Определение № 5393 от 01.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5393 гр. Варна, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. „М.“ **, бл.*, ет.**, срещу Разпореждане No 35618 / 09.09.2025г., постановено по гр.д. 15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав, с което е върната подадената от жалбоподателката частна жалба вх. No 69201 / 07.08.2025г. срещу Определение No 9530 / 12.07.2025г., постановено по гр.д.

15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав.

Жалбоподателката счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, доколкото била поискала по делото удължаване на срока, правна помощ и освобождаване от такси. Моли за неговата отмяна.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна доколкото се засяга въпрос засягащ предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателката.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството по гр.д. 15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Г. В. Ж., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1919,34 лв. (хиляда 1 деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща главница за периода от 02.05.2018г. до 02.05.2023г., дължима по договор за потребителски кредит, сключен на 03.04.2018г. между „Обединена Българска банка“ АД и Г. В. Ж. , вземанията по който са прехвърлени със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. на заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.05.2023 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 538,17 лв. (петстотин тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.05.2018г. до 02.05.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 3013/26.05.2023 г. по ч.гр.д.6583/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

С решение No 2194 / 13.06.2025г., постановено по делото, претенцията на ищеца е частично уважена, като ответницата е осъдена на разноски за заповедното и за исковото производство.

С молба вх. No 23786 / 22.04.2024г. ответницата Г. Ж., след получаване на съобщението с препис от исковата молба, е отправила искане да й се предостави безплатна правна помощ. Искането е оставено без уважение от съда с Определение No 4251 / 10.04.2024г. с мотиви, че ответницата не е изпълнила указанията на съда да представи нарочната декларация за материално и гражданско състояние.

С частна жалба вх. No 33729 / 23.04.2024г. Г. Ж. е обжалвала определението с мотиви, че съдът служебно е следвало да изследва материалното й състояние. С молба от 15.05.2024г. в изпълнение на указанията на ВРС за заплащане на държавна такса за произнасяне по частната жалба, Г. Ж. е направила искане за освобождаване от такси. Отново поради неизпълнение на указанията да представи декларация за материалното си и гражданско състояние ВРС е постановил Определение No 6611 / 11.06.2024г., с което е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса в размер на 15лв., дължима за депозираната частна жалба. В резултата и с Разпореждане No 31478 / 31.07.2024г., частната жалба с вх. No 33529 / 23.04.2024г. е върната.

С нова молба на Г. Ж. от 27.09.2024г., същата е поискала да бъде освободена от такси по делото, като произнасянето на ВРС в тази насока е че 2 към момента няма такси, от които да бъде освободена ответницата.

Отново с молба вх. No 89589 / 07.11.2024г. ответницата е посочила, че е поискала назначаване на безплатна правна помощ, като не е уведомена за изхода на производството и не й е даден нов срок за отговор. С втора молба с вх. No 89594 / 07.11.2024г. Г. Ж. е поискала възстановяване на срока за подаване на отговор, като се позовава на обстоятелството, че не е уведомена за резултата по депозираната от нея молба за предоставяне на правна помощ.

Отново моли за предоставяне на правна помощ поради влошено здравословно състояние и че не работи.

По депозираните от ответницата молби ВРС се произнася в рамките на насроченото осз по делото като дава нова възможност на ответницата да депозира отговор на исковата молба в едномесечен срок от уведомяването.

Съдът е констатирал и че в рамките на заповедното производство ответницата е предоставила представителна власт на адв. Д. М. да я представлява пред ВРС, както по заповедното, така и по производството по установителния иск.

Разпоредено е препис от протокола да се връчи чрез адв. М., който е получил съобщението на 29.11.2024г, чрез колега. В следващите съдебни заседания съдът е приел, че ответницата е редовно уведомена чрез адв. М., като в заседанието не се явява и не се представлява и е даден ход на устните състезания. Постановено е решението по делото, като преписът от същото е връчен лично на ответницата.

Ответницата е депозирала въззивна жалба, като отново е заявила, че е помолила да й бъде предоставена правна помощ, а няма произнасяне. Във въззивната жалба сочи, че е в тежко финансово, семейно и имуществено състояние, като моли да й бъде предоставена безплатна правна помощ за излагане на подробна въззивна жалба. ВРС с определение No 9530 / 12.07.2025г. директно е оставил без уважение молбата като е приел, че тъй като Г. Ж. била упълномощила в заповедното производство адв. Д. М., то и не следвало да й се предоставя правна помощ. Съобщението с препис от определението е връчено на ответницата лично и същата е депозирала частна жалба срещу него.

