Определение № 1682 от 02.04.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 701/2025
- Вид
- Определение № 1682
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Ралица Каменова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 196 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1682 гр. Варна, 02.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица К. Райкова като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Частно гражданско дело № 20253100100701 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба за бавност с вх. № 28709/28.03.2025 г., уточнена с молба с вх. № 2956/01.04.2024 г. (по описа на Районен съд – Варна) от ищцата по гр. дело № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна – Б. В. Б., с която се иска определяне на срок при бавност по посоченото гражданско дело.
В молбата се излага, че съдията-докладчик по делото не се е произнесъл по релевирани от молителя искания за постановяване на привременни мерки, за отвод на назначено по делото вещо лице, отпадане от състава на експертизата на друго вещо лице, както и за изслушване на децата в „Синя стая“.
Приложено е становище на съдията-докладчик по гр.д. № 234/2025 г. по описа н а Районен съд – Варна на основание чл. 255, ал. 2 ГПК, в което намира молбата за неоснователна.
За да се произнесе по молбата по чл. 255 ГПК, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявени от Б. В. Б. срещу С. Ж. С. искове с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
В исковата молба е отправено искане за постановяване на привременни мерки.
С молба от 17.02.2025 г. отново е отправено искане за постановяване на привременни мерки, като подробно са изложени съображения, обосноваващи твърденията на страната за настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение.
С влязло в законна сила Определение № 2189/17.02.2025 г. искането на Б. В. Б. за постановяване на привременни мерки в производството по гр.д. № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е оставено без разглеждане. Съобщението за постановения съдебен акт е редовно връчено на ищцата на 25.02.2025 г., като в указания 1-седмичен срок не е обжалвано от страната.
С Определение № 3025/07.03.2025 г. производството по делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 07.05.2024 г. Съдът, при съобразяване със задължението си, че за интереса на децата следи служебно, е преценил, че е наложително провеждането на комплексна съдебнопсихиатрична, психологична и медицинска за установяване родителския капацитет на всеки от родителите и за наличието на емоционална връзка между всеки от тях и децата, както и във връзка със здравословното състояние на децата и родителите. Назначил е в качеството на вещи лица по изпълнение на поставената задача Т.... А.... и А..... Ц........, като е постановил, че вещото лице със 1 специалност „Педиатрия“ ще бъде определено след изискване на информация от МБАЛ „Света Марина“. Определил е първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 900 лв. (по 300 лв. за всяко лице), който следва да бъде внесен по равно от страните – по 450 лв. от всяка, в 1-седмичен срок от получаване на определението, след което ще бъдат уведомени вещите лица за изпълнение на поставената им задача. Съдията-докладчик е преценил, че изслушването на децата по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет следва да бъде отложено до събиране на допуснатите доказателства, вкл. изслушване на заключението по КСППМЕ.
Ищцата е депозирала молба на 26.03.2025 г., с която е изразила несъгласие с преценката на съда относно назначеното вещо лице психолог – А..... Ц........, както и относно необходимостта от включване в състава на вещите лица такова със специалност психиатрия. Изложени са доводи за конфликт на интереси досежно вещото лице А..... Ц........, тъй като работел в ЦОП Владиславово, където бащата посещава услуги и е водил децата, както съмнения относно репутацията на психолога.
Счита, че поставените въпроси на експертизата са в кръга на психологията и извън обсега на психиатрията, а изготвянето на психиатрична експертиза излишно щяло да натовари делото, времево и финансово, както и самите деца. Намира, че изслушването на децата в „Синя стая“ би донесло повече и по-бързи резултати.
С Разпореждане 13127/27.03.2025 г. съдът е отложил произнасянето по отправените с горепосочената молба искания до внасяне на определения от съда първоначален депозит за изготвяне на комплексната експертиза.
