Решение № 4085 от 13.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. Пловдив, 13.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330105318 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „ДИАЛМА - ПС“ ЕООД срещу Т. М. Г..

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за хотелски услуги. По силата на договора ищецът, като наемател на хотел „Мурсалица“ се задължил да предостави хотелски услуги на ответника в периода 06.09 до 10.09 2023г., представляващи четири нощувки за 14 човека в 6 стаи,от които една за ответницата, закуска,обяд и вечеря за времето на престоя, използване на конферетна зала, басейн, сауна, интернет и фитнес.

Твърди се също, че ответницата е организатор на събитие по проект на ответницата в качеството й на психолог/психотерапевт за терапия на хора с онкологично заболяване „Слънчево колело“. Сочи се, че на 10.09.2023г. ответницата заедно с групата освободили стаите, бил издаден счетоводен документ - фактура на 07.09.2023г. от ищеца на стойност 3 208.00 лв., за ползваните хотелски услуги. Падежът за плащане бил посочен във фактурата – датата на издаването й. Твърди се, че ответницата извършила частично плащане, а именно на 07.09.2023г. – 600 лв. и на 10.10.2023г. – 250лв. Твърди се, че ищецът изпратил писмена покана чрез частен съдебен изпълнител до ответницата, която била получена на 05.01.2024. Въпреки това плащане не било извършено, поради което ищецът моли за осъждане на ответницата да плати сумата от 2 358 лв., представляваща остатък от главницата по договора за хотелски услуги и лихва за забава в размер на 175,89 лв. от периода 08.09.2023 до 22.03.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и плащане. Претендира сторените разноски в производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди се че ответницата не е 1 сключвала договор за предоставени хотелски услуги, нито като физическо лице, нито като представител на юридическо лице, като твърди да не се е задължила за плащане за нейна сметка на настанените лица в хотела. Твърди се също,че ако е дължала плащане, то било единствено за нейното ползване на услугата, което е платено. Счита, че ищецът е признал недължимостта на сумите по фактурата, тъй като в издадената фактура се съдържа „платено“ и „За плащане: 0,00 BGN“. Оспорва писмените доказателства, приложени към исковата молба. С тези доводи моли съдът да отхвърли иска и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: сключен договор за хотелски услуги между ищеца и ответницата за настаняване на група в периода от 06.09.2023г. до 10.09.2023г. в хотел Мурсалица, к.к. Пампорово, стопанисван от ищеца, поемане задължение от ответницата да заплати изцяло за престоя на цялата група и уговорената за това цена, изпълнение задълженията на ищеца, настъпване падежа за плащане и забава на ответника.

За безспорни са обявени следните обстоятелствата - че самият ответник е ползвал предоставените от ищеца хотелски услуги в периода от 06.09.2023г. до 10.09.2023г., както и че част от дължимата по фактурата цена била платена.

Установява се от представената с исковата молба кореспонденция по електронна поща, която не се оспорва от ответника, че били водени преговори между ответницата от една страна и представител на ищеца, от друга страна за настаняване на група от хода в периода 06.09.2023г. – 10.09.2023г. в хотел Мурсалица по проект „Слънчево колело“, организиран от ответницата.

Представителят на ищеца, с който е водена кореспонденцията, е св. Люба Мелева, която даде показания пред съда, че е назначена на работа именно в ищцовото дружество на длъжност „управител-хотел“, както и че именно тя е водела кореспонденцията с ответницата. От представения договор за наем и справка в ТР се установява, че макар собственик на хотела да е дружеството „Хотел Мурсалица“ ЕАД, наемател на хотела със задължения да го ползва именно за предлагане на хотелиерски услуги е ищецът „Диалма – ПС“ ЕООД.

Въз основа на изложеното може да се направи извод, че именно ищецът е стопанисвал хотела и именно негов представител е уговарял процесания престой. Ето защо ищецът е материално легитимиран по иска.

Материално легитимирана е и ответницата. От обсъжданата кореспонденция се установява, че ответницата прави запитването и приема отправената от хотела оферта, дава своите данни за целите на резервацията, а от приложените от експертизата платежни нареждания се установява, че същата извършва частични плащания с основание процесната фактура и израза „семинар“. Налице е и признание в електронната кореспонденция от ответницата, че към 16.10.2023г. дължи на ищеца сумата от 2358лв. От 2 свидетелските показания също се потвърждава, че ответницата е договаряла от свое име и се е задължила за цялата фактура. Освен това, извършените от нея плащания надхвърляли многократно дължимата за собствения й престой сума, което означава, че ответницата заплатила частично и дължимото от останалите гости и с това също признала, че отговаря за стойността на техния престой. Ето защо може да се направи извод, че е настъпила облигационна връзка между ищеца и ответницата относно предоставянето на услуги за цялата група, по който договор ответницата се е задължила лично като единствена насрещна на ищеца страна по договора.

