Решение № 1982 от 10.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1982 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110129610 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД /променено фирмено наименование от „ФИРМА (България)“ ЕАД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано АВА - Изпълнителен директор и МТП – Прокурист срещу Т. Я. Я. ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и Г. Д. М. ЕГН ********** с адрес:

АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца:

-изискуема главница в размер на 15 230.28 лв. (петнадесет хиляди двеста и тридесет лева и двадесет и осем стотинки), от която редовно падежирала главница в размер на 842.72 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 14 387.56 лева;

-изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 427.86лв. (четиристотин двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.03.2018 г. до 20.09.2018 г. включително;

-обезщетение за забава (наказателна лихва) в размер на 221.19 лева за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. както следва:върху редовно падежирали главници за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 40.59 лв. (четиридесет лева и петдесет и девет стотинки) и върху предсрочно изискуеми главници за периода от 21.09.2018 г. до 18.10.2018 г, в размер на 180.60 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки) и -законна лихва за забава за периода от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №67543/2018 г. на СРС.

Ищецът твърди, че на 05.09.2017 г. между „ФИРМА (България)“ ЕАД и кредитополучателя Т. Я. Я. и солидарния длъжник Г. Д. М. е подписан Договор за потребителски кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 16 303.30 лв., напълно усвоен на 07.09.2017 г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване- 05.09.2024 г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Съгласно чл. 4 от Договора между страните е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит. В чл. 4.1. от Договора 1 страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва.

Съгласно цитираната договорна разпоредба, за първите 12 (дванадесет) месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 6.269 % (шест цяло двеста шестдесет и девет хилядни процента); след изтичане на горепосочения срок, се дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 6.009 (шест цяло и девет хилядни) пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 4.5.). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, платими от 05.10.2017 г. до 05.09.2024 г.

Твърди се, че кредитополучателят Т. Я. Я. и солидарния длъжник Г. Д. М. са изпаднали в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 05.04.2018 г., 05.05.2018 г., 05.06.2018 г., 05.07.2018 г., 05.08.2018 г., 05.09.2018 , с оглед на което във връзка с чл. 432 от ТЗ, банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, като в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя са изпратени писма с изх. №ИЗХ-001-72459 и №ИЗХ -001-72460, а до солидарния длъжник са изпратени писма с изх. №ИЗХ-001-72461 и №ИЗХ-001-72462, като видно от приложените обратни разписки същите са достигнали двата адреса. Сочи се, че на 21.09.2018 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по договора за кредит. Към исковата молба също се прилагат и поканите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез назначения им особен представител, с който исковете се оспорват по основание и размер.

Твърди се, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК ищецът, в качеството му на кредитор, не е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по надлежния ред. Сочи се, че върху представените от ищеца обратни разписки е отбелязано, че пратката не е потърсена в срок и е върната на подателя.

Твърди се, че процесният Договор за потребителски кредит № 1708302233419130/ 05.09.2017 г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Сочи се, че в случая всички елементи на договора са в шрифт по-малък от 12. Същият е нечетлив, неясен и не позволява на потребителя да се запознае с условията, което нарушава изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин и е основание за недействителността му по чл.22 във вр.с чл.10 ал.1 от ЗПК.

Поддържа се, че процесния договор -чл.4.4.1 е посочен ГПР в размер на 7.24%, който е под предвидения максимален размер в чл.19 ал.4 от ЗПК, но не е ясно какво включва и как е формиран. В ГПР следва по ясен и разбираем начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. В случая тези съставни елементи остават неясни и дават възможност на кредитора да ги добавя, завишавайки размера на дълга. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК за недействителност.

Сочи се, че съгласно чл10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.5.3 от процесния договор е посочено, че за целите на изпълнението му, кредитополучателят се задължава да открие и поддържа пакет „Комфорт” за който дължи на кредитодателя месечна 2 такса в размер на 4.95 лв. При неизпълнение на задължението, съгласно чл.4.8, така определената преференциална лихва в чл. 4.1 от договора за първите дванадесет месеца се завишава с два пункта, съответно се завишава и размера на надбавката по чл.4.2 към 6месечния SOFIBOR. Поддържа се, че чрез предвиждане на задължение за откриване и поддържане на пакет „Комфорт”, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва.

