Определение № 2828 от 13.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2828 гр. София, 06.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Й. Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20231100605376 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.243,ал.8 от НПК.

Постъпила е Жалба от адв.К.М. от САК ,в качеството му на пълномощник на лицето П. К.

М. по ДП№ 655/2023 г.по описа на 02 РУ - СДВР,пр.пр.№ 12689/2023 г.по описа на СРП, срещу Определение на СРС,НО,10-ти състав по НЧД№ 10803/2023 г., с което е била оставена без разглеждане Жалбата на М. срещу Постановлението на СРП от 14.07.2023 г. за прекратяване на наказателното производство В ЧАСТТА МУ с която се приема че М. е извършил деянието и се изпраща делото на АНО/вероятно адл.наказв. орган/ за съставяне на НП/Вероятно – наказателно постановление/.Досъдебното производство е било образувано и водено с оглед извършено престъпление по чл.194,ал.3 от НК.По делото не е било повдигнато обвинение по реда в НПК за извършено престъпление нито срещу лицето П. М., нито срещу което и да е друго наказателно отговорно физическо лице.

В Жалбата до СГС пълномощникът намира ,че постановения съдебен акт на СРС е незаконосъобразен,като счита че в него неправилно не са били разгледани доводите му по същество , като неоснователно било прието жалбоподателят да няма процесуална легитимация да обжалва Постановлението за прекратяване в определена част/касателно изпращането на материалите за търсене на адм.наказ. отговрност по чл.218Б от НК/.По-нататък в Жалбата до СГС се аргументира ,че П. М. е във „фактичесто състояние на наказателно обвинение“/по смисъла на чл.6,Параграф 1 от ЕКЗПЧОС/ и това надлежно би могло да го легитимира да обжалва Постановление за прекратяване по чл.243 от НПК.Освен това, акцентира се върху 24 часовото задържане на М. по Закона на МВР, като се добавя още и че същото лице е било разпитван като свидетел в това ДП.За да иска отмяна на Определението на СРС пълномощникът счита още ,че то е незаконосъобразно и защото ограничавало правото на Жалба на П. М., като се привеждат решения на ЕСПЧ където са били дадени разяснени/счита пълномощника/,че е изоставено формалното начало при повдигане на обвинение, а вече е достатъчно да е налице „официално уведомяване на лице от компетентния орган,че е заподозряно в извършване на наказателно правонарушение“.Въз основа на горното,се счита че Жалбата е проц.допустима , тъй като П. М. се намира във фактическо състояние на наказателно обвинение по смисъла на чл.6,Параграф 1 от ЕКЗПЧОС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок.Разгледана по същество,се явява НЕОСНОВАТЕЛНА .Физическото лице П. К. М. не разполага с право да обжалва Постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурора , в която и да е негова част.

С оглед правилното разграничаване на правното основание на процедурата и обекта на 1 съдебния контрол/спрямо сдруги сходни производства/ ,са наложителни някои уточнения.

СРП с Постановление от 14.07.2023 г. прекратява наказателното производство, макар в текста на същото да са използвани различни изрази и правни основания , които поставят под въпрос резултата от произнасянето на прокурора.Така в уводната част на процесното Постановление се казва „ПРЕПИСКАТА Е ОБРАЗУВАНА по повод сведение за извършено престъпление по чл.194,ал.3 от НК“ , а по надолу в текста се казва ..“Считам че при така установената фактическа обстановка НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО...“.В диспозитивната част на Постановлението прокурорът се позовава на чл.213,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК ,за да прекрати наказателното производство и да изпрати материалите на адм.наказв. орган за налагане на адм.наказание.Чл.213 от НПК регламентира правния институт „Отказ на прокурора да образува досъдебно производство“ и това правно основание е в синхрон с горепосочения израз ,че досъдебно производство не трябва да се образува.Въпреки тази вероятно погрешно възникнала правна привидност СРС в производството по НЧД 10803/2023 г. се е ориентирал правилно ,че въпреки неяснотата в Постановлението на прокурора ,всъщност волята на държавното обвинение не е да откаже образуването на досъдебно производство , а да прекрати образуваното такова.В подкрепа на последното са и данните по делото ,че досъдебното производство е било образувано с Постановление на 23.03.2023 г.от същия прокурор Д.Д. ,чието Постановление е било предмет на обжалване и съдебен контрол пред СРС.В крайна сметка ,могат да се прекратяват само образуваните наказателни производства,като към подобен извод навежда не само правната логика , но и житейската такава.Ето защо е от съществено значение да стане несъмнено ясно ,че производството по делото е с правно основание по чл.243 от НПК/независимо,че изготвилия го прокурор сочи различно правно основание/,за да се разграничи последното от това по чл.213,ал.4 от НПК/които Постановления вече също подлежат на съдебен контрол , след ЗИДНПК,ДВ,бр.48/2023 г./. При подобна яснота по-лесно може да се отговори на въпроса кои лица имат право да обжалват пред съд дадено Постановление на прокурор.Това е твърде важно , защото едни субекти имат право да обжалват Постановление по реда на чл.243,ал.1 и сл. от НПК, а други имат правото да обжалват Постановление с правно основание чл.213,ал.1 и следв. от НПК.При тези процедурни уточнения няма спор ,че законодателят легитимира лимитативно /numerous clausus/ с правото да обжалват Постановление за прекратяване на наказателното производство само обвиняемия,пострадалия и ощетеното юридическо лице.

