Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 03.08.2026, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Административно наказателно дело 92/2026
Вид
Решение № 36
Подписан
03.08.2026
В сила
29.08.2026
Състав
РУМЕНА ФОТИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Павликени, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ - НД, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20264140200092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. С. М. против наказателно постановление № 26-0311000068/***2026 г., издадено от началник РУ – П. ОДМВР, с което на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът, който управлява е дерегистриран служебно, а като собственик на моторното превозно средство не е бил уведомен по предвидения в закона ред за служебното прекратяване на регистрацията му. С оглед на това се поддържа, че нарушението не е извършено от субективна страна. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебното заседание представителят на жалбоподателя поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемата страна Началника на РУ – П. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 01.03.2026 г. лек автомобил марка „Санг Йонг“ с рег. № *** бил собственост на Р.

С. М.. Покритието на сключената за автомобила застраховка "Гражданска отговорност" 1 изтекло и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 10.02.2026 г. и това било отразено в база-данни на КАТ.

На 01.03.2026 г. около 14,09 часа в с. М., ул. *** с посока на движение към гр. П., жалбоподателят М. управлявал лекия автомобил марка „Санг Йонг“, модел „***“. В района на *** той бил спрян за проверка от служители на РУ - П., които осъществявали контрол за спазване правилата за движение на МПС съгласно ЗДвП – полицейски инспектор М. И. и полицейски инспектор П. П.. М. И. установил самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, след справка с ОДЧ. За така установеното нарушение, свид. И. съставил АУАН серия *** № ***2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свид. П. П. и Ал. М., което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Във връзка с изпратени материали от РУ - П. по случая била образувана пр. пр. № ***/2026 г. по описа на ВТРП, ТО - П. като с постановление от 10.03.2026 г. образуваното досъдебно производство е прекратено.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление на 15.04.2026 г. от Началника на РУ – П., с което на Р. С. М. на основание чл. 53 ЗАНН наказващият орган е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро (500 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 10.02.2026 г., като е посочен и собственика на МПС – жалбоподателя Р. М..

Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 24.04.2026 г. Жалбата срещу НП е входирана на 29.04.2026 г. в РС – П.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите М. И., Пл. П. и Ал. М. както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. И. е възприел лично факта на управление на МПС, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил своето СУМПС за проверка.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и причината за 2 това. От доказателствата по делото не се установява, собственикът да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят М. е управлявал автомобила на 01.03.2026 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 10.02.2026 г., поради липсата на валидна застраховка "ГО", но жалбоподателят не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "полицейски инспектор" в РУ имат право да издават фишове и да съставят АУАН. Заеманата длъжност от подписалия НП Началник РУ и изричното му упълномощаване за издаване на НП също се установява от представените писмени доказателства. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в относимата му редакция към момента на деянието, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. От доказателствата по делото се установява, че на 10.02.2026 г. служебно била прекратена регистрацията на процесния автомобил с рег. № *** след получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което управлявайки процесното МПС на 01.03.2026 г. по пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение от обективна страна. По делото липсват доказателства, които да установяват извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, още повече 3 същата да е била известна на жалбоподателя към момента на управление на автомобила на 01.03.2026 г., доколкото той е бил оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността му по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в актуалната й и приложима редакция - изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. не предвижда задължение за компетентния орган да уведоми заинтересованото лице за прекратената регистрация, за разлика от предходно действащата редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (изтичане срока или прекратяване застраховката ГО, за което е получил информация от ГФ – арг. чл.

574, ал. 11 КЗ) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване.

Съобщаването на този ИАА не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация, а ако продължи да управлява МПС ще бъде субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, респективно – на отговорността по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Както се посочи, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП с оглед характера на прекратяване на регистрацията - ИАА. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, а в конкретния случай процесното МПС макар и собственост на жалбоподателя, няма доказателства жалбоподателят да е уведомен за това обстоятелство, което не му е съобщено.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В настоящия случай не се събраха доказателства към 01.03.2026 г. жалбоподателят да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила, или да е узнал за това обстоятелство по друг начин. След като не се установява водачът М. да е съзнавал този факт, то не може да се приеме, че същият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила с прекратена регистрация и да е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Липсата на 4 субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 във вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно дерегистрацията. В Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г. е прието, че в този случай незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а „се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност... „.