Решение № 421 от 24.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. ВЕ.ко Търново, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИвЕ.на Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500454 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от С. Т.

С. от с. ... чрез пълномощник адв. Й. М. ВТАК срещу Решение № 241/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1047/2023 г. по описа на РС ..., с което са уважени исковете на Т.С.С. и на същата е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните, определено е местоживеене на детето при ищцата, определен е режим на лични контакти с жалбоподателя, и същият е осъден да заплаща издръжка, дадено е заместващо съгласие за издаване паспорт на детето без съгласие на бащата и да пътува извън предЕ.те на България до страните от ЕС, придружавано само от майката, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите на жалбоподателя на него да бъде представено упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, заплащане на издръжка от майката и даване на заместващо съгласие вместо майката. Наведени са доводи за неправилност на решението, а именно, че поради пренебрегване на доказателствата по делото за намеренията на ответника –жалбоподател да се върне и установи в РБългария, отхвърляне на искането за възлагане на МСС, съдът е формирал неправилни изводи за възможностите и родителския капацитет на ищцата и емоционалната й връзка с детето. Формулирано е искане да се отмени решението и постанови ново, с което на жалбоподателя да бъде предоставено упражняването на родителски права спрямо малолетното дете и при него, на адреса в с. ... да бъде определено местоживеенето на детето, като за майката се опредЕ. режим на лични отношения и бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 450 лв. месечно.

1

В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата ответницата А. Г. А. чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. ВТАК развива съображения за пълно съответствие на решението с установените обстоятелства и изискванията на закона, противно на наведените в жалбата оплаквания. Счита, че не е доказан родителския капацитет на жалбоподателя и наличието на емоционална връзка с детето, няма доказателства за реализиране на заявените намерения от негово страна да се устрои в България. Отправя искане към съда да потвърди обжалваното решение.

ВЕ.котърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в предЕ.те на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спора така, както е поставен пред него в производство по спорна администрация.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно по следните съображения:

Предмет на делото е спор между родитЕ.те на малолетно дете относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.

Първоначалната молба с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 от СК е подадена от А. Г. А. и в същата твърди, че е живяло с ответника на семейни начала от 2016г. и имат едно дете - Т.С.С., родена на ... Излага, че двамата живеЕ. и работЕ. в Обединеното кралство, а детето по настояване на бащата останало при неговата майка в Република България. Майката твърди, че често се прибирала в България за по няколко месеца при детето. През 2021г. ответникът прекратил отношенията им и останал във ВЕ.кобритания, а тя била принудена да търси препитание и подслон при совите роднини в Германия, където се установила. Твърди, оттогава желае да вземе и отглежда детето при себе си, но родитЕ.те на ответника не й позволяват. Успява да поддържа ежедневен контакт с детето в социалните мрежи. Твърди, че полага грижи за детето при връщането си в страната, изпраща подаръци и пари за издръжка. Счита, че е професионално и жилищно добре устроена в Германия и може да отглежда детето там, че за детето е добра да стартира учебната 2 година в Германия, че там разчита на помощта на совите роднини – живущи в същия град. Твърди, че бащата отказва доброволно уреждане на въпроса с упражняване на родителските права, не дава съгласие за пътуване на детето в чужбина.

Ответникът признава, че между страните е налице поставеният пред съда спор, както и че двамата родитЕ. са във фактическа раздяла и детето се отглежда в България от бабата по бащина линия. Твърди, че майката е изоставила детето от тримесечна възраст, не й е забранявано да вижда и взема детето. Твърди, че детето има силна емоционална връзка с майката и сестрата на ответника. От своя страна също заявява претенция да му бъде предоставено упражняването на родителските права, както и майката да разреши пътуване на детето в чужбина, придружено от баща си. Счита, че преместване на детето в друга държава ще му се отрази негативно. Заявява, че притежава нужното, за да може детето да се чувства добре при него и неговото семейство, с осигурени всички необходими условия за добро физическо, психическо и емоционално развитие, като бащата има доходи, за да осигури нормална издръжка на детето.

Не се спори от страните и е установено от доказателствата по делото, че А. Г.

А. и С. Т. С. имат родено при съвместното им съжителство малолетното дете Т.С.С. с ЕГН **********, родена на ... в гр. ..., живеят разделени от 2021 година, като ищцата живее трайно в гр. Офенбах ам Майн, Германия, а ответникът живее трайно в гр. .... Ищцата е представила доказателства, че от 2022г. живее под наем и е официално регистрирана в гр. ..., втори етаж, предна къща, основно жилище с площ 90 кв.м., с централна топлофикация. Същата е назначена на поС.ен трудов договор при средно месечно трудово възнаграждение от 2062,57 евро. В близост живеят и нейните родитЕ..

