Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260022 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 204/2020
Вид
Решение № 260022
Подписан
22.05.2023
В сила
21.01.2025
Състав
АТАНАСКА СТЕФАНОВА БУКОРЕЩЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №260022 гр. Пловдив, 22.05.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гражданско дело №204 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба

/уточнена с молба вх. № 3997/05.02.2020 г./, подадена от Т.А.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021 г. решение на ПОС по гр. д. №361 /2020г., действаща чрез настойника си А.Д.Б., против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл.33 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е разведена, има две дъщери, но отдавна живее сама. Едната й дъщеря – ответницата Б. от години живее в ******, а преди това дълги години живяла извън страната. Другата й дъщеря – А.Д.Б. от около ** г. живее и работи в *******, но идва в България ежегодно, а напоследък и по-често, тъй като И. има нужда от грижи поради влошеното си здравословно състояние. Докато отсъства, А. е ангажирала съседи и социални агенции, които да се грижат постоянно за майка й. Ищцата посочва, че изпитва страх от непознати хора, често не си спомня елементарни факти и събития, трудно се ориентира за пътя до дома си, когато е навън. Същата е на ** г., страда от множество заболявания, които са се отразили както на физическото, така и на психоемоционалното й състояние, получава пенсия и надбавки в размер на 370,55 лв., която е крайно недостатъчна за посрещане на нуждите й. На 03.01.2020 г. Т.И. посетила офис на „****“ АД, за да изтегли пари от пенсията си, но банков служител я уведомил, че част от средствата й вече са изтеглени от банкомати в гр. ****, а през лятото – и от банкомат в гр. *****. Понеже тя не била извършвала тези операции, се снабдила с извлечение от сметката си и разбрала, че сумите са теглени от ответницата Б., като в справката присъствали спорадични преводи от Р. с основание „издръжка“ от около 50 лв.

Това провокирало И. да направи редица справки, при което узнала, че на 21.12.2017 г. ответницата, от една страна в качеството на прехвърлител, действаща като неин пълномощник по силата на пълномощно рег. № ******г. за удостоверяване на подпис и рег. № ****г., том **, акт № ****г. за удостоверяване на съдържание на нотариус № **** по РНК, и от друга- действаща в лично качеството като приобретател, е сключила договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № *** от 21.12.2017 г. на нотариус М. П. – А., рег. № *** от РНК, вписан в СВ гр. **** на 21.12.2017 г. под акт № ***, том ***, дело № *** / *** г., по силата на който Р.Б. придобива от Т.И. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 86/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784. 523.575.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения на КККР, с адрес на имота: град ***, ул. „*** ***“ № ***, етаж *, който

СОС се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 148,00 кв. м, ведно с прилежащите части: две избени помещения с обща декларирана площ от 49,30 кв.м под западната половина на сградата, ведно с таванско помещение с декларирана площ от 74,00 кв.м, намиращо се в западната половина на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с идентификатор 596784.523.575.1.5, под обекта: СОС с идентификатор ***, ***, над обекта: СОС с идентификатор ***.

Съгласно сключения договор, имотът се прехвърля срещу грижите, полагани от Б., и предоставената от нея за ищцата финансовата помощ в размер на повече от 15 000 лв., превеждани от ответницата през годините по банков път, до ****., както и срещу поемане на задължение от Б. да гледа и издържа, лично или чрез трето лице, майка си Т.И. при поискване и при необходимост до края на живота й. По силата на същия този договор в полза на ищцата било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на прехвърления имот. Ищцата била учудена и възмутена от действията на Р., тъй като никога не била давала съгласието си да се разпорежда с единственото й жилище. Твърди, че ответницата се е договорила сама със себе си в нейна вреда като представлявано лице по сделката, както и че договорът е сключен при явно неизгодни за нея условия, също, че накърнява добрите нрави, доколкото пазарната стойност на коментирания имот надхвърля насрещната престация. Ищцата сочи, че ответницата не е изпълнявала своевременно и точно своите задължения по договора, вкл. че сумата от „над 15 000 лв.“ не й е била заплатена, а напротив – И. е давала парични средства на Б. и й дарила имот, находящ се в гр. ****. Р. не е полагала грижи за нея и не й е предоставяла финансова помощ нито преди сключване на процесния договор, нито след това. Твърди се, че ищцата е отправяла молби към ответницата да я гледа, да й напазарува храна, медикаменти, облекло, да й помага и да се грижи за нея, да заплаща поне част от сметките за жилището й, както и да организира неотложни ремонти по него, но на тези молби Р. отговаряла уклончиво, обещавала да се грижи повече, но отказвала да я заведе дори на лекар, тъй като според нея нямало нужда. С молба от 26.09.2022г., депозирана за първото съдебно заседание, са допълнени твърденията по повод неизпълнение от ответницата на задълженията й по договора от ****.- че същата не е осигурила необходимата медицинска грижа за майка си; че ищцата е била оставена да живее сама, едва през м. март 2020г. /т.е. след завеждане на делото/ ответницата се е преместила да живее при нея, но е продължила да не изпълнява задължението си за полагане на грижи и даване на издръжка; че е препятствала контакта на други хора с ищцата, вкл. на личния й лекар; че не е полагала грижи за хигиената на дома й; не е плащала навреме сметките за ток, телефон, телевизия- през м. януари 2020г. били изключени телефона и телевизията на ищцата; че дори Б. да е извършвала плащане на сметки за комуналните услуги на ищцата, то това е ставало с парите от пенсията на майка й; че понастоящем ищцата е настанена в „***** за възрастни хора ****“- гр. ***** и ответницата продължава да не заплаща издръжка за майка си, въпреки отправените до нея покани- от настаняването на ищцата в резиденцията е внесла сума от 500 лв., докато само таксата за дома, без лекарства и другите консумативи, е 1 890 лв. на месец. Направено е възражение по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД- за нищожност на клаузата в процесния договор, поставяща условие, че насрещната престация се дължи от ответницата само при поискване и нужда.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от дата 21.12.2017 г. поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност- да прогласи неговата недействителност като такъв, сключен във вреда на представлявания, евентуално да го унищожи, тъй като е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, евентуално- да развали процесния договор поради неизпълнението му от ответната страна. Претендират се разноски. Съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат И.- пълномощник на ищцата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.Д.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Л.П., с който е изразено становище за недопустимост на производството. В случай че делото не бъде прекратено, ответната страна поддържа, че предявените искове са изцяло неоснователни. Ответницата изрично оспорва като недопустима претенцията за установяване унищожаемостта на процесния договор като сключен при явно неизгодни за прехвърлителя условия, тъй като едногодишният срок за предявяване на иск по чл. 33 от ЗЗД е изтекъл на дата 21.12.2018 г. Същевременно се поддържа и неоснователност на същия този иск, защото прехвърлителката е получила насрещна престация в размер на финансова помощ от 15 000 лв. от ответницата, а И. е запазила пожизнено правото си на ползване върху цялата прехвърлена идеална част в допълнение към уговорената насрещна престация – издръжка и гледане на прехвърлителката при поискване и при необходимост до края на живота й. Оспорена е като неоснователна претенцията за прогласяване нищожността на процесния договор поради накърняване на добрите нрави, понеже единственото наведено твърдение е това, че ответницата се е договорила сама със себе си във вреда на ищцата. Ответницата оспорва предявения иск за прогласяване на договора за недействителен, като сключен във вреда на представлявания. Сочи, че липсва конкретика в какво се изразява въпросната вреда. Оспорва се също така иска за разваляне на процесния договор поради неизпълнение. Задължението за гледане и издръжка е уговорено при поискване и при необходимост, като тези две условия следва да са налице кумулативно, а по делото няма данни от страна на ищцата да е била отправена покана за изпълнение на насрещната престация. Нещо повече – въпреки че такава покана липсва, от 2014 г. до момента ответницата Р.Б. се грижи и подпомага майка си, вкл. чрез лични грижи и с плащане на ежемесечна издръжка в различен размер според възможностите й.

Твърди, че действително в периода от 2008 г. до 2010 г. е живяла в чужбина, а впоследствие в гр. ***, но от 2017 г. посещава лично майка си през седмица, а през останалото време всяка сутрин й телефонира, за да й напомни да си взема лекарствата и хранителните добавки. От месец януари 2020 г.

Р. ***, където си е намерила работа и остава да живее в процесния апартамент при майка си, за да й помага в ежедневието. Това положение е продължило до месец август 2021 г., когато след поставянето на Т.И. под запрещение другата й дъщеря А. я настанява в старчески дом в гр. ****. Предложението за прехвърляне собствеността върху 86/100 ид. части от процесното жилище е дошло именно от ищцата през 2016 г. по повод грижите и помощта, оказвани й от Р.. Единственото условие било последната да заплати разноските по сделката, както и данъците на имота, които не били плащани от години. За целта ответницата изтеглила кредит и сделката била изповядана през 2017 г. Твърди, че сестра й А. от *** г. живее и работи в ****. На 05.06.2009 г. закупила от майка си 14/100 ид. части от процесния апартамент срещу т.н. „заем“ в размер на 24 954 евро, представляващ всъщност издръжка от 150 евро месечно, плащана от А. в полза на майка й в периода 2000г. – 2009г., ведно със сложна лихва от 3% годишно. След това сестра й се прибрала отново в България едва през 2019 г., с оглед на което оспорва твърденията, че регулярно, веднъж в годината си идвала. Оспорват се като неверни твърденията, че не само физическото, но и психоемоционалното състояние на ищцата И. се е влошило от няколко години, като още през 2016 г. личният й лекар бил дал препоръки за лечение, постоянни грижи и надзор, тъй като имало данни, че страда от деменция. В действителност драстичната промяна в здравословното състояние на ищцата настъпило в края на месец април 2020 г., когато И. научила за делото за поставянето й под запрещение, заведено против нея от дъщеря й А.. Ищцата реагирала остро на твърденията за невменяемост и деменция, вдигала неколкократно много високо кръвно налягане, което довело до прекарания на дата 25.04.2020г. исхемичен инсулт. Въведените от ищцата факти и обстоятелства с молбата й от 26.09.2022г. се оспорват от ответницата като неверни. С оглед гореизложеното, последната моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на ответницата и на нейния пълномощник адвокат П..