Решение № 131 от 08.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Ангелина Богданова при участието на секретаря Йорданка Р. Делчева като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254100600285 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 1, постановена на 06.01.2025 г. по НЧХД № 88/2023 г., Районен съд – Елена е признал подсъдимите А. А. А., О. А. А. и Е. А. А., и тримата от ..., за виновни в това, на 05.08.2023 г., в 02:30 ч. на центъра на село Майско, общ. Елена, в съучастие като съизвършители, да са причинили леки телесни повреди на повече от едно лице – две лица /А. Н. З. и Н. А. А./, едното от които малолетно лице /Н. А. А./, а именно: на А. Н. З. лека телесна повреда, изрязваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето /кръвонасядания по челото, кръвонасядания по дясна подочница, кръвонасядане по дясна подбедрица и по лява китка, субективни оплаквания от главоболие, палпаторна болка в поясната област), и на малолетното дете Н.

А. А. лека телесна повреда, изрязваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето /охлузване по дясна подбедрица/, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и пр. 3, вр. с чл. 130, ал.

2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от

1 тъжителката лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Н. А. граждански искове срещу подсъдимите за сумите в размер на по 3 000 лева за всяка от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от претендираното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и направените по делото разноски, като неоснователни и недоказани. Тъжителката в двете й качества е осъдена да заплати на подсъдимия А. А. направените по делото разноски в размер на 1 000 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, а на Районен съд – Елена направените по делото разноски в размер на 600 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от адв. Р. С., в качеството й на повереник на частния тъжител А. З. – лично и като майка и законен представител на Н. А.. Според изложените във въззивната жалба и в производството пред окръжния съд съображения и доводи, обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, накърняващи правата на частните тъжители, както и че присъдата е постановена от незаконен състав, за който били налице основания за отвод. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава, респективно делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Пред въззивния съд, повереникът на тъжителите, депозираната жалба на основанията посочени в нея. поддържа

Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата. Чрез своите защитници оспорват основателността й и молят присъдата на районния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитника на подсъдимия А. А. е депозирал и писмен отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения срещу нейната основателност.

2

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалват процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички възможни относими доказателства, разпитал е свидетелите, приобщил е писмените доказателства по предвидения процесуален ред, приобщил е заключението на СМЕ. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства касателно авторството на деянието, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното преповтаряне.

Собственият анализ на доказателствените източници, направен от въззивния съд не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, имащи пряко отношение към предмета на делото, като се налага известно детайлизиране с оглед приобщените в хода на въззивното съдебно следствие нови гласни доказателства, при което настоящият съдебен състав намери следното:

Подсъдимите А. А. А. и О. А. А. са братя, а подсъдимата Е. А. А. е тяхна сестра, като и тримата живеят в ....

Частната тъжителка А. Н. З. има постоянен адрес в същото село, като понастоящем живее в .... Тя и подсъдимият А. А. А. са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод с Решение № 92/23.01.2017 г. по гр. д.

№ 92/2016 г. по описа на Районен съд – Елена, което с Решение № 376/22.10.2018 г. по в. гр. д. № 424/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в една част е потвърдено, в друга – обезсилено, а в трета – отменено, вместо което е постановено друго. Двамата имат три деца, две от които са пълнолетни, а третото Н. А. А. е малолетно. На частната тъжителка А. Н. З. било предоставено упражняването на родителските права спрямо това дете, 3 както било постановено същото да живее при нея. Подсъдимият А. А. А. бил осъден да й заплаща като майка и законен представител на малолетното дете Н. А., месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от 11.07.2016 г. до настъпване на законните предпоставки за нейното изменение или прекратяване. До 06.01.2020 г. същият е заплатил издръжка в общ размер от 6 307.34 лева, като след тази дата преустановил плащанията.

Частната тъжителка А. З. и подсъдимият А. А. били във влошени междуличностни отношения. Затова и З. още по време на бракоразводния процес през 2016 г. напуснала България заедно с детето Н. А.. Двете първоначално били в Германия, а по-късно се установили в ..., където са и понастоящем. От 2016 г. подсъдимият А. А. А. не поддържал никакви контакти и отношения с бившата си съпруга З. и малолетното си дете Н. А..

Последните две също не поддържали никакви контакти и отношения с подсъдимия А..

С постановление на Районна прокуратура – Велико Търново от 26.08.2022 г., въз основа на проверка по жалба на частната тъжителка А. З., било образувано досъдебно производство № ЗМ -149/2022 г. по описа на РУ – Елена. По същото били извършени действия по събиране, оценка и проверка на доказателства. С постановление на Районна прокуратура – Велико Търново от 01.09.2023 г. същото било прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление, което е влязло в сила.

