Определение № 131 от 02.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600151 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

С обжалваното Определение, състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение искането на ОП- Пловдив за допускане на обезпечение на наказанието „глоба“ чрез налагане на запор върху 4 бр. банкови сметки с титуляр Т. Т. Б. и лек автомобил „ *“ собственост на същата.

Недоволен останал прокурорът и го протестирал с доводи за незаконосъобразност. Претенцията е насочена към отмяна на определението и допускане на обезпечението, така както е посочено в искщането.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на прокурора, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустим за разглеждане, а разгледан по същество е неоснователен.

За да бъде наложена една обезпечителна мярка, то по делото трябва да са налични доказателства, сочещи, че е възникнала обезпечителна нужда и исканата мярка е явно съразмерна на евентуалното задължение, като е 1 недопустимо запорираното или възбранено имущество значително надхвърля стойността му.

В случая съдът правилно е приел, че към момента може да се направи обосновано предположение, че подсъдимата Б. е съпричастна към обвинението, което й е повдигнато и предявено с обвинителния акт.

Не спори от страните, че за престъплението, в което е обвинена Б. наред с наказанието лишаване от свобода кумулативно е предвидено и наказание „глоба“ в размер от 5000 до 20000лв.

Неоснователно обаче в протеста се твърди, че след като законодателят е предвидил в санкционната част на правната норма наказание „глоба“ и подсъдимата притежава имущество, то това е достатъчно да се приеме, че е налице обезпечителна нужда.

Предвиденото в закона наказание „глоба“ само по себе си не е достатъчно да обоснове нужда от налагане на исканите обезпечителни мерки.

ОСНК на ВКС е посочило в ТР № 2/12г. по т.д. № 1/12г., че когато съдът бъде сезиран с искане за вземане на обезпечителни мерки, е длъжен, преди да допусне обезпечението, да се произнесе по допустимостта и основателността му, като самостоятелно прецени налице ли са всички изискуеми от закона предпоставки, в това число и дали към този момент са събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата. За него съществува изискването да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на събраните доказателства. По този начин се гарантира защитата на правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената му сфера.

Липсата на доказателства крие риск за вземане на обезпечителни мерки в нарушение с изискването на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Именно тези принципни положения не позволяват искането на прокурора и преценката на съда да се основават само на формални критерии и да се ограничават единствено до наличието на внесен в съда обвинителен акт.

Да се приеме, че само обвинителния акт е достатъчно основание за уважаване 2 на искането, означава съдът да се превърне в регистратор на прокурорската воля, намерила израз в него. Обвинителния акт акт по своята същност не е доказателство в процеса и не може да се приравнява на изискването за представяне на убедителни писмени доказателства в гражданския процес. Той отразява обвинителната теза на прокурора, която предстои да бъде доказана в състезателния процес и може да претърпи развитие. Затова е необходимо обезпечителната нужда да бъде обоснована, казано с други думи да бъдат посочени данни, сочещи на вероятност да бъде извършено разпореждане, което ще затрудни изпълнението на наказанието. Недопустимо е да се счита априори, че щом законодателят е предвидил наказание „глоба“, то подсъдимият/та ще прояви недобросъвестност, като не я заплати и така наказанието ще остане неизпълнено.

Правилно съдът е отбелязал, че по принцип обезпечителната нужда възниква в момента, в който лицето бъде привлечено като обвиняем и разбере в какво престъпление се обвинява и каква е предвидената санкция за него. От този момент угрозата да бъде признато за виновно и да понесе негативите /имуществени и неимуществени/ от тази санкция и предположението да осуети последиците от нея хипотетично са налице.

Към момента на привличането на Б. като обвиняема на 24.01.2024г. очевидно за прокурора такава реална опасност не е съществувала, защото не е било внесено искане за налагане на обезпечителни мерки. Вярно е, че институтът по чл.72 НПК може да бъде прилаган по време на целия наказателен процес, но затова е необходимо да бъде посочено от кой момент възниква нуждата от налагане на обезпечителни мерки. При положение, че от момента на привличането на Б. като обвиняема до настоящия момент нови обстоятелства, които да обосноват нуждата от обезпечение не са настъпили, а и не се твърдят от прокурора, правилно съдът е намерил искането за неоснователно. Още повече, че след придобиването на процесуалното качество „обвиняема“ до настоящия момент няма данни Б. да е предприемала каквито и да било действия, водещи до намаляване на активите й.

Споделими са съображенията на първата инстанция, че при положение, че липсват данни за паричните средства по сметките, чието обезпечение се иска и липсата на оценка на стойността на лекия автомобил не позволяват да се съобрази принципът на пропорционалността. Този принцип налага 3 преценка на съразмерността на предвиденото в закона наказание и стойността на запорираното или възбранено имущество. За разлика от обезпечаването на наказанието „конфискация“, при което имуществото се индивидуализира само по вид, но не и по размер или стойност и поради това преценка за пропорционалност на обезпечителната нужда не е необходима, то при случаите свързани с обезпечаването на глобата, имуществото което се запорира или възбранява във всички случаи следва да бъде индивидуализирано по размер и стойност, с оглед преценката за съразмерност между поисканото обезпечение и размера на наказанието, което се обезпечава. В тази насока е и тълкувателната практика на ВКС /вж. т.4 от ТР № 2/12г. по т.д. № 1/12г.8.

Поради това не може да се приеме за обосновано твърдението на прокурора, че в случая макар и да няма данни за стойността на имуществото, чието запориране се иска, то съразмерност между него и предвиденото наказание „глоба“ е налице.

Всичко това диктува обжалваното определение да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частния протест от настоящата инстанция.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 270/22.03.2024г. по нохд № 707/24г. на Окръжен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5