Установява се от свидетелските показания и приложените регистрационни карти, че в процесния период в хотела била настанена заявената от ответницата група от хора (11 възрастни и три деца), които участвали в организиран от ответницата семинар, както и че всички ползвали услугите на хотела – изхранване, релакс зона и конферентна зала. С това се установява изпълнение задълженията на ищеца по предоставяне на съответните услуги.

От посочените по-горе факти се установява и дължимата сума към 16.10.2023г. от ответницата в размер на 2358лв. Същата признава в кореспонденцията, че дължи първоначално дори по-голяма сума в размер на 3708 лв., докато ищецът претендира по фактура 3208 лв. Не се приема за достоверно посоченото във фактурата, че остават за плащане 00,00 лв. Дори фактурата да се цени като признание от ищеца за неизгодни за него факти, това признание следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства по делото, на основание чл.175 от ГПК. В тази връзка по делото е изслушана ССЕ, която се цени като компетентна и обоснована. Изводите на експертизата са, че по процесната фактура са постъпили само две плащания от ответницата с приложени платежни нареждания – 600 лв. на 7.09.2023г. и 250 лв. на 10.10.2023г., като остатъкът от дължимата сума е в размер на 2358 лв. Този извод съответства и на признанията на самата ответница в електронната кореспонденция. Ето защо не може да се приеме, че записаното във фактурата удостоверява пълното й погасяване.

От изложеното следва, че е сключен договор между страните, по който ищецът изпълнил задълженията си, а ответницата останала задължена за сумата от 2358 лв. – остатък от цената на предоставените услуги по договора.

Установява се, че настъпил и падежът за плащане на тази сума. Същият бил уговорен между страните на 07.09.2023г. Това се установява от съвкупната преценка на представената фактура, в която падежът е посочен, и от поведението на ответницата, който извършила частично плащане по фактурата именно на 07.09.2023г., без да възразява в отговора на исковата молба, че е платила преди падежа или че е било уговорено плащане на вноски.

Тези й действия подкрепят извода, че на датата 07.09.2023г. тя била запозната с фактурата, съгласила се с падежа й и дори извършила плащане по нея.

Въз основа на изложеното се прави извод за дължимост на сумата за главница в размер на 2358 лв., а от 08.09.2023г. ответницата е изпаднала в забава за неплатените към тази дата суми. От заключението на ССЕ се установява, че дължимата лихва за забава с отчитане на частичните плащания 3 е, както следва: за периода от 08.09.2023г до 10.10.2023г върху главница 2608,00лв е 31,36лв.; за периода от 11.10.2023г до 22.03.2024г върху главница 2358,00лв е 144,53лв. Общо лихвата е в размер на 175,89лв. за периода 08.09.2023г. – 22.03.2024г. На присъждане подлежи и законната лихва от подаване на исковата молба, но тъй като обезщетението е изчислено с включване на деня на исковата молба, законната лихва следва да се присъди от следващия ден, за да не се получи двойно обезщетяване, а именно – от 23.03.2024г. до окончателното плащане.

При този изход от спора права на разноски има ищецът, който е извършил следните разноски: адвокатско възнаграждение - 840 лева с вкл.

ДДС, държавна такса - 147,82 лв., разноски за особен представител - 500 лв., разноски за съдебно-счетоводна експертиза - 440 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** , да плати на "ДИАЛМА - ПС" ЕООД, ЕИК 203232080, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бакалов" № 3, ет. 3, ап. 14, по предявените от дружеството искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: сумата от 2 358 лв. с вкл. ДДС - главница, съставляваща остатък от дължимата цена по Договор за хотелски услуги, предоставени в периода 06.09.2023г. – 10.09.2023г. на Т. М. Г. и организирана от нея група, който договор е обективиран във Фактура № *** от 07.09.2023г., ведно със законната лихва от 23.03.2024г. до окончателното плащане; сумата от 175,89 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.09.2023г. до 22.03.2024г.;

ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН: **********, да плати на "ДИАЛМА - ПС" ЕООД, ЕИК 203232080, разноските по делото, както следва: адвокатско възнаграждение - 840 лева с вкл. ДДС ; държавна такса - 147,82 лв.; разноски за особен представител - 500 лв.; разноски за съдебно-счетоводна експертиза - 440 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4