Решение № 30 от 23.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500777 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 150 от 18.06.2025 год., постановено по гр. д. № 570/2023 г. на Ихтиманския районен съд „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на В. Й. К. от с. В. следните суми, представляващи обезщетение за настъпили имуществени вреди поради реализирано на 10.06.2022 год. ПТП, причинено от Г.А. Г. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СО2718СВ, по отношение на което е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, а именно: 300 лева – обезщетение за извършени разходи за лекарства от 10.06.2022 год. до 10.09.2022 год.; 600 лева – разходи за болногледач през същия период; 2660 лева, 1980 лева и 1880 лева – разходи за закупуване на 3 бр. медицински изделия и 150 лева – пътни разходи за придвижване до лечебно заведение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.09.2022 год. до окончателното изплащане, както и сумата 1080 лева – допълнителни разходи за силна храна за периода 10.06.2022 год. – 10.12.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024 год. до пълното погасяване на задължението, като съдът е отхвърлил исковите претенции до пълните предявени размери. Съдът е присъдил разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в осъдителната му част с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Счита, че неправилно съдът е намерил за неоснователно възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца. Счита за недоказани по категоричен начин и твърдяните имуществени вреди и 1 причинната им връзка с произшествието. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали обезщетението поради съпричиняване на вредите от ищцата.

Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба срещу ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД се твърди, че на 10.06.2022 г. ищцата се е движела плътно вдясно на платното на ул. „Е.“ в с.

В., поради липса на тротоар, когато е била ударена от лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № СО2718СВ, управляван от Г.А. Г., който автомобил се е движел в срещуположната на ищцата посока и е навлязъл в насрещната лента за движение. Навеждат се доводи, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие В. Й. К. е постъпила за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД С., където са й направени няколко операции. Твърди още, че е направила следните разходи, свързани с лечението й, а именно: 300 лева – разходи за лекарства от 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г., 1080 лева – допълнителни разходи за силна храна от 10.06.2022 г. до 10.12.2022 г., 600 лева - разходи за болногледач за периода от 10.06.2022 г. 10.09.2022 г., 2660 лева, 1980 лева и 1880 лева – разходи за закупуване на три броя медицински изделия и 200 лева – пътни разходи. Според ищцата автомобилът, който е участвал в транспортното произшествие, е имал към момента на ПТП задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица BG/07/121003612200, валидна от 31.12.2021 г. до 20.12.2022 г., която е била сключена при ответника. С оглед това моли с ъ д а ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата посочените по-горе суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици.

В подадения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че твърдяните имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от произшествието. Оспорва и механизма на реализирането му с твърдението, че поради поведението на ищцата ударът е бил непредотвратим от страна на водача на превозното средство, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

По делото е приложена „претенция“ вх. № 5557/30.09.2022 год. на ищцата до ЗД „Евроинс“ АД, от която се установява, че е изпълнено изискването на чл. 498, ал. 1, във вр. чл. 380 от КЗ.

По делото страните не спорят, че на 10.06.2022 г. при управление на моторно преводно средство лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № СО2718СВ, управляван от Г.А.

Г., който автомобил се е движел в срещуположната на ищцата посока, последната е била ударена. Това се установява и от приложеното по делото споразумение по чл. 375а, ал. 3 от НПК в протокол от открито съдебно заседание от 19.03.2024 г. по НОХД № 137 от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с което Г.А. Г. е признат за виновен в това, че на 10.06.2022 г. около 17 часа на улица „Е.“ в с. В., община Ихтиман, при управление на МПС марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № СО2718СВ нарушил правилата за движение, а именно – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Й.

К., изразяваща се в: счупване на лъчева кост на лява ръка, което увреждане й е причинило 2 трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, счупване на външния кондил на големия пищял на левия крак, което увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни и счупване на костите на подбедрицата на левия крак в областта на глезена /трималеоларно/, което увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, което деяние е квалифицирано като такова по чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и във вр. чл. 375а, ал. 2 от НПК Г.А. Г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

По делото е представен и препис от застрахователна полица, от чието съдържание е видно, че между ЗД „Евроинс“ АД и Г.А. Г. е бил сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № СО2718СВ, като периодът на застраховката е обхващал и процесната дата 10.06.2022 г.

