Определение № 349 от 19.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20245300600820 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и същото е образувано по жалба на М. Н. М. от с.М. против Определение №185/11.03.2024 г. по ЧНД 895/2024г. по описа на ПдРС, VІ н.с., с което е потвърдено Постановление на РП-Пловдив от 03.11.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №649/2023г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Пловдив, пр.пр.№6938/2023 г. по описа на Районна прокуратураПловдив, образувано и водено за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК.

Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на държавното обвинение за предприемане на необходимите действия по разследването.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК - за това, че на 11.06.2023г. в с.М., обл.П. е проявена жестокост към гръбначно животно – куче порода „померан“, собственост на М. Н. М., като е причинено тежко увреждане. В хода му не е привлечено обвиняемо лице.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният 1 съд е приел за установена фактологията, изложена и в прекратителното постановление, а именно:

Свид.М. М. живее в с.М., общ.Р., обл.П., ул."***" ***, където отглеждала куче, порода „мини померан" на седем години, тежащо два килограма и отговарящо на името „В.". На 11.06.2023 г. го извела на разходка в с.М., минавайки по ул."***" в посока парка на селото. Докато вървяла, от къщата на свид.М. М. изскочило без повод и намордник кучето му порода „белгийска овчарка" на име „Е.", като след него вървял стопанинът му. Без причина кучето му се нахвърлило върху това на свид.М. и започнало да го хапе свирепо по всички части на тялото. Доколкото кучето на свид.М. било около 30 кг., а това на пострадалата - едва два килограма, последното единствено безпомощно скимтяло, без реална възможност да се откопчи от хватката на нападателя си. Свид. М. започнала да вика за помощ, но свид.М. не реагирал на призивите й за помощ, въпреки че кучето му продължило да дави и хапе „померан“-а, наблюдавайки безучастно как кучето му разкъсва кучето на пострадалата. В един момент последното изгубило съзнание.

Отчаяна, свид.М. успяла да го отскубне от лапите на „белгийската овчарка" и цялата обляна в кръвта на домашния си любимец тръгнала с автомобила си към клиника „К.", за да се опита да спаси живота му. Непосредствено след случилото се кучето на свид.М. се