Решение № 1311 от 09.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501835 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 261692 от 09.12.2020г., постановено по гр.дело № 8442/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 2 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.

415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 240 ЗЗД, предявен от „Юробанк България” АД против Ц.А. М., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № HL32244 от 21.12.2007г. сумата 67 859,41 лева-главница; сумата 5 134,63 лева-договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.2010г. до 21.10.2010г. и сумата 571,58 лева такси за периода от 29.12.2009 г. до 21.10.2010г.

С решението на СГС, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, Ц.А. М. е осъдена да плати на „Юробанк България” АД по договор за потребителски кредит № HL32244/21.12.2007г. главница в размер 30 593,16 лева, ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1 ЗЗД сумата 897,73 лева разноски по делото, като искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД на „Юробанк България“ АД, предявен против Ц.А. М. е отхвърлен за разликата над 30 593,16 лева главница по договора за потребителски кредит от 21.12.2007г. до пълния предявен размер 67 859,41 лева, за сумата 5 134,63 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.2010г. до 21.10.2010г. и за сумата 571,58 лева-такси за периода от 29.12.2009 г. до 21.10.2010г. и „Юробанк България” АД е осъдена да плати на Ц.А. М. разноски по делото в размер 277,47 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Юробанк България” АД, 1 чрез пълномощника адв. Г. Д., в частта, с която е отхвърлен установителният иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК по отношение на главницата, дължима по договор за потребителски кредит от 21.12.2007г., както и в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 240 ЗЗД по отношение на дължимата главница по договора за потребителски кредит. Жалбоподателят смята, че решението на СГС по отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК е постановено в нарушение на разясненията, дадени в ТР №8 от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, както и приетото в т.9 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 240 ЗЗД, жалбоподателят сочи, че за дължимите вноски след 29.09.2020г. до крайния падеж на кредита предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на длъжника на препис от исковата молба, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика исковата молба има характер на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и на покана до длъжника. Оспорва извода на съда, че част от главницата-за вноските преди 25.06.2014г. в общ размер 29 671,50 лева, е погасена по давност, като смята, че съдът не е съобразил, че с подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение на 07.05.2014г. давността е прекъсната. Смята, че в случая следва да бъде възприето заключението на ССчЕ, според което в колона 18 на приложение № 3 е изчислен размерът на просрочената главница в процесния период. Предвид това смята, че евентуалният иск следва да бъде уважен за сумата 44 305,96 лева, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Ц.А. М., чрез пълномощника адв. И. Р., е постъпил отговор на въззивната жалба на банката, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения, че банката неправилно иска да бъде уважен установителният иск по чл. 422 ГПК за сумата 15 958,70 лева и едновременно с това да бъде уважен евентуалният й осъдителен иск с правно основание чл. 430 ТЗ за вноските с настъпил падеж след 29.09.2020г.

Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена от Ц.А.

М., чрез пълномощника адв. И. Р.. Този жалбоподател сочи, че по делото не е установено по категоричен начин, че сумата по договора за потребителски кредит в размер 61 000 лева е усвоена, като поддържа, че подписът, положен върху банковото бордеро не е на Ц. М., нито че същата се е намирала в банковия клон на посочената в бордерото дата, за да изтегли сумата. В тази връзка сочи, че банката не е изпълнила задължението си по договора за кредит от 21.12.2007г. да предостави на кредитополуателя сумата 61 000 лева, поради което и не се дължи връщане на същата. Според жалбоподателя представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа не доказва наличие на представителна власт на пълномощника С. Д.- К. за извършване на банкова операция-теглене на суми, тъй като в текста на пълномощното обхватът на представителната власт не е посочен точно и ясно, съгласно Общите условия на Банката.Твърди, че съдът не е съобразил в цялост установените по делото факти и обстоятелства, нито е взел предвид доводите и възраженията на страните. Смята, че погасителна давност е настъпила по отношение на цялата претендира сума и в тази връзка съдът е следвало да отхвърли изцяло и предявеният осъдителен иск.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Юробанк България” АД, чрез 2 пълноммощника адв. Г. Д., е постъпил отговор на въззивната жалба на М., с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова молба, с която против Ц.А. М. са предявени: иск с правно основание чл.

422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.