Малолетното дете Т. живее в дома на бабата по бащина линия в с. ... от раждането си до сега, като и към настоящия момент майката на ответника полага преки грижи по отглеждането и възпитанието на това дете. То посещава детска градина там като за учебната 2023г./2024г. е в четвърта подготвителна група. Ответникът С. С. живее в жилище под наем на адрес ..., работи там, като за м.06.2023г. е получил нетно трудово възнаграждение от 2384,49 паунда, сменил е местоработата си и сега работи с работно време 40 часа на седмица, със заплащане – 14,50 паунда на час.

Не се оспорва от страните социалния доклад, според който детето от малко е било обгрижвано и от своите баба и прабаба по бащина линия, условията в техния дом са много добри. Относно връзката с родитЕ.те социалния е установено желание на детето не само да контактува ежедневно с тях през интернет /каквото е фактическото положение/, а всички да живеят заедно, но и съгласие с варианта да живее с единия родител, а да ходи на гости при другия.

Съдебно-психологична експертиза относно тази обстоятелства установява, че между детето и майката има силна емоционална връзка и привързаност, но преживява конфликт на лоялност и пред бащата отрича желанието си да бъде с майката, стреми се да не нарани съответния родител и да не загуби връзка с него. Емоционалната връзка с бащата също е силна, то се радва да прекарва време с него.

3

От свидетелските показания се установява, че майката е оставила детето при бабата в България по настояване на бащата, за да могат двамата да работят в чужбина, а след като не допуснал майката в общото им жилище във ВЕ.кобритания, за нея останала единствената възможност да се установи при совите близки в Германия, което и сторила. Не получила съгласие от бащата да вземе детето при себе си в Германия. Тъй като бабата, която отглежда детето работи, при нейна ангажираност и ако детето не може да посещава детска градина за него полагат грижи нейни близки съседи. Бащата в хода на първоинстанционното производство е заявил готовност да отглежда детето си сам във ВЕ.кобритания, а впоследствие, че има намерение да се върне в България и желание да отглежда детето тук, последното поддържа и пред въззивния съд.

При така установеното от фактическа страна се налага изводът, че спорът за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на страните правилно е разрешен в полза на майката.

Конкретната съдът е направил изхождайки основно от интереса на детето, който е детето да бъде отглеждано и възпитавано в среда, в която да се чувства в най-голяма степен спокойно, сигурно, обичано и защитено. Всички критерии по ППВС № 1 от 12.11.1974г. са обсъдени от ГОРС задълбочено и при правилен анализ на доказателствата, поради което въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Оплакването в жалбата, че не са доказани родителските качества на майката, условията в които би отглеждала детето, че ще бъде накърнен интересът на детето при откъсването от настоящата среда, както и че не е съобразено намерението на ответника да се върне в България и лично да поеме грижите за детето са неоснователни. Всички те изтъкнати пред районния съд и са намерили своя отговор в мотивите решението, които въззивният съд споделя е не намира за необходимо за преповтаря.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение поради отказа на съда да възложи изготвяне на социален доклад на МСС, тъй като социалният доклад не е доказателствено средство относно обстоятелствата, за които жалбоподателят счита, че следва да послужи. Същите са установено по делото чрез събраните писмени и гласни доказателства. Декларираните намерения на бащата не съставляват установен факт от обективната действителност, за да бъдат обсъждани от съда.

Родителските качества на майката са установени, както е връзката й с детето, и на тях не могат да бъдат противопоставяни отношения с прародитЕ.. Ниската възраст на детето предполага лесна адаптация към промяна на местоживеене и среда, още повече, че е свързано с поемане пряко на грижите за детето от родител, чиято ежедневна подкрепа детето ще има.

Доколкото фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, се обосновава извод за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.

При този изход на делото на въззивна инстанция жалбоподателят следва да 4 заплати на ответника по жалба разноските по водене на делото пред въззивната инстанция, възлизащи на 1000 лв. възнаграждение за един адвокат , съгласно приложения към отговора на въззивната жалба договор за правна защита.

Водим от горното, ВЕ.котърновският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1047/2023 г. по описа на РС ....

ОСЪЖДА С. Т. С. с ЕГН ********** , с поС.ен адрес с. ... ..., с настоящо местоживеене ..., ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А. с ЕГН ********** от гр. ..., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: