Решение № 5635 от 31.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5635 гр. София, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211895 по описа за 2024 година

За да се произнесе намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. А. П., ЕГН ********** гр. София, *** чрез пълномощника си адв. Т. Е. К.- САК, срещу наказателно постановление (НП) № **** от 10.06.2024 г., издадено от началник група в ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП .

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Сочи се, че липсва информация дали наказващия орган е материално и функционално компетентен, навежда също така съждения че не е издаден АУАН и в тази връзка е нарушен чл. 34, ал.1 от ЗАНН, отчита в допълнение че в процесното НП не се съдържат реквизитите по чл. 57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Според жалбоподателя неправилно е приложен материалния закон, тъй като наказаното лице не се е движило по път от републиканската пътна мрежа каквото е изискването на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Излагат се доводи за липса на виновно поведение у водача. Навеждат се също така съждения за маловажност на деянието, доколкото липсват вредни последици от деянието и счита същото за такова с ниска степен на обществена опасност.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, явява се неговия процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но взема становище по жалбата с депозирани по делото писмени бележки, в които подържа издаденото постановление, като го намира за законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Спрямо жалбоподателят на *** г. е съставен АУАН серия GA ***, от мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР- ***, за това, че на *** г. в гр. София, к*** около 22.25ч. управлява двуколесно МПС, черен на цвят с марка **** с рама № *** по ул. 28- ма, с посока на движение от ул. 59-та, към ул. 34-та. След извършена проверка било установено, че превозното средство никога не било регистрирано по надлежния ред, за което на жалбоподателят- водач на посоченото превозно средство е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA *** от *** г. нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП .

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП не било депозирано писмено възражение срещу така съставения акт.

Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление №*** от *** г. прокурор при СРП прекратил образуваното досъдебно производство на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и материалите били върнати в на отдел „Пътна полиция“– СДВР за извършване на преценка относно наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание на водача на мотоциклета жалб.

Папазов.

Въз основа на съставения вече АУАН № *** г. и получените материали от СРП, в изпълнение на правомощията си Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” издал обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № *** г., с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 29.07.2024 г., а на 12.08.2024 г. била подадена жалба срещу него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. М.

М. и М. У. и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, материалите по пр. пр. № ***/2022, по описа на СРП, Заповед № 513з7966/14.09.2021 г., Заповед № ***, Заповед № *** г., справка картон на водача.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК , която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество е и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповеди и Акт за встъпване в длъжност от 29.10. 2019 г. на Гергана Владимирова Борисова, издала процесното наказателно постановление. Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП 2 срещу подпис на жалбоподателя.

По същество на нарушението съдът намира следното:

Съдът констатира наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на НП.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че мотопеда, управляван от жалбоподателя е бил без регистрационни табели и без никаква регистрация, като по този факт не се спори и от жалбоподателя и неговият процесуален представител. Наказващият орган е приел, че действията на жалбоподателя осъществяват състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това място.

Съдът намира, че правните изводи на представителя на държавното обвинение досежно обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя не съставлява престъпление поради своята малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК са правилни и законосъобразни, отчитайки младата възраст на жалбоподателя, добрите му характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на други прояви, притежава валидно СУМПС, инцидентността на случая, както и изключително краткото време, през което жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет.

Фактът, че осъщественото деяние е преценено от прокурора като малозначително по отношение на образуваното наказателно производство не води автоматично до извод, че същото като административнонаказателен състав е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН или е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Още повече, че към настоящия момент законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН при нарушения по Закона за движение по пътищата /чл.

189з от ЗДвП/.

Настоящия съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в НП следва съобразно нормата на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде посочено мястото и времето на извършване на нарушението, както и да е дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, свързани с извършването, а също и законовите разпоредби, които са нарушени.

В случая в АУАН е описано словесно нарушение – по ул. 28-ма с посока на движение от ул. 59-та към ул. 34-та управлява двуколесно МПС, индивидуализирано с цвят и номер на рама, управляван от жалбоподателя П.. От така описаното не става ясно къде точно по посочената улица „28-ма“ е установено нарушението. Нещо повече жалбоподателят дори твърди, че извършеното от него деяние не е било на посочената улица, а в двора на близкото училище. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели нямат ясен спомен за местоустановяването, а само бегли такива, които не удостоверяват с категоричност мястото на извършването на соченото деяние, което посочва съществен порок на процесния акт. Фактът за местоизвършването на деянието е от основополагащо значение предвид това, че нарушената разпоредба предвижда наказание в случай, че деянието е извършено по пътищата, отворени за обществено ползване, каквито категорични доказателства не бяха събрани в хода на разследването.

В допълнение съдът споделя доводите на защитата за процесуално нарушение и на чл. 57, ал.1 , т.3 от ЗАНН като установява, че АНО не е отразил в своя акт датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.

Безспорно установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че наказателното постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и 3 съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания.

В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953 г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че НП ще отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на 57, т. 5 ЗАНН ако в него са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат). При съобразяване на гореизложените принципни постановки, съдът достигна до следния извод:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Очевидно е, че тази норма разграничава два състава на две различни административни нарушения. Първото от тях ще бъде осъществено, когато водач управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а второто, когато водач управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. Всяко от тези две отделни административни нарушения се осъществява при настъпването на различни факти в обективната действителност. В тази връзка с § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Следователно, когато един водач управлява МПС, което е без поставени регистрационни табели, това може да се дължи на обстоятелството, че такива табели въобще не са издадени, т. е. не е завършила процедурата по издаване на административното разрешение за участие на превозното средство в пътното движение тогава превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и административното нарушение следва да се санкционира съгласно предложение първо на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е процесния случай.