Решение № 1592 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507867 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ц. Д. Ц., чрез адв. Т., срещу решение № 7712/26.04.2024г., постановено по гр. дело № 67926/2023г. по описа на СРС, 65-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Апелативен съд - София иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата 22 883 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2023г., формирана от разликата между полученото от ищеца Ц. трудово възнаграждение и това, което реално следвало да получи съобразно индексацията на възнаграждението според диапазона на колони № 5 и № 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за същия период, ведно със законната лихва от 12.12.2023г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било незаконосъобразно и неправилно. Първоинстанционният съд не обсъдил възраженията на ищеца, че сключил един единствен трудов договор, а именно с ВКС, че не дал съгласие за прехвърляне на новата работа в САС, че на практика не било променено нито мястото му на работа – сградата на Съдебната палата, нито характера й – експлоатацията на сградата и съоръженията й, че бил дискриминиран спрямо другите служители, останали на работа във ВКС и получили ежегодни индексации на трудовите си възнаграждения. Намира, че се касаело до хипотеза по чл. 123, ал. 1, т. 7 1

КТ – прехвърляне на дейност от едно предприятие в друго. СРС подробно обсъдил правилото на чл. 343, ал. 1 ЗСВ относно провеждането на конкурс за назначаване, но без нов трудов договор съдържанието на трудовото правоотношение не било определено. Позовава се на чл. 343, ал. 2 КТ и на забраната за изменение на съдържанието на трудовото правоотношение едностранно от работодателя по чл. 123 КТ, а съобразно ал. 2 задълженията на предишния работодател, в т.ч. за заплащане на индексацията за престирания труд, се прехвърлили към новия работодател. Позовава се на чл. 1, б. „б“ Директива на Съвета 2001/23/ЕО и на съдебна практика, обективирана в Решение № 425/01.08.2014г. по гр.д. № 2920/2013г., IV г.о. на ВКС.

Неоснователни били мотивите на СРС, че ищецът нямало как да получава възнаграждение, по-високо от това, посочено в колони № 7 и № 8 на Класификатора.

По делото било установено, че за известно време той получавал именно такова, като същото разрешение следвало и от пар. 1 ПЗРППКДАС. Запазването на по-високото възнаграждение било следствие на решение на ВСС, а ответникът, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, бил длъжен да спази решението на първостепенния разпоредител. Предвид правилото на чл. 123 КТ ищецът запазил размера на трудовото си възнаграждение в диапазона по колони № 5 и № 6 от Класификатора, запазил и правото си да получи увеличение на възнаграждението си със съответен процент на индексиране, отразен в Класификаторите за 2021г., 2022г. и 2023г., който процент съобразява възможностите на бюджета на съдебната власт за плавно и постепенно увеличение на заплатите в съдебната система, от което право се ползвали всички служители, отговарящи на изискванията по чл. 170, ал. 4 ПАС. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът Апелативен съд – София, чрез юр. Г., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Касаело се до хипотеза по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, като между ищеца и административния ръководител на САС било сключено допълнително споразумение № 136/21.08.2023г и последващи такива, в които ищецът изразил съгласие както по отношение на работодателя, така и по отношение на определеното му трудово възнаграждение. Поради това и неоснователни били възраженията на ищеца за липса на съгласие за преместването му, а обстоятелството какъв бил размерът на възнагражденията на служителите, останали на работа във ВКС, било напълно ирелевантно. След като ищецът бил служител в САС, възнаграждението му се определяло по колони № 7 и № 8 от Класификатора, а индексацията на възнаграждението се извършвала съобразно заеманата при ответника длъжност съгласно КДАС – в съдилищата от първа група, в диапазон от колони № 7 и № 8 със съответния ранг. Ищецът не попадал в категорията служители, посочени в пар. 1 ПЗР на ППКДАС. Ответникът актуализирал трудовото възнаграждение на ищеца съобразно 2 своите правомощия и при съобразяване на решенията на СК на ВСС, в т.ч. и за актуализиране на приложимия Класификатор. Моли обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните не спорят и от представеното по делото и неоспорено споразумение № 857/04.01.2017г., се установява, че след проведен конкурс за длъжността „главен експерт – инженер“ в съответствие с решение на Комисията, назначена със заповед № 1705/03.10.2016г. на председателя на ВКС, между ВКС, като работодател и ищеца Ц.

Д. Ц.– класиран на първо място в конкурса, възникнало трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал длъжността „главен експерт – инженер“.

Видно от съдържанието на представеното по делото допълнително споразумение № 221/13.02.2020г., към посочената в документа дата ищецът Ц. заемал длъжността Ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ във ВКС.

По делото е представено и допълнително споразумение към трудов договор № 136/21.08.2023г., на основание решение на СК на ВСС по т. 1 от протокол № 27/17.08.2023г. за актуализиране на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и на основание чл. 119 КТ, сключено между ищеца Ц. Д. Ц. – съдебен служител, заемащ длъжността Ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ и председателя на САС, като работодател, за актуализиране на трудовото му възнаграждение.