В искова молба се твърди, че на 21.12.2007г. между ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № HL32244, по силата на който банката предоставила на ответницата сумата 61 000 лева с краен срок на издължаване 300 месеца или до 28.02.2033г. Сочи се, че кредитът бил усвоен на 29.02.2008г. Твърди, че по силата на договора, кредитополучателят следвало да заплаща възнаградителна лихва в размер 7,5%, формирана от сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в рева, валиден за съответния период плюс договорна надбавка в размер 0,45%.

Ищецът твърди, че на 08.05.20009г. страните подписали допълнително споразумение към договора за кредит, с което преоформили размера на дължимата главница, като към непогасената и непросрочена част от нея били добавени просрочените задължения, като дължимият размер на главницата след преоформянето бил определен на 68 587,55 лева. Сочи, че според споразумението на кредитополучателят бил предоставен 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на кредита.

Твърди, че поради неплащане на три погасителни вноски с падежи 29.04.2010г., 29.05.2010г. и 29.06.2010г., на основание чл. 18, ал.2 от договора, банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че по ч.гр.д.№ 23875/2014г. на СРС в полза на банката била издадена заповед за изпълнение против ответницата за дължими суми по договора за потребителски кредит от 21.12.2007г. и допълнително споразумение към него от 08.05.2009г., както следва: за сумата 67 859,41 лева главница; 5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.201г. до 21.10.2010г.; 571,58 лева - такси за периода от 29.12.2009г. до 21.10.2010г.

Ищецът иска да се признае за установено, на основание чл. 422 ГПК, че ответницата му дължи посочените суми, при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит и допълнителното споразумение към него и отхвърли установителния иск изцяло или частично, на основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД се иска да бъде осъдена ответницата да заплати посочените суми.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Ц.А. М. оспорва предявените искове. Твърди, че е сключила с банката – ищец договор за кредит в швейцарски франкове и не се е съгласявала и не е подписвала договор за 3 потребителски кредит за сумата 61 000 лева. В тази връзка сочи, че не е получавала сума в размер 61 000 лева, не е подписвала платежно нареждане за тази сума и не я е изтеглила от сметка в банката на 29.02.2008г. Ответницата твърди, че в договора за кредит клаузите, предоставящи право на банката едностранното увеличение на възнаградителната лихва и клаузите предоставящи й правото автоматично да увеличава с 10% лихвата при просрочие на погасителна вноска или при настъпване на предсрочна изискуемост са неравноправни и следователно нищожни. Ответницата сочи също, че не е била уведомявана от кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, поради което сочи, че вземането на банката не е изискуемо в претендирания размер, нито е възникнало на претендираното основание. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на банката за главница и лихви.

В допълнителна искова молба „Юробанк България” АД излага твърдения, че действително на 21.12.2007г. страните са сключили два договора за кредит, като единият е договор за жилищен кредит в швейцарски франкове, а другият-договор за потребителски кредит в левове. Поддържа, че банката е изпълнила задължението си по договора за потребителски кредит в лева и на 29.02.2008г. е предоставила по сметка на ответницата сумата 61 000 лева, която била изтеглена от С. Д.-К.-пълномощник на М., в тази връзка сочи, че банковият документ за получаване на каса на сумата по кредита бил подписан от пълномощника на ответницата. Оспорва твърденията на М. за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, като твърди, че действително банката е променяла базовия лихвен процент, но това е допустимо, и правомерно, а уговорките за това в договора са били индивидуално договорени. Оспорва и направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено в първоинстанционното производство е пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, с рег. № 6084 от 19.11.2007г. на нотариус Й. Л. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, с което Ц.А. М. е упълномощила С. Г. Д.-К. да я представлява пред конкретно посочени търговски банки и да изтегли от името на упълномощителя потребителски кредит в размер 20 000 лева; да сключва договори за кредит, както и договор за учредяване на ипотека; да открива и закрива сметки и да извършва неограничено теглене на суми, да внася суми и да извършва банкови преводи в страната и чужбина.

На 04.12.2007г. до „Юробанк България” АД, от името на Ц. М. е отправено искане HL 32244 за отпускане на потребителски кредит с ипотека в размер 79 958,00 лева.

По делото е представен договор за потребителски кредит № HL 32244 от 21.12.2007г., между „Юробанк България” АД и Ц.А. М., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя М. потребителски кредит за текущи нужди в размер 61 000 лева със срок на погасяване 300 месеца , считано от датата на усвояване на сумата (чл.5) и при годишна лихва, образувана от сбора на БЛП на банката за жилищни кредити и надбавка в размер 0,45%, като към момента на сключването на договора БЛП за жилищни кредити в лева е 7,5% (чл.