Жалбата е неоснователна по следните съображения :

Чл.54 от НПК гласи кратко и ясно : „Обвиняем е лицето , което е привлечено в това качество ПРИ УСЛОВИЯТА И ПО РЕДА,ПРЕДВИДЕНИ В ТОЗИ КОДЕКС“.Чл.219,ал.1-4 от НПК сочи кога и по какъв начин се повдига обвинение и се привлича дадено наказателноотговорно лице като обвиняем за престъпление от обш характер.Не е нужно тук да се теоретизира повече в тази посока от съображения за процесуална икономия и доколкото спазване на тези правила са фундаментални и основополагащи както за самия наказателен процес , така и за упражняване правото на защита на обвиняеми лица и за създаване на процесуални гаранции за пълноценно упражняване на правото на защита и производните на него права.Фигурата на заподозрения бе отдавна премахната от българския наказателен процес по сходни съображения на тези поради които отпадна и необходимостта да се посочи лицето , срещу което се образува дадено досъдебно производство.На тази основа е странен доводът в Жалбата ,че М. бил заподозрян в извършване на кражба ,след като бил задържан по Закона за МВР на 07.03.2023 г./при това чак два месеца и половина след деня на извършване на предполагаемото деяние и то по сигнал също подаден повече от 2 месеца след събитието ???/.Заповедта за задържане по Закона за МВР е издадена от полицейски орган седмици преди образуването на досъдебното производство и доколкото тя не е акт на разследващ орган, няма как да е пряко свързана с настоящото досъдебно производство.Дори в текста на този извънпроцесуален документ не се твърди „подозрение в кражба“ , а е посочено че задържането е за да се установи дали е налице съпричастност към кражба на скоба.Особено красноречиво е освобождаването на лицето без повдигане на обвинение по реда в НПК ,респ. без взимане на мярка за неотклонение, за да стане ясно дали изобщо е установена някаква съпричастност на М. към случая с въпросната скоба. В случай ,че имаше достатъчно доказателства за виновността на определено лице/напр.М. или някой друг/,то вероятно разследващите органи и прокурора щяха да процедират „ex officio“ по реда на чл.219 от НПК.Следва да се подчертае ,че презумпцията за невиновност е едно обективно правно положение и не може да бъде дерогирано нито в наказателното , нито в адм. наказателното производство/вкл. с оглед предложението по 2 чл.218Б от НК/.Това следва да се напомни на фона на липсващата фактология /съответна на липсващите доказателствени материали/ в Постановлението за прекратяване кога и как /с какви действия или бездействия М. е взел скобата/ ,за да може лаконично прокурорът да приеме в едно – единствено изречение ,че лицето П. К. М. е отнел техническо средство от владението на ЦГМ/Центъра за градска мобилност/.

За да упражни правомощията си в хода на съдебния контрол върху Постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съответният първоинстанционен съд следва да е валидно и надлежно сезиран от лице , което разполага с право на жалба и се явява активно легитимирано да инициира производството по реда на чл.243,ал.4 и следв. от НПК.В тази посока преценката се прави изцяло от сезирания съд при наличието на нормативно установени предпоставки ,без значение на кои лица прокурорът е изпратил съобщения за изготвеното Постановление за прекратяване.Следва да се отбележи ,че не става ясно и по каква причина е постановено да се изпрати съобщение за прекратяването на производството на лицето П. М..

Разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК е императивна и лимитативно изброява кои са активно легитимираните лица да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производсство.Това са обвиняемия, пострадалия/респ. техните наследници/ и ощетеното юлидическо лице.Тези субекти , както и техните надлежно упълномощени процесуални представители могат да обжалват постановнлението за прекратяване изцяло или в отделни негови части.Други лица извън горната група субекти не разполагат с правото да обжалват тази категория прокурорски актове.В Жалбата на пълномощника се твърди М. да е във фактическо състояние на наказателно обвинение, който аргумент не може да се приеме на фона на горепосоченото за основните принципи на българския наказателен процес и нормата на чл.54 от НПК.Нормите на НПК ,регламентиращи фигурата на обвиняемия , не се намират в противоречие с визираната от пълномощника на М. разпоредба на чл.6,Параграф 1 от ЕКЗПЧОС, така че да се поставя въпроса за приложение на чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ.Правото на справедлив съдебен процес,което е регламентирано в чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧОС предвижда ,че всяко лице при решаване на правен спор относно граждански права и задължения или основателността на наказателно обвинение срещу него има право на публично гледане на делото в разумен срок от независим и безприствастен съд , създаден в съответствие със закона.Няма място за дискусии ,че тази норма не е в противоречие с реда за конституиране на участниците и страните в българско наказателното производство в различните му фази с оглед националното процесуално законодателство.Чл.6,Пар.1 от ЕКЗПЧОС следва да защитава правото на справедлив съдебен процес на надлежните страни в дадено съдебно производство,но не може да е източник на основание за конституиране на нови страни в разрез с националното законодателство.В крайна сметка, дори при сравнение между нормите на чл.243,ал.4,вр.чл.54 от НПК на Република България и чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧОС е очевидно ,че нормите на националното законодателство и тази норма на ЕКЗПЧОС те нямат еднакъв предмет на правно регулиране,за да могат се намират в противоречие помежду си.

Следователно , лицето П. М. не разполага с правото да обжалва Постановлението за прекратяване на прокурора.Посоченото от СРС за приложението на чл.243,ал.10 от НПК съвсем не е лишено от смисъл на фона на обстоятелството ,че Постановлението на прокурора за прекратяване не е обжалвано по съд.ред от правоимащо лице/П. М. не е такъв в хода на производството по чл.243 от НПК/.

Поради горното правилно и законосъобразно Жалбата е оставена без разглеждане и поради това следва Жалбата срещу Определението следва да се остави без уважение като неоснователна.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,10-ти състав по НЧД№ 10803/2023 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима Жалбата на пълномощника на лицето П. К. М. срещу Постановлението на СРП от 14.07.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 655/2023 г.по описа на 02 РУ СДВР ,пр.пр.№ 12689/2023 3 г. по описа на СРП.