Решение № 304 от 06.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. С., 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000285 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на О. срещу Решение № 89/14.05.2025г., постановено по гр.д. № 20245540100419 по описа за 2024 година на Ч. РС, с което се признава за установено в отношенията между страните О., ЕИК **, с адрес: с. Б.**, представлявана от И.С.Т. - Кмет и С. И.

В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч.**, че са нищожни клаузите на: чл. 2, ал. 1 и ал. 2 на Договор № 27 от 16.08.2022 г., в които се вменява задължението на наемателя да заплати наем в размер на 5484,28 лв. (ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г. се заплаща с подписването на договора (ал.2); - чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Договор № 36 от 20.09.2022 г., в които се вменява задължението на наемателя да заплати наем в размер на 6608,92 лв.

(ал.1), който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г. се заплаща с подписването на договора (ал.2), на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо (поради противоречие със закона) от ЗЗД, във вр. чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ.

Със същото решение е осъдена О., ЕИК ** на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, да заплати на С. И. В., ЕГН ********** поотделно сумите от: 5484,28 лв. (пет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), представляваща недължимо заплатен наем по Договор №27 от 16.08.2022 г.; - 6608,92 лв. (шест хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща недължимо заплатен наем по Договор № 36 от 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска 09.05.24 г. до окончателното им изплащане.

С горецитираното решение е осъдена О., ЕИК ** на осн. чл. 86 от ЗЗД да 1 заплати на С. И. В., ЕГН ********** поотделно сумите от: 1129,42 лв. (хиляда сто двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2022 г. до 09.05.2024 г., върху главницата (платения наем) в размер от 5484,28 лв.; - 1317,19 лв. (хиляда триста и седемнадесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.10.2022 г. до 09.05.2024 г. върху главницата (платения наем) в размер от 6610.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска 09.05.24 г. до окончателното им изплащане.

Присъдени са разноски по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като са изложени подробни оплаквания и доводи в тази връзка. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия С. И. В., чрез процесуалния представител адв.Д. Д., в което е взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно и правилно. Въззиваемият е взел становище по направените във въззивната жалба оплаквания и е направил искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото. Доказателствени искания страните не са направили.

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Видно от представените по делото Договори с № 27 от 16.08.22 г. за наем на общински пасища и мери и Договор № 36 от 20.09.22 г. за наем на общински пасища и мери, безспорно се установява, че ищецът С. И. В. се занимава с животновъдна дейност, за нуждите на която ежегодно сключвал договор с О. за наем на общински пасища и мери. Общинските пасища и мери са били предоставяни на ищеца по реда на чл. 37б“и“ и, ал. 13 и ал. 14 от ЗСПЗЗ. Според чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а. ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, опредЕ. по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2. Според ал. 13 на цитираната норма се казва, че останалите свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който се допускат до участие 2 само собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ. Търговете се провеждат от областната дирекция „Земеделие“ - за земите от държавния поземлен фонд, и от кмета на общината - за земите от общинския поземлен фонд. Договорите се сключват за една стопанска година. Аналогична е и уредбата за останалите свободни пасища и мери, уредена в ал. 14 на същия член, където се казва, че останалите след провеждане на търга по ал. 13 свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на пасищни селскостопански животни и на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Договорите се сключват за една стопанска година.

Именно по този ред, видно от представените по делото договори, ищецът е сключвал процесиите договори за наем на общинска земя с ответника.

От представените по делото договори се установява, че ищецът е участвал в търг, за да получи под наем земите. В този смисъл и по силата на чл. 37и., ал. 1 от ЗСПЗЗ за провеждането на търг е приложима нормата на чл.

24а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Цитираната норма урежда, обаче отдаването под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд. като едва в ал. 5 на чл. 24а от ЗСПЗЗ е уредбата за отдаването под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Наред с процедурата по провеждане на търга и отдаване под наем на общински земеделски земи е предвидена и норма, облекчаваща положението на наемателя, при наличието на кумулативно изискуеми елементи. Според чл.