С разпореждане No 32495 / 11.08.2025г. ВРС е указал на жалбоподателката да заплати 15 лв. държавна такса, като поради неизпълнение на указанията, с обжалваното в настоящото производство 3 разпореждане, е върнал частната жалба.

С разпореждане No 35809 / 10.09.2025г. ВРС е отменил на основание чл.

253 от ГПК разпореждането, с което е разпоредено да се внесе държавната такса, както и това, с което е върната частната жалба.

С определение No 4597 / 07.10.2025г., постановено по в.ч.гр.д. 2025 / 2025г. на ВОС, образувано по частна жалба с вх. No 69201 / 07.08.2025г. на Г.

Ж., делото е върнато на ВРС като е прието, че доколкото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощия да отмени своето разпореждане, с което е върната частната жалба, то следва да се връчи препис от разпореждането за връчване и да се приключи производството по същото преди ВОС да се произнесе по частна жалба с вх. No 69201 / 07.08.2025г.

След връщане на производството на ВРС и след като на жалбоподателката е връчен препис от Разпореждане No 35618 / 09.09.2025г., постановено по гр.д. 15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав, с което е върната подадената частна жалба вх. No 69201 / 07.08.2025г., Г. Ж. в срок е депозирала частна жалба с вх. No 91967 / 04.11.2025г. /номер на ВРС/, която е изпратена на ВОС и по която е образувано и настоящото производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съображения: частната жалба е основателна, поради следните

ВРС е бил сезиран с искане за предоставяне на безплатна правна помощ, което е оставено без уважение, като изводът на съда се оспорва от страната чрез депозирана частна жалба, която обаче е върната поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса за производството по нея.

Отделно в хода на производството е отправено било и искане за освобождаване от държавни такси, по което липсва произнасяне. Твърдението на жалбоподателката е за влошено здравословно и материално състояние, което обуславяло и искането за предоставяне на безплатна правна помощ.

Съобразно разпоредбата чл. 83 ал.1 т.6 от ГПК, държавни такси и разноски не се дължат от страна, на която по делото е предоставена правна 4 помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. В този смисъл и не е необходим и нарочен акт на съда, доколкото при предоставяне на правната помощ, законът разпорежда, че страната следва да се счита за освободена от заплащане на държавни такси и разноски.

Трайна и константна е практиката на съдилищата и на ВКС, че докато не бъде разрешен с влязъл в сила акт въпросът за това – дали молителят разполага с достатъчно средства за да заплаща държавна такса или не /който е предмет на производството по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване/, нито един администриращ частните жалби съд, не следва да събира такава. Мотивите са, че противното разбиране би довело до негативен ефект, защото съдът би възпрепятствал правото на защита на страната. /определение №453 от 27.11.2020 г. по ч.гр.д.№2829/2020 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение №295 от 14.08.2017 г. по ч.гр.д.№2652/2017 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и други./. И по искането за предоставяне на безплатна правна помощ и по искането за освобождаване от държавни такси, основният въпрос, който се поставя и на който следва да се даде отговор е дали лицето разполага със средства и какво е имущественото му състояние. С оглед предвиденото от законодателя основание по чл. 83 ал.1 т.6 с изменението от 2022г. на ГПК, съдът намира, че и в производството по искането за предоставяне на безплатна правна помощ, съдът не следва да събира държавни такси за депозирани частни жалби във връзка с разрешаването на този въпрос – разполага ли молителят със средства или не.

С оглед на гореизложеното и съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, делото върнато на ВРС и съдопроизводствените действия продължени с администрирането на депозираната частна жалба вх. No 69201 / 07.08.2025г. срещу Определение No 9530 / 12.07.2025г., постановено по гр.д. 15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане No 35618 / 09.09.2025г., постановено по гр.д.

15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав, с което е върната подадената от Г. В.

Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ **, бл.*, ет.**, частна жалба вх.

5

No 69201 / 07.08.2025г. срещу Определение No 9530 / 12.07.2025г., постановено по гр.д. 15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на депозираната частна жалба вх. No 69201 / 07.08.2025г. срещу Определение No 9530 / 12.07.2025г., постановено по гр.д.

15866 / 2023г. по описа на ВРС, 12 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.

274 ал.3 и ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6