Решение № 26 от 13.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ямбол, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Д. В. от гр.*******, подадена от пълномощника адв.Н.Р. от ****, против Решение №68/27.09.2024г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. №368/2023г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от въззивницата против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София иск по чл.439 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата К. Д. В. не дължи изпълнение и плащане на парично задължение в общ размер на 10 810,36 лева, включващо: 9 063,84 лева - главница; 871,05 лева - договорна лихва; 219,38 лева - наказателна лихва; 203,09 лева - внесена държавна такса и 453,00 лева - адвокатско възнаграждение, които суми са по изпълнителен лист от 25.01.2013г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9/2013г. по описа на РС -Тополовград и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 720/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И., рег. №*** в КЧСИ, поради това, че правото на кредитора да събира принудително и да изисква плащане на описаните суми е погасено по давност.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон. Според въззивницата атакуваното решение не е съобразено с действителното правно положение и неправилно съдът е формирал изводите си за началото на давността и изтичането й на 25.01.2018г. В мотивите на решението районният съд приел, че са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, но такива действия не били посочени и според въззивницата няма извършвани такива изпълнителни действия, като подаването на молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността и в случая с молбата не е било извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, нито е било направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ. Длъжникът изтъква, че според съда изпълнителни действия са молба за налагане на възбрана от 18.03.2019г., молба от 28.08.2019г. за налагане на възбрана, молба за налагане запор на сметки от 12.03.2021г. и др., но тези изпълнителни действия са поискани след 25.01.2018г., т.е. след изтичане на погасителната давност и поради това са без правно значение. По 1 направените оплаквания са изложени аргумненти.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ЕООД, представлявано от управителите Р.

М.-Т. и Т. В., действащи заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрк. М.М., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, споделяйки изводите на първоинстанционния съд и излагайки подробни съображения. Моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не се предствлява, а пълномощникът й адв.Р. в депозирана писмена молба заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Пълномощникът на въззиваемата страна – юр.к.М. не се явява в о.с.з., също депозира писмена молба, в която сочи, че поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К. Д. В. от гр.*******, против „Еос Матрикс“ЕООД гр.София иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 25.01.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и образуван в изп.д.№720/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№765 в КЧСИ.

Ищцата е поддържала, че по ч.гр.д. № 9/2013г. по описа на ТРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу нея е бил издаден изпълнителния лист от 25.01.2013г. Въз основа на изпълнителния лист, на 18.03.2016г. е било образувано изп.д.№720/2016г. по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № *** в КЧСИ, по което на 18.03.2019г. е било поискано първото изпълнително действие. Към този момент – 18.03.2019г., според ищцата давностният срок, който е започнел да тече на 25.01.2013г. с издаването на изпълнителния лист, вече е бил изтекъл, тъй като с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело давността не е била прекъсната.

Ответникът „Еос Матрикс“ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил предявения иск като неоснователен. Поддържал е, че за вземането му е приложим общият 5-годишен давностният срок, който е бил многократно прекъсван, тъй като след образуване на изпълнителното дело регулярно са били искани и извършвани изпълнителни действия и към датата на образуване на делото давностният срок не е изтекъл.

Установената по делото фактическа обстановка не е спорна между страните, разкрита е от районния съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция:

Не е спорно и е установено, че по образуваното пред ТРС ч.гр.д.№9/2013г. в полза на „Банка ДСК“ЕАД на 25.01.2013г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу ищцата К. В. за заплащане на сумите: 10 154,27лв. - главница по договор за текущо потребление от 28.04.2009г. и допълнително споразумение към него от 28.04.20029г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2013г.; 871,05лв.договорна лихва от 22.11.2010г. до 24.01.2013г.; 219,38лв.- наказателна лихва от 27.08.2012г. до 24.01.2013г., както и за разноските в заповедното производство. От заповедта за изпълнение е установено, че източник на задължението на длъжника В. е договор за текущо потребление и допълнително споразумение за встъпване в дълг, който договор е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 27.08.2012г. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение в полза на кредитора „Банка ДСК“ЕАД е издаден изпълнителен лист от 25.01.2013г.

2

По молба на „ОТП Факторинг България“ЕАД - частен правоприемник на кредитора „Банка ДСК“ЕАД по силата на сключен договор за цесия от 24.09.2013г. и въз основа на изпълнителния лист от 25.01.2013г., на 18.03.2016г. е образувано изп.дело №720/2016г. по описа на ЧСИ Г.Илчева с рег. № 765 в КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят не е посочил изпълнителен способ, нито е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ, поискал е от ЧСИ да връчи на длъжника заповедта за изпълнение и покана за доброволно изпълнение, както и да пристъпи към принудително изпълнение, като от получените суми да събере и разноските по изпълнителното дело.

Установено е от данните по изпълнителното дело, че на 01.04.2016г. длъжникът К.

В. лично е получила поканата за доброволно изпълнение, вкл.заповедта за изпълнение, като не е спорно и не се твърди в срок ищцата да е подала възражение срещу заповедта за изпълнение.

На 18.03.2019г. по изпълнителното делото е подадена молба от взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която е поискано налагане на възбрана върху притежавани от длъжника шест недвижими имоти (ид.части). На 28.09.2019г. вискателят е поискал от ЧСИ да наложи възбрана върху още осем недвижими имоти на длъжника, каквато възбрана ЧСИ е наложил и поискал вписването й на 17.09.2019г. След тази дата по изпълнителното дело са постъпвали молби за заличаване на вписана възбрана, молба от взискателя от 02.10.2020г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, която молба не е уважена от ЧСИ, молба от 02.03.2021г., подадена от взискателя за налагане на запор върху всички банкови сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника, ищцата по делото, по която молба ЧСИ е наложил запор от 30.03.2021г. На 14.10.2022г. ответникът по настоящото дело „Еос Матрикс“ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се като частен правоприемник на взискателя „ОДП Факторинг България“ЕАД по сключен между двете дружества договор за цесия от 21.06.2022г. С молбата за конституирането му като взискател, дружеството „Еос Матрикс“ЕООД е поискало налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в банка „Юробанк България“АД, а с молби от 03.11.2022г., от 13.12.2022г. и от 06.01.2023г. отново е поскало ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжника в други банки, както и върху трудовото му възнаграждение.

При тези данни, с постановеното по спора решение ТРС е отхвърлил предявения от ищцата иск по чл.439 ГПК като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за вземането на ответника-кредитор на основание чл.110 ЗЗД е приложима общата 5годишна давност, която е започнала да тече на 25.01.2013г.– датата, на която е издаден изпълнителният лист срещу длъжника и на която дата задължението е станало изискуемо.

Съдът е посочил, че давността изтича на 25.01.2019г., но с подадената на 18.03.2016г. молба за образуване на изпълнителното дело и другите поискани и извършени изпълнителни действия давността е била прекъсвана и не е изтекла, като наред с това докато трае изпълнителното производство давност не тече, а следва да се съобразят и постановките относно давностните срокове на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, при извършената служебна проверка ЯОС намира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение правилността на решението във връзка с приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното:

Правилно предявеният иск е квалифициран от първата инстанция по реда на чл.439, ал.1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението.

3

Законодателят с разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая изпълнителното основание е издадената срещу длъжника-ищцата заповед за изпълнение. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. Поради това, разпоредбата на чл. 439, ал.

2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (в този смисъл вж. Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). На новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда, длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК ( в този смисъл са и Решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО, Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО и др.).