е била редовно уведомена по съответния ред за започналото спрямо нея производство, а единственото уведомяване е с връчване на исковата молба на особения представител, което противоречи на съдебната практика, съгласно която ответникът трябва да бъде уведомен за започналото спрямо него исково производство. Представена е писмена защита, в която се възразява, че въззиницата не е редовно уведомена за депозираната срещу нея искова молба и че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Претендират се разноски за особен представител.

Въззивникът-ищец „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, редовно призовано, не се представлява. От пълномощника му юрк. Е.Н. е постъпила писмена молба, с която не се възразява по хода на делото в негово отсъствие, не се правят доказателствени искания и възражения, претендират се разноски. По същество се иска подадената от дружеството въззивната жалба да бъде уважение, като обжалваното с нея решение в съответната част бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен в пълен размер, доколкото е настъпил крайният срок за издължаване на кредита – 20.04.2022 г., в който смисъл се позовава и на тълкувателна съдебна практика. Иска се въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната с нея част – потвърдено.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред Районен съд - Враца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу В. Б. С. в качеството й на длъжник по договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г. за парично вземане в размер на: 1/ 843,32 лева изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2/ 4036,99 лева предсрочно изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително; 5/ законна лихва за забава за периода от датата на завеждане на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно от сключен между страните на 05.04.2017 г. договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на длъжника В. Б. С. кредит в размер на 5112,50 лева, с краен срок на издължаване 20.04.2022 г. Посочено е, че на падежните дати от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни 3 анюитетни вноски, включващи главница и лихва, към банката в необходимия размер, което представлявало неизпълнение по договора, в това число чл. 8.1 от него. По тази причина и в съответствие с чл. 9.2 от договора банката се възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, като съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ изпратила до длъжника писмо за това, което било редовно връчено на 03.09.2018 г. Изложени са доводи, че редовното уведомяване на изявлението за предсрочна изискуемост е породило своите правни последици да се претендира връщане на цялата заемна сума. Посочено е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена от банката на 28.09.2018 г. Претендираната възнаградителна лихва е обоснована с договарянето на такава между страните в чл. 4 от договора, а наказателната надбавка /неустоечно съглашение/ – с клаузата на чл. 4.5. от договора.

Със заявлението е поискано присъждането на разноски в размер на 116,51 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е издал заповед № 2854 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 24.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4565/2018 г. спрямо длъжника за претендираните със заявлението суми в размер на: 1/ 843,32 лева изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г. включително по договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г.; 2/ 4036,99 лева предсрочно изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава за периода от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 116,50 лева платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 26 НЗПП.

Издадената заповед за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника В. Б. С., която не е намерена на известните по делото адреси. При това положение и на основание чл. 47, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иска за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за предявяването на такъв иск. На заявителя са указани и последиците от непредявяването на такъв иск в законния за това срок. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на съда.

В законовия срок пред Районен съд – Враца са били представени доказателства за подаването на искова молба в Софийски районен съд срещу длъжника В. Б. С. с искане да бъде признато за установено по отношение на последната съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4565/2018 г. по описа на РС-Враца, а именно: 843,32 лева изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 4 г.; 2/ 4036,99 лева предсрочно изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност – в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита или поради недопуситмост, е поискано ответницата В. Б. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми, представляващи изискуеми вземания по договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г., а именно главница по месечни вноски с падеж от 20.10.2018 г. до датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно изискуема главница в размер общо на 843,32 лева; наказателна лихва в размер на 180,00 лева, начислена за периода 20.09.2017 г. – 07.05.2019 г., както и законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.