От фактическа страна с тъжбата се твърди, че в началото на август 2023 г. тъжителката З. дала свидетелски показания пред разследващ полицай по повод образуваното ДП за неплащане на издръжка от подсъдимия А.. В село Майско имало сватба и затова тя, малолетната й дъщеря Н. А., нейните родители, подсъдимите А. А., О. А. и Е. А. след полунощ на 05.08.2023 г., били в центъра на село Майско, на площада. А. А., бащата на Н. А., поискал тя да отиде при него, но последната отказала. Тогава А. А. нападнал тъжителката З. и я ударил с юмрук в лицето без тя да му казва нищо. След това в нанасянето на побоя се включили и брат му О. А. А. и сестра му Е. А. А.. А. я хванала за косата и започнала да й скуби косите и да я дърпа със сила за косата отзад. Дъщеря й Н. А. А. дошла при нея и се опитала да я защити, като се хванал с нейната ръка за ръката й, държейки я здраво. Извършителите започнали да я дърпат, да я блъскат в гръб и да я ритат. Тя и малолетната й 4 дъщеря Н. А. А. били съборени на земята. При падането Н. А. си наранила крака. След като били съборени на земята братът на А. А. О. А. продължил да я рита по седалището и по десния крак. Това се случило в центъра на село Майско в 02:30 часа на 05.08.2023 г. Тогава тя звъняла няколко пъти на ст. разследващ полицай З.З. за помощ, но той не й вдигнал телефона си.

Сутринта, като видял пропуснатите повиквания й се обадил и я изпратил на съдебен лекар във Велико Търново за медицински удостоверения, насочвайки я да си наеме адвокат. След като се прибрали вкъщи малолетната й дъщеря от стреса за кратко изгубила съзнание, на което станали свидетели нейните родители Н.А. и С.А..

На 05.08.2023 г. двете с дъщеря й били прегледани от съдебен лекар, който им издал Съдебномедицински удостоверения, приложени по делото.

В производството пред първостепенният съд са приобщени заключенията на две съдебно – медицински експертиза, изготвени от вещото д-р Н.Г.. Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните и се възприемат от съда като компетентни и безпристрастни. Експертът е констатирал, че Н. А. е получила охлузване по дясна подбедрица в лека степен, която травма й е причинила болки и страдания, без разстройство на здравето. Същата било възможно да е в резултат описан от пострадалата и майка й. Болките и страданията са били слаби до умерени, със срок на лечение и възстановяване около пет дни. А. З. е получила кръвонасядания по челото, кръвонасядане по дясна подочница, кръвонасядане по дясна подбедрица и по лява китка, субективни оплаквания от главоболие, палпаторна болка в поясната област. Налице били травми като кръвонасядания и субективни оплаквания от болки в травмираните места в лека степен. Травмите били причинили болки и страдания, без разстройство на здравето. Същите било възможно да са в резултат описан от пострадалата З.. Болките и страданията са били слаби до умерени, със срок на лечение и възстановяване около 10 дни.

По делото е представено писмо рег. № 260000-3685/22.07.2024 г. на РУ – Елена, от което е видно, че в РУ – Елена на 05.08.2023 г. няма регистриран заведен посетен сигнал от служители за инцидент в с. Майско.

Посочено е, че от 08.08.2023 г. има заведена преписка № 2600003227/08.08.2023 г. по жалба на А. А. А., която е изпратена в РП – Велико Търново, ТО Елена.

5

По делото е представено писмо изх. № 87/24.07.2024 г. на км. .... От същото е видно, че на 04.08.2023 г. в км. с. Майско няма извършена процедура по сключване на граждански брак, като данните са взети от регистъра за граждански бракове, сключени през 2023 г. в км. ....

В хода на въззивното съдебно следствие е разпитана в процесуалното качество на свидетел З. А. А., бивш кмет на с. Майско. От нейните показания става ясно, че към момента на процесните събития тя е била кмет на селото. Въпросната вечер не е имало сватба, а годеж, тъй като момичето било непълнолетно. Годежът бил в центъра на селото, като според нея тържеството приключило до около 23:00 часа, защото музиката спряла. Не помни там и в заведението при „...“ да е виждала някои от подсъдимите.

Твърди, че ако е имало инцидент, е щяла да знае. Не била чувала за побой като от полицията, така и от съселяните си. Категорична е, че нея вечер, полиция не е идвала, защото ако е идвала, е щяла да я потърси.

Основни свидетели на частното обвинение са С.И.А. и Н.З.А., които са родители на А. З. и съответно баба и дядо на детето Н. А.. От техните показания е видно, че същите не са преки очевидци на процесните събития и същите пресъздават факти и обстоятелства за тях преразказани им съответно от лице с имена Златко Златков и от внучката им Н. А.. Свидетелстват и за състоянието на двете тъжителки след твърдения побой от страна на подсъдимите. Не посочват конкретна дата, като твърдят, че не си спомнят.

И тримата подсъдими дават обяснения, като А. А. и Е. А. твърдят, че въпросната вечер са били на заведението „...“, задно със свидетелите Д.Ю. А. и Х.Ю.Д. и около полунощ са прибрали по домовете си, потвърдено и от последните двама. Брат им О. А. не бил с тях, като последният в обясненията си твърди, че по това време си е бил в къщи и не е излизал, както и че непознава А. З.. Подсъдимите и свидетелите А. и Д. твърдят, че нея вечер на са виждали по центъра на селото А. З. и детето й Н. А..