От представеното по делото и неоспорено извлечение от протокол № 10 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 30.04.2020г. се установява, че в рамките на правомощията си по чл. 388, ал. 1, вр. чл. 387 ЗСВ, Пленумът на ВСС възложил на административния ръководител на Апелативен съд – София стопанисването на съдебната палата, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, като считано от 15.07.2020г. освободил от същото задължение ВКС. Едновременно с това Пленумът възложил на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС да извърши анализ на утвърдената щатна численост на ВКС и САС, касателно стопанисването на сградата на Съдебната палата и да предложи проект за обезпечаване на САС с необходимия щатен състав във връзка с дейностите по стопанисване, и съответно – намаляване на щата на ВКС, вкл. обсъждане на промяна в Класификатора на длъжностите в администрацията 3 на съдилищата, в срок до 15.06.2020г.

С решения по т. 16.1 и т. 16.2 от протокол № 18 от заседание на СК на ВСС, проведено на 09.06.2020г., колегията съкратила 31 щ.бр. във ВКС, считано от 15.07.2020г., в т.ч. щатната бройка на ищеца Ц. Д. Ц. - ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ и разкрила същите щ.бр., включително тази на ищеца при ответника САС. С решение по т. 16.3. от същия протокол колегията изрично посочила, че не възразява административните ръководители на ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ със запазване размера на възнагражденията съгласно пар. 1 ПЗР на ППКДАС.

С решение по т. 4.3 на СК на ВСС от протокол № 10 от заседание на СК на ВСС, проведено два дни по-късно – на 17.07.2020г., колегията отхвърлила предложението на председателя на САС от 22.06.2020г. за изменение на чл. 11, ал. 1 ППКДАС (предложението – на л. 96 от преписката на СРС), като общата администрация на САС, организирана в дирекции, отдели, сектори и служби и отделни длъжности, за чиито възнаграждения да се прилагат колони № 5 и № 6 за група ВКС, ВАС и САС. В мотивите си за отхвърляне колегията изрично посочила, че съгласно пар. 1 ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да бъдат индексирани до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора.

С решение по т. 13.1 на СК на ВСС от протокол № 27 от заседание на СК на ВСС, проведено на 01.12.2021г., съдийската колегия препратила по компетентност на председателя на САС сигнала на А. Д. - непосредствен ръководител на ищеца. В мотивите си членовете на колегията излагат, че индексирането следва да се извърши след изравняването на заплатите на прехвърлените служители с тези за съответното ниво, в случая – апелативно или първа група по КДАС, а председателят на съда можел да разреши казуса чрез различни способи, вкл. поощряване с цел стимулиране на съдебните служители.

Със заповед № А-1102/01.12.2020г. на председателя на САС, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/09.06.2020г., на основание чл. 19, ал. 1 ПАС била утвърдена структурата на администрацията на САС, като отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ имал 38 щ.бр., 1 от които длъжността на ищеца – Ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“.

Страните не са формирали спор, че ищецът Ц. заемал същата съкратена във ВКС длъжност, новоразкрита в САС съобразно гореобсъдените актове на ВСС.

По делото са представени извлечения от Протокол № 3 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 04.02.2020г., от Протокол № 6/23.02.2021г., от Протокол № 15/11.04.2022г., от Протокол № 27/17.08.2023г., с които СК на ВСС утвърдила Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата за съответната 4 година. Видно от съдържанието на Класификатора за всяка от годините, възнагражденията на служителите от Раздел I, „Ръководни длъжности“, „Ръководител сектор“ във ВКС и ВАС се определят в диапазона на колони № 5 и № 6 (от - до), а за съдилищата от първа група, където попада ответникът САС, в диапазона на колони № 7 и № 8.

По основния спорен въпрос между страните по делото въпрос следва ли при определяне на трудовото възнаграждение на ищеца Ц. Д. Ц. ответникът САС да приложи колони № 5 и № 6 от КДАС, приложими за служителите във ВКС, или следва да определи възнаграждението му в диапазона по колони № 7 и № 8, приложими за служителите в САС, настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се установява, че ищецът Ц. Д. Ц. бил съдебен служител по смисъла на чл. 340, ал. 3 ЗСВ.

Същият заемал длъжността Ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ във ВКС, като с решение по т. 16.1 от протокол № 18 от заседание на СК на ВСС, проведено на 09.06.2020г., считано от 15.07.2020г., щатната бройка на ищеца Ц. Д. Ц. била съкратена във ВКС, а с решение по т. 16.2 от същия протокол - разкрита при ответника САС, при приложение на процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ. Последната норма предвижда назначаването и преместването на съдебен служител в друг орган на съдебната власт да се извършва без провеждането на конкурс. Посредством специалния ред, предвиден от разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, било постигнато изменение на трудовото правоотношение с ищеца на страната на работодателя, при запазване на придобитите до момента ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации, а в съответствие с решението по т. 16.3 от протокол № 18 от заседание на СК на ВСС - и размерът на достигнатото до момента трудово възнаграждение – пар. 1 ПЗР на ППКДАС. Възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се запазило, но се изменила едната страна – работодателят.