24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ при сключване на договори за наем или аренда по реда на ал. 1 или ал. 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5. ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащането на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключване на договора.

Дори в случая да се приеме, че не е приложима разпоредбата на чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ, то е налице аналогична разпоредба в чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ касаеща наетите земеделски земи от общинския поземлен фонд. Според тази алинея при сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора.

Следователно и при двете хипотези и по чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ и по чл.

3

37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ , когато са налице пасища и мери които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, то не следва да се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане, като разликата е, че в първия случай това незаплащане на наемна цена, съответно арандно заплащане е една стопанска година, а във втория случай две.

Установява се от приложеното и неоспорено от страните Заключение на вещото лице безспорно, че всички наети от ищеца общински земи (пасища), предмет на двата договора 27/16.08.22 г. и 36/20.09.22 г., изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на съответния договор специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

В този смисъл ищецът е следвало да бъде освободен от заплащане на наемна цена на земите предмет на договорите. Не само че това не се е случило, но и във всеки един от процесиите договори се съдържа изричното задължение за наемателя да заплати наемна цена за съответната стопанска година посочена в договорите. Това водело до извода, че ответната Община неправомерно е събирала наем.

Съдът счита, че в случая изложената фактическа обстановка попада в хипотезата на чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Порокът произтича от това, че в чл.

2, ал. 1 от всеки от договорите е било предвидено изрично задължение на наемателя за заплащане на наемна цена, което противоречи на чл. 24а, ал.9 от ЗСПЗЗ. Въздигнатото в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД противоречие на закона, като основание за нищожност на сделките, означавало противоречие с норма от публичен ред на нормативен акт, каквито са чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ.

Основанията за нищожност по чл. 26 от ЗЗД се преценяват към сключването на договора.

От събраните по делото доказателствата по делото – САЕ категорично се установява, че всички общински земи, предмет на договорите изцяло или частично не са попадали към специализирания слой, актуален към датата на сключване на договорите. Поради изложеното съдът счита, че е налице нищожност на договорните клаузи, както следва : чл. 2, ал. 1 и ал. 2 на Договор № 27 от 16.08.2022 г., в които се вменява задължението на наемателя да заплати наем в размер на 5484,28 лв., който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г. се заплаща с подписването на договора; чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Договор № 36 от 20.09.2022 г., в които се вменява задължението на наемателя да заплати наем в размер на 6608,92 лв. и който наем за стопанската 2022 г. / 2023 г. се заплаща с подписването на договора.

Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото това съдържание не противоречи на 4 повелителни норми на закона и на добрите нрави. В настоящия случай посочените разпоредби категорично противоречат на закона, който гарантира на ползвателите на земи общинска собственост, че същите не следва да заплащат наем за срок от една/ две години, ако земите не попадат в специализирания слой, какъвто е настоящият случай. Тези разпоредби са приети затова, че при наемането на земя, която не попада в специализирания слой към подписване на договора, наемателят не може да кандидатства за получаването на субсидии. Вакантния период от една/ две стопански години се предоставя на ползвателите, за да може те да предприемат всички необходими действия за облагородяване на земята. В разпоредбата на чл.24а. ал.9 от ЗСПЗЗ и чл.37и,ал.15 от ЗСПЗЗ законодателят не държи сметка какъв е срокът на договора, а за да бъде освободен наемателя от плащане на наем трябва да е налице едно единствено условие и то е общинските земи да не попадат изцяло или частично в специализирания слой, актуален към датата на подписване на договора. Ето защо обстоятелството, че договорите са сключени за една стопанка година не е решаващ елемент. Нещо повече, самият законодател в чл.37и, ал.14 от ЗСПЗЗ е предвидил, че тези договори са със срок една стопанска година. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за ищеца е била налице хипотезата, в която той е следвало да бъде освободен от заплащане на наемна цена за първата стопанска година. По делото са налице категорични доказателства, че това не се е случило, тъй като във всеки един от договорите в чл.2, ал.1 от тях е налице изрична разпоредба според която наемателят е задължен да плаща наемна цена за всяка стопанска година.