Сочи се, че съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита, но това не може да бъде сторено в настоящото производство, тъй като ищецът претендира сумата на договорно основание, а признаването на главницата за дължима на извъндоговорно основание, предвидено в чл.23 от ЗПК, би представлявало произнасяне по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит №170830223341930 от 05.09.2017г., сключен между „ФИРМА (България)“ ЕАД от една страна и Т. Я. Я.-кредитополучател и Г. Д. М.-съдлъжник, от друга страна. По силата на договора банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 16303.30 лева за потребителски нужди с краен срок на погасяване- 05.09.2024 г.

Уговорено е, че за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.269 %, а след изтичане на този срок кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 6- месечен SOFIBOR + 6.609 пункта надбавка, като стойността на 6-месечния SOFIBOR е определена за 30.08.2018 г. - 2 работни дни (спот вальор) преди 01.09.2018 г.

Посочено е, че лихвата в частта за 6-месечния SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката 2 (два) пъти в годината, на 01 март и на 01 септември Преизчисляването се прави съгласно стойността на 6-месечния SOFIBOR, обявена на страницата на БНБ www.bnb.bg (или на друга страница, която заменя страницата на БНБ) два работни дни преди 01 март и 01 септември Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от следващата падежна дата по Кредита, а ако следващата падежната дата е неработен ден, преизчислената Лихва се прилага от първия работен ден след падежното дата. Банката поддържа на интернет страницата си www.rbb.bg информация за прилаганите от нея стойности на 6 месечния SOFIBOR.Посочено е, че при така определената Лихва, годишният процент на разходите /ГПР/ за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 7.24 %

В чл.4.5. от договора е уговорено,че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1, е в размер на 16.269 %.

В чл.5.2. е уговорено, че кредитът ще бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на BGN 240.28 включващи вноска по главницата и дължимата лихва, съгласно чл.4.1. съответно чл. 4.2 , дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.10.2017г. до 05.09.2024г., съгласно погасителен план, който 3 е неразделна част от договора.

По делото са представени два броя уведомления с изх. № 001-72459 и изх. № 00172460 до Т. Я. Я. и два броя уведомления с изх. № 001-72461 и изх. № 001-72462 до Г. Д. М., с които банката сочи, че за периода от 04.04.2018 г. до 27.08.2019 г. не са заплащани месечни вноски в необходимия размер и се обявят за предсрочно изискуеми всички дължими по договора за банков кредит суми. Видно от приложените известия за доставяне пратките са се върнали като непотърсени.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Л. Б. е представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието по делото, което съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че банковата сметка на Т. Я. Я. в „ФИРМА“ ЕАД с IBAN: ********* **********, е заверена с разрешената сума по кредита в размер на 16 303,30 лв. на 07.09.2017 г., като по този начин кредитът е изцяло усвоен. Вещото лице е установило, че по кредита е просрочено погасяването на задължения по месечни вноски за периода от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г. Към 19.10.2018 г. (,датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) размерът на непогасените задължения на ответника към „ФИРМА“ ЕАД по Договор за потребителски кредит от 05.09.2017 г са както следва:

- 15 230,28 лв. - главница, в т.ч.:842,72 лв. - изискуема главница по вноски с настъпил падеж (редовно изискуема главница) за периода от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г. и 14 387,56 лв. - предсрочно изискуема главница към 21.09.2018 г.;

- 427,86 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.03.2018г. до 19.09.2018 г. включително,

- 221,19 лв. - наказателна лихва, начислена за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г., в това число: 40,59 лв. - за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. върху редовно падежирали главници и 180,60 лв. - върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.09.2018 г. - 18.10.2018г. Или общият размер на дължимите суми към 19.10.2018 г. от Т.