Решение № 4694 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110209556 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. Ф. Н. срещу НП № 749853-F725620/15.01.2024 г., издадено от С. С. П., заместникдиректор на ТД на НАП - София, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч на основание чл. 74, ал. 1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на НП, като се излагат конкретни твърдения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, както и такова за ненадлежно представляване във връзка с връчването на (препис от) АУАН, срещу което (последното) възразява административно-наказващият орган с конкретна аргументация (чрез процесуалния си представител), претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От писмените доказателствени материали (ангажирането и на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност не буди логично съмнение досежно достоверността на съдържанието си, в това число при съобразяване на източника на информацията и липсата нелогичност, на вътрешни противоречия и на такива между отделните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган от министъра на финансите (с писмена и подписана заповед) да издава НП от процесния вид още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ПОСРЕДСТВОМ ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ ИНФОРМАЦИЯ, С КОЯТО

СТРАНИТЕ СА ЗАПОЗНАТИ И КОЯТО Е НАЛИЧНА ПО ДЕЛОТО, липсва в релевантната нормативна уредба), респективно правилни се явяват и правните изводи на наказващия орган, към които съдът също препраща (забрана за което също липсва в релевантната нормативна уредба). Съставът на административното нарушение не изисква настъпването 1 на конкретни вредни последици, като застрашаването на съответните обществени отношения се явява напълно достатъчно (аргумент от чл. 10 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН) и като случаят с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения от съответния вид (съобрази пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН!), поради което не е налице основание за несанкциониране съобразно чл. 28 от ЗАНН. Що се отнася до довода във връзка с ненадлежното представляване, то следва да се има предвид, че по преписката фигурира като копие пълномощно за г-н Н. (визиран в тази връзка от жалбоподателката) да представлява нарушителката „като физическо лице“, т. е. съдът не открива никаква причина, поради която да приеме, че е налице съответното ненадлежно представляване.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи причини за изменение или за отмяна на постановлението, имайки предвид и това, че АУАН и НП изхождат от надлежни органи съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗСч. С други думи, съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото е налице основание за присъждане на разноски в полза на НАП (агенцията има качеството на юридическо лице) съобразно чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (разумното тълкуване на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, независимо от буквалната формулировка на разпоредбата, не може да бъде в смисъл, че от приложното й поле се изключва масовата хипотеза по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН на участие на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН), а именно юрисконсултско възнаграждение в съответния минимален размер, имайки предвид липсата на сериозна фактическа и/или правна сложност на делото.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 749853-F725620/15.01.2024 г., издадено от С. С.

П., заместник-директор на ТД на НАП - София.

Осъжда горепосочената жалбоподателка да заплати в полза на НАП сумата от 130 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2