Решение № 4733 от 05.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4733 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100503524 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 86/04.01.2023 г., постановено по гр. д. № 23048/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 76 състав , Столична община е осъдена да заплати на „Д.З.“ АД, на основание чл. 411 КЗ, сумата в размер на 1 704,35 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211016754, образувана при ищцовото дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.04.2022 г., до окончателното изплащане. С посоченото решение искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния предявен размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Столична община е осъден да заплати в полза на ищеца „Д.З.“ АД сумата в размер на 404,12 лева – разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Д.З.“ АД е осъден да заплати в полза на ответника Столична община сумата в размер на 213,27 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която e уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община, чрез юрисконсулт М.А.. Излагат се подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се развиват доводи, че решаващият съд не е обсъдил възраженията на ответната страна относно липса на пасивна материална легитимация на Столична община да отговаря за вредите по застрахования при ищеца лек автомобил. В тази насока се твърди, че участъкът, в който се намира процесното дърво, е част от поземлен имот – частна собственост, поради което Столична община няма задължение да го поддържа, а съобразно предвиденото в чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност такава отговорност носят ЮЛ/ФЛ – собственици на имота. На следващо място се сочи, че районният съд не е обсъдил и своевременно релевираното възражение за съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца лек автомобил поради допуснато от същия нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Оспорва се приетият по делото механизъм на реализиране 1 на ПТП, доколкото изводите за начина на неговото настъпване се формират единствено въз основа на искането за оценка на вреди по имуществена застраховка, представляващ по своята същност частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК. Твърди се, че необсъдено по делото било и становището на вещото лице по изслушаната пред районната инстанция лесотехническа експертиза относно влиянието на метрологичните условия върху процесното дърво, неговата възраст и общо състояние. При тези съображения въззивникът счита за неизпълнена възложената на ищеца доказателствена тежест по делото да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие и настъпилите в причинна връзка с него щети по процесното МПС.

Оспорва исковата претенция и по размер. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца – „Д.З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.К.. Сочи се неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част и се моли за неговото потвърждаване.

Претендират се разноски по делото.

В проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът Столична община, редовно призован, представлява се от юрисконсулт М.А.. Процесуалният представител заявява, че поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск в неговата цялост. Претендира разноски по делото съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, представен в съдебно заседание.

В проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна „Д.З.“ АД, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която предявеният осъдителен иск е отхвърлен за горницата над уважения размер от 1 704,35 лева до пълния предявен размер от 2 536,67 лева.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца изплатено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по преписка по щета № 211016754 в размер на 2 536,67 лева, в т. ч. и 15,00 лева ликвидационни разноски, представляващо обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 30.11.2021 г., в гр.

София, на ул. „****, пред блок № 204 /съобразно уточнение на исковата молба, направено в открито съдебно заседание на 29.09.2022 г./, непосредствено преди кръстовището с ул.

„Юрий Гагарин“, където върху застрахования при ищеца по застрахователна полица № 0320210111002904 лек автомобил „Пежо 208“, рег. № СВ **** МК, паднало дърво, вследствие на което настъпили увреждания по предна лява и дясна част на МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.04.2022 г., до изплащане на вземането.

По делото не е спорно, а и се установява от представената застрахователна полица № 0320210111002904, че между ищеца „Д.З.“ АД и „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № СВ **** МК, със срок на действие 14.03.2021 г. – 13.03.2022 г., при уговорено покритие „Пълно каско“.

По делото е прието искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, подадено на 02.12.2021 г. от водача на лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № СВ **** МК, до ищеца във връзка с настъпило на 31.11.2021 г. застрахователно събитие. В искането е посочено, че на 31.11.2021 г., 09:00 часа, лекият автомобил „Пежо 208“ е бил паркиран на улица „Юрий Гагарин“ и ул. „Тарас Шевченко“ и е намерен с паднали клони на дърво; водачът се обадил на пожарната, но никой не посетил адреса.

В открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2022 г., с оглед изявлението на 2 процесуалния представител на ответната страна, че не оспорва описаната в искането за оценка на вреди фактическа обстановка по настъпване на инцидента, СРС е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ПТП е реализирано по начина, описан в посоченото искане

По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 211016754, по която е изготвен опис – заключение за вреди на 02.12.2021 г., в който са посочени увредените автодетайли – преден калник, предна колона, рамка десни врати, таван, странична капачка, преден капак, преден калник, предна врата. С възлагателно писмо от 03.12.2021 г. тяхното отстраняване е било възложено на „Е.Е.Е.Р.-*“ ЕООД.

По делото е представено платежно нареждане от 12.01.2022 г., удостоверяващо извършено плащане от „Д.З.“ АД към „Е.Е.Е.Р.-*“ ЕООД на сума в размер на 2 521,67 лева.

По делото е представена регресна покана изх. № 310003023/24.04.2022 г., с която „Д.З.“ АД отправя покана към Столична община да заплати сумата от 2 536,67 лева, от които 2 521,67 лева – застрахователно обезщетение, и 15,00 лева – ликвидационни разноски, по щета № 211016754/2021 г.

С писмо вх. № 310В008380/01.04.2022 г. Столична община е уведомила „Д.З.“ АД, че общината няма установена практика за доброволно плащане на обезщетения, като такива се изплащат след доказването им по съдебен ред. С последващо писмо вх. № 310В009138/08.04.2022 г. Столична община – район „Изгрев“ е отказала плащане по регресна покана от „Д.З.“ АД, като е посочила, че не е налице правно основание за плащане във връзка с отправената покана.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице инж. Адриан Трънкаров по допуснатата лесотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение, изготвено въз основа на писмените доказателства по делото и личен оглед на място, вкл. на приложения по делото снимков материал и извадка от Google Street View, процесното дърво е широколистно с наименование PRINUS DOMESTIKA – Синя слива, принадлежи към семейство „Розоцветни“, същото е на възраст около 50 г., високо около 4,10 м., кората му е силно напукана с повреди от измръзвания, вредители и др., с около 90 % загниване на стеблото и корените, сърцевината му е унищожена от сърцевидно гниене, единият му клон е наклонен към бл. 204, а другият – към ул. „майор Юрий Гагарин“. Съгласно отговора на въпрос 3 от експертизата основна причина за счупването и падането на клоните от подебелия клон, наклонен към ул. „майор Юрий Гагарин“, е 90 % загниване на сърцевината на стеблото и клоните, дървото е старо и в много лошо фитосанитарно състояние, като конкретните метрологични условия допълнително са допринесли за счупването на клоните му. Изслушан в о.с.з. на 03.11.2022 г., експертът е уточнил, че гниенето при процесното дърво е от поне тридесет години, като същото следва да се премахне поради неговата невъзможност да бъде функционално. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице инж. Й.Й. по допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието са следните: на 30.11.2021 г., около 09:00 часа, автомобил „Пежо 208“, с рег. № СВ **** МК, е бил паркиран на ул. „Юрий Гагарин“ и ул. „Тарас Шевченко“, където е намерен с паднали счупени клони от дърво върху него. По МПС са констатирани увреждания по следните автодетайли: преден десен калник, предна дясна колона, рамка десни врати, таван, преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, като същите са в причинна връзка с горепосочения механизъм на настъпване на инцидента.

Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1 704,35 лева. При изчисляването на последната е съобразено обстоятелството, че автомобилът е бил в експлоатация 3 години, 8 месеца и 17 дни от първоначалната му регистрация – на 13.03.2018 г. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско при ПТП“ възлизат на 15,00 лева. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.