В показанията си св. Г. Г. - водача на лекия автомобил твърди, че видял как ищцата върви по пътното платно и до последно мислел, че ще се разминат, но за секунда я изпуснал от поглед и последвал ударът. Сочи, че не успял да реагира адекватно, въпреки че я възприел навреме на пътното платно. Същият се движел в дясната част на платното, а тя вървяла срещу него вляво, като я ударил с лявата част на бронята на автомобила. Улицата е еднопосочна, но широка и могат да се разминат две коли. Последният му спомен е как възприел жената на около един метър разстояние пред него, след това я видял в страничното огледало, разбрал че я е ударил и я видял паднала на земята. Веднага спрял. Пешеходката се движела в другата част от пътното платно. Свидетелят не помни точно къде се движел автомобилът и в коя част на пътното платно бил по време на удара. На мястото на ПТП имало тротоар, на той целият бил обрасъл с тръни и храсти и бордюрът бил висок.

Произшествието станало на прав участък от пътя. Автомобилът се движел с ниска скорост.

Предполага, че може несъзнателно леко да е навлязъл в другата част от платното, в която се движела пострадалата.

Свидетелят К.В. - син на ищцата твърди, че негови приятели са му съобщили, че майка му е била блъсната, след което той е отишъл на място, където тя лежала на земята, а след това линейка я закарала в Окръжна болница. В болницата установили три счупвания – на глезена, на коляното и на китката, като са й направени операции. Заявява, че след като била изписана й предписали лекарство „Еликвис“ за разреждане на кръвта, а така също й било казано да взима витамини, както и допълнителна храна за калциране на костите домашно козе сирене, бульон от телешко месо и др. Ищцата била 6 месеца на легло и през това време трябвало да се храни по този начин, като за храна на месец разходвала по около 300-400 лева. Уточнява, че докато е била на легло изобщо не е ставала, не е могла да се обслужва и една съседка се съгласила да помага срещу заплащане от 150 лева на седмица, като идвала 4 месеца, тъй като свидетелят работел и не можел да поеме целодневно грижите за нея. По отношение на имплантите посочва, че са закупени за около 7000 лева.

Свидетелства също така, че се налагало 4-5 пъти да я кара на преглед в С. с личния автомобил, като всяко пътуване до Окръжна болница „Света Анна“ струва 30 лева в двете посоки.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза по делото пътното 3 платно на улица „Е.“ № 17 в село В. е с лоша и на места липсваща пътна асфалтова настилка, пътното платно е от дребнозърнест асфалт, мокър с множество пукнатини и неравности, пътното покритие не е с налична осева линия или каквато и да било маркировка.

Широчината на пътното платно е 6.0 метра. До частни къщи вдясно се намира тротоар с ширина 1.6 м., обрасъл с трева. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. целият тротоар по посока на движението на пешеходеца е бил непроходим. Скоростта на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ СО 2718 СВ в момента на удара е била 28,00 км/ч (7,78 м/с), а скоростта на пешеходката, съгласно извършената симулация, се изчислява на 2,4 км/ч (0,67 м/с). След извършване на симулацията по посочен от вещото лице модел и като се вземе направлението на движение на автомобила преди и след удара, може да се определи, че инициалният удар между пешеходеца и процесния лек автомобил е настъпил първоначално в дясно на пътната лента близо до края на пътното платно, гледано по посока на движение на пешеходеца и съответно лява такава, гледано по посока на движение на лекия автомобил и че първоначалният контакт е настъпил с предна крайна лява част на автомобила, като в резултат на създалия се ударен импулс и развилите се центробежни и кинетични сили върху тялото на пешеходеца, същото се приплъзнало по лявата странична част на процесния автомобил и същевременно загубвайки стабилна позиция с пътната настилка, паднало на земята и там се установило в състояние на покой.

Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, като според вещото лице в материалите по делото няма налична информация за затруднени или ограничаващи видимостта метеорологични условия или наличието на препятствия, ограничаващи видимостта. Както пешеходецът, така и водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ са имали видимост през цялото време един към друг. Вещото лице е посочило още, че лекият автомобил е получил увреждане на странично ляво огледало, като е записано, че това са данни от Протокол за оглед на местопроизшествието от приобщеното ДП №112/22г. по описа на РУ Ихтиман. Според експерта ищцата В. К. през цялото време се е намирала на пътното платно в дясно по посока на нейния ход и в същото време е нямало препятствия за водача на лекия автомобил и същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше извършвал маневра с отклонение на свое ляво по посока на движението си, както и ако беше упражнил спирачно усилие върху автомобила преди настъпване на непредотвратимост за процесното ПТП, а именно - преди опасаната зона от 15.4 метра. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието при задействане на спирачната система в момента, в който за пръв път е възприел пешеходката и ако не беше извършвал маневра с отклонение вляво по посока на движението му, а пешеходката е имала възможност да предотврати произшествието, ако се е намирала на тротоара и е изчакала преминаването на лекия автомобил.