На 28.03.2025 г. по делото е постъпила процесната жалба за бавност, инициирала настоящото производство, като с Разпореждане № 13268/28.03.2025 г. съдията-докладчик е указал на ищцата да заяви дали поддържа депозираната молба за определяне на подходящ срок за извършване на процесуално действие, като й съобщава, че е налице произнасяне на съда по искането за постановяване на привременни мерки с Определение № 2189/17.02.2025 г., с Определение № 3025/07.03.2025 г. е изложил съображения относно изслушването на децата, а с Разпореждане № 13127/27.03.2025 г. е отложил произнасянето по молба от 26.03.2025 г., като е дал указания на страната.
С молба от 01.04.2025 г. ищцата е заявила отново искания досежно вещите лица и е посочила, че чувства натиск и принуда да извърши плащане на депозит, тъй като счита за редно да й се уважи молбата и след това да извърши плащане, „претегляйки за какво и кого“ си давала парите.
Разпоредбата на чл. 255, ал.1 ГПК дава възможност на страната по делото да се защити против неоснователно процесуално бездействие, което нарушава правото й делото да бъде разгледано в разумен срок.
По наведените доводи за допусната забава за постановяване на привременни мерки:
Както бе посочено по-горе, съдът се е произнесъл по това искане с Определение № 2189/17.02.2025 г., поради което очевидно не е налице забава. Молителката не се е възползвала от правото си да обжалва съдебният акт в законоустановения срок и същият е влязъл в законна сила.
По оплакванията досежно забавяне в произнасянето на съда по исканията относно вещите лица:
На първо място следва да се изясни на молителката, че изцяло в компетентността на съдията-докладчик, на когото е разпределено да разгледа делото, е да прецени дали за изясняване на правнорелевантни въпроси по делото са необходими специални знания, какви да бъдат задачите на експертизата и вещите лица, които да я изготвят, в изпълнение на задължението си да следи служебно за интереса на детето.
От своя страна самите експерти могат да информират съда дали поставените въпроси са от тяхната компетентност и отново съдът следва да прецени налице ли са основания 2 за освобождаване на вещото лице, съгласно чл. 198 ГПК.
В разпоредбата на чл. 196 ГПК е предвидена процедура за отстраняване на вещо лице, за което се прилагат съответно разпоредбите на чл. 22, ал. 1 ГПК. Въведено е изричното правило в ал. 3 на същата норма, че вещото лице е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. След което съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.
Следователно, първо вещото лице следва да бъде уведомено за изпълнение на поставената му задача за изготвяне на назначената експертиза и след запознаването му с материалите по делото, както и доводите в молбата на страната, искаща неговото отстраняване, да изрази становище. Съдията-докладчик е постановил с Определение № 3025/07.03.2025 г., че вещите лица ще бъдат уведомени за поставената задача след внасяне на определения депозит в съответствие с правилото на чл. 76 ГПК. В този смисъл логично е първо страната да внесе дължимите от нея разноски за събиране на допуснато доказателство, след което вещото лице да бъде уведомено за назначаването му и за молбата за отстраняването му, за да изпълни задължението си да изрази становище.
При тези съображения настоящият съдебен състав не намира забавяне в процесуалните действия на съдията-докладчик в процедурата по чл. 196 ГПК. Същият е приел с определението си от 07.03.2025 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал.
2 ЗЗДет, че за да прецени най-добрият интерес на децата, в частност за изслушването им, отчитайки и че едното от децата не е навършило 10-годишна възраст, е необходимо първо да бъдат събрани доказателствата по делото, в т.ч. и заключението на КСППМЕ, в която е включен въпрос относно степента на развитие на децата.
С оглед всичко гореизложено Окръжен съд – Варна не констатира неоснователно процесуално бездействие от страна на съдията-докладчик, на когото е разпределено гр.д. № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, поради което жалбата по чл. 255, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба за бавност с вх. № 28709/28.03.2025 г., уточнена с молба с вх. № 2956/01.04.2024 г. (по описа на Районен съд – Варна), подадена от Б. В. Б., за определяне на срок при бавност по гр. дело № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3