Определение № 22008 от 06.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22008 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512150 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 326658/08.10.2025 г. по описа на Софийски районен съд, регистрирана с вх. № 127286/29.10.2025 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от В. И . И., ЕГН **********, чрез адвокат Л.К.Б., срещу Разпореждане № 131842/23.08.2025 г., постановено по гр. д. № 23910/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, с което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната искова молба на В. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 7200312163987/18.07.2024 г. и при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на съответни клаузи от същия договор.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок и в пълен обем. Твърди се, че съобщението за разпореждането с указания е получено на 29.07.2025 г., а в рамките на 7-дневния срок - на 04.08.2025 г. - е депозирала молба, с която е изпълнила изцяло указанията на съда. Посочва се, че е конкретизирала кои клаузи от договора за потребителски кредит оспорва, възпроизвела е пълния им текст, уточнила е правното основание за прогласяване на нищожност, както и е представила доказателства за внесена държавна такса от 160 лв.

Твърди се, че прекратяването на делото е незаконосъобразно, тъй като указанията са изпълнени точно и в срок.

Моли се да бъде отменено обжалваното разпореждане да се върне делото за 1 разглеждане от същия състав.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая, производството по делото е образувано по искова молба на В. И.

И., която е предявила иск срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит

№

7200312163987/18.07.2024 г. и при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на съответни клаузи от същия договор.

С Разпореждане № 116460/23.07.2025 г., Софийският районен съд е оставил без движение исковата молба на В. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като е дал едноседмичен срок на ищцата да отстрани следните нередовности: 1)Да отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като уточни изрично кои клаузи от процесния договор иска да бъдат прогласени за нищожни, като възпроизведе тяхното съдържание; 2) Да уточни на какво основание и поради какъв порок иска прогласяване нищожността на съответните процесни клаузи? 3) Да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 160 лв. В посоченото разпореждане СРС е предупредил ищцата, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на исковата молба в съответна част. Указал е, че за прегледност, ищцата следва да формулира нов петитум.

С обжалваното разпореждане, съдът, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върнал исковата молба на В. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 7200312163987/18.07.2024 г. и при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на съответни клаузи от същия договор.

За да постанови това разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1 ГПК), както и че когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с приложенията, цитирал е чл. 129, ал. 3 ГПК и практика на ВКС (Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 933/2022 г., II г. о.; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3191/2021 г., II г. о.; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 747/2021 г., III г. о.; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 909/2020 г., III г. о.).

Приел е също, че с молба от 04.08.2025 г. извън дадения едноседмичен срок, 2 ищецът е изпълнил част от указанията, но не и указанията по т. 2 от акта, а именно относно това на какво основание и поради какъв порок иска прогласяване нищожността на съответните процесни клаузи, като само цитира съответни законови разпоредби. Приел е също, че в случая, указанията му до ищцата по отстраняване нередовностита на исковата молба са законосъобразни, ясни и точни и за тяхното изпълнение е даден достатъчно дълъг срок, чието продължаване или възстановяване не е поискано от ищеца.

Приел е и че липсват и представени от ищеца доказателства за наличие на уважителни причини, породени от особени непредвидени обстоятелства, препятстващи изпълнението на дадените му от съда указания в съответните горепосочени срокове.

Настоящият съд намира, че така постановеното разпореждане е неправилно по следните съображения:

В случая съобщението от 25.07.2025 г. за Разпореждане № 116460/23.07.2025 г. е връчено на ищцата на 29.07.2025 г., като срокът за изпълнение е изтичал на 05.08.2025 г. включително. С молба, депозирана в съда на 04.08.2025 г., ищцата е изпълнила указанията, като е уточнила, че предявява иск за установяване нищожността на целия договор за потребителски кредит № 7200312163987/18.07.2024 г., а при условията на евентуалност – искове за прогласяване нищожността на отделни негови клаузи. Същевременно е посочила и конкретните клаузи, чието съдържание е възпроизвела в молбата, уточнила е, че се твърди противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 10, ал. 1 ЗПК, и е представил вносна бележка за внесена държавна такса.

При тези данни е видно, че указанията на съда са изпълнени напълно и в рамките на определения срок. Въпреки това Софийският районен съд е върнал исковата молба изцяло, като е приел, че указанията са изпълнени след изтичане на срока и не в пълен обем. Този извод е неправилен. Фактът, че ищцата е уточнила иска си в рамките на едноседмичен и я срок, изключва приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Освен това, в разпореждането, с което е оставил исковата молба без движение, съдът е предупредил, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на исковата молба в съответна част. Тоест, самият първоинстанционен съд е ограничил последиците от евентуалното неизпълнение - не с връщане на цялата искова молба, а само на онази част, в която нередовностите не са били отстранени (а именно - относно евентуалните искове за отделни клаузи).

Независимо от това, с обжалваното разпореждане съдът е върнал исковата молба в нейната цялост, без да обоснове налаганата санкция, която надхвърля предварително очертания обхват на последиците, както и без да посочи кои части от исковата молба остават нередовни, за да оправдаят връщане в пълен обем.

Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК указанията следва да бъдат ясни, конкретни и изчерпателни, а санкцията по ал. 3 може да се приложи единствено по 3 отношение на онези нередовности, които са били изрично посочени, и чието неизпълнение е било предварително свързано с последица „връщане“. В случая указанието за „преформулиране на петитума“ е дадено единствено „за прегледност“, без да бъде посочено като задължително условие за редовност и без предупреждение, че неприлагането му ще доведе до връщане на исковата молба.

Ето защо, с връщането на исковата молба в пълен обем съдът е приложил последица, която излиза извън рамките на предварително очертания от него санкционен обхват и в нарушение на принципа за предвидимост на процесуалните последици.

Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото -върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 131842/23.08.2025 г., постановено по гр. д.

№ 23910/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 31 -ви състав, с което е върната искова молба на В. И . И., ЕГН **********, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 7200312163987/18.07.2024 г. и, при условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на съответни клаузи от него.

Връща делото на Софийски районен съд, 31 -ви състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4