Решение № 134 от 11.09.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Сливница, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20261890200158 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на Ц. Л. М., ЕГН **********, с адрес: **, против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6287792, издаден от ОДМВР – София. С електронния фиш на жалбоподателя е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на 100.00 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от същия закон.

Жалбоподателят поддържа жалбата си в съдебно заседание. Основното му възражение е за изтеклаа абсолютна погасителна давност, като твърди, че от датата на нарушението до връчването на ЕФ са изминали повече от 4 години и 6 месеца без валидни прекъсващи давността действия. Моли за отмяна на фиша. Не сочи нови доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) – ОДМВР – София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В подадена по делото писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин с техническо средство, преминало метрологична проверка, а давностните срокове не са изтекли.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Костинброд, Териториално отделение – Сливница, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районен съд-Сливница , II-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.08.2022 г. в 09:24 часа в Обл. Софийска, Общ. Сливница, на АМ „Европа“ при км 18+800 в посока София–Калотина, е установено нарушение на правилата за движение по пътищата с Автоматизирано техническо средство/система (АТСС) ARH CAM S1 с инвентарен номер 120CCDD.

В посочения участък е било въведено ограничение на скоростта от 110 км/ч, сигнализирано с пътен знак В-26 и допълнителна табела Т2 (8 км).

Системата е заснела лек автомобил марка „Рено“, модел „Флуанс“ , с регистрационен номер ** движещ се със скорост от 144 км/ч. След приспадане на нормативно признатия толеранс от 3% в полза на водача, софтуерът е генерирал наказуема скорост от 139 км/ч. Превишението на разрешената скорост е с 29 км/ч.

От извършената служебна справка в АИС „КАТ“ се установява, че собственик на превозното средство е жалбоподателят Ц. Л. М.. Въз основа на заснетия материал е издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 6287792.

Видно от представената разпечатка от АИС-АНД, на 25.05.2023 г. в системата е отразено прекъсване на давността въз основа на налична обратна разписка от пощенски оператор. Електронният фиш е физически връчен на жалбоподателя на 04.04.2026г. Жалбата срещу него е подадена в законовия срок на 17.04.2026 г.

Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства (Справка за собственост от АИС-КАТ) по безспорен начин се установява, че към датата на нарушението собственик на автомобила е именно жалбоподателят, като не е спорно и че именно той е управлявал МПС-то.

Описаната фактическа обстановка се доказва изцяло от приложените писмени доказателства: Протокол за използване на АТСС, снимков материал (клип № 120CCDD/0093898), Справка за собственост на МПС, Протокол от проверка № 52-СГ-ИСИС/10.05.2022 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ , както и от приложените разпечатки от АИС-АНД, удостоверяващи връчването на електронния фиш на 04.04.2026 г. и отразяването на прекъсването на давностния срок на 25.05.2023 г., ведно с утвърдените със заповеди на Министъра на вътрешните работи образци на електронни фишове.

Съдът обсъди така изброените писмени доказателства, като ги цени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът дава пълна вяра и кредитира изцяло приобщените по делото материали, тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимно допълващи се и не съдържат противоречия помежду си. Те по несъмнен начин изясняват фактическата обстановка по делото.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от от активно легитимирано лице, в законовия срок, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество тя е изцяло основателна.

По същество:

На 21.08.2022 г. в 09:24 часа на АМ „Европа“ при км 18+800 в посока София–Калотина, жалбоподателят Ц. Л. М. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Флуанс“ с регистрационен номер ** при което с Автоматизирано техническо средство/система (АТСС) ARH CAM S1 с инвентарен номер 120CCDD е установено, че автомобилът се движи със скорост от 144 км/ч при въведено ограничение от 110 км/ч.

Нарушението е заснето с техническо средство тринога „ARH CAM S1“.

Съгласно параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП то представлява мобилно АТСС, работещо напълно автоматично в отсъствие на контролен орган по засичането. Уредът е бил технически изправен, преминал метрологичен контрол на 10.05.2022 г. и използван в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-746, за което е изготвен надлежен протокол. Техническата изправност на измервателния уред и спазването на правилата за неговата експлоатация се доказват по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства. Съгласно Протокол от проверка № 52-СГИСИС/10.05.2022 г. на БИМ, преносимата система с инв. № 120CCDD е преминала последващ метрологичен контрол и е била годна за експлоатация към момента на нарушението. Спазването на Наредба № 8121з-746 се установява от представения Протокол за използване на АТСС от 21.08.2022г., в който правилно са отразени мястото на контрола, режимът на измерване, разположението на уреда и действащото ограничение на скоростта, подкрепени с приложения към него снимков материал.

Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалваният електронен фиш отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити.

Съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, както и съгласно идентичната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Текстът доказва, че той се генерира автоматично на база информация, постъпила от автоматизирана система.

3

По делото са представени и приети като писмени доказателства Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с които са утвърдени приложимите образци на електронни фишове. Обжалваният по настоящото дело акт съответства напълно на тези утвърдени образци, заложени в автоматизираната информационна система на МВР

Процесният ЕФ обаче следва да бъде отменен по следните причини :

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на давността се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс (НК). Този въпрос е задължително разрешен с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС.

Съгласно указанията в него, административнонаказателното преследване се погасява по давност при условията на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81 от НК.

За административни нарушения, за които се предвижда единствено наказание „глоба“ (каквито са нарушенията на ЗДвП, санкционирани с ЕФ), приложимият законови срок за обикновена преследвателна давност е 3 години (аргумент от чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК).

Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността започва да тече от деня на довършване на нарушението – в конкретния случай от 21.08.2022 г.

Следователно, ако не са предприети съответните действия , които да прекъснат давността, същата в конкретния слуай изтича на 21.08.2025 г. За да обори изтичането на този срок, АНО се позовава на отбелязването в АИСАНД, според което давността е прекъсната на 25.05.2023 г. поради „налична обратна разписка“. Настоящият съдебен състав намира това възражение на администрацията за изцяло несъстоятелно по следните правни съображения:

1) Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на лицето, извършило нарушението. По дефиниция и според трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд (ВАС), „действие по преследване“ е само такова изявление или акт на държавен орган, което е насочено директно срещу нарушителя и е станало или е следвало да стане известно на лицето.;

2) Регистрирането на входяща поща или софтуерното отразяване на получена обратна разписка в информационните масиви на МВР представляват единствено извънпроцесуални, технически действия на администрацията. Т е нямат характер на увреждащ или обвинителен акт срещу нарушителя и не може да породи правопроменящ ефект (рестартиране на давността) спрямо него.;

3) В административнонаказателния процес тежестта на доказване на обвинението и спазването на сроковете лежи изцяло върху наказващия орган.

След като МВР признава, че физическото доказателство (разписката) липсва, софтуерната разпечатка от базата данни няма самостоятелна доказателствена си л а да установи дали спрямо Ц. М. изобщо е предприето валидно процесуално действие.

При това положение се налага изводът, че в периода от извършване на нарушението (21.08.2022 г.) до физическото връчване на електронния фиш (04.04.2026 г.) не е предприето нито едно законово действие, което да прекъсне давността.

4

Следователно, обикновената 3-годишна преследвателска давност е изтекла на 21.08.2025 г. Към датата на връчване на електронния фиш (04.04.2026 г.) правото на държавата да реализира отговорността на жалбоподателя е било погасено. Изтичането на обикновената давност е самостоятелно основание за прекратяване на производството, без изобщо да е необходимо съдът да изследва или изчаква изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК (която би била 4 години и 6 месеца). Въпреки това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на връчване на електронния фиш (04.04.2026г.) предвидената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна погасителна давност (която възлиза на 4 години и 6 месеца от деянието и изтича на 21.02.2027г.) все още не е била настъпила. Това обстоятелство обаче е изцяло ирелевантно за крайния извод на съда.

Институтът на абсолютната погасителна давност представлява краен преклузивен срок, който намира приложение единствено в хипотези, при които обикновената давност е била прекъсвана от надлежните органи. В случаи като настоящия, когато обикновената 3-годишна давност е изтекла (на 21.08.2025 г.), без да бъде прекъсната от нито едно законосъобразно действие по преследване, административнонаказателното производство се явява окончателно погасено. Изтичането на обикновения давностен срок съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта, поради което съдът не дължи по-нататъшно изследване на предпоставките за настъпване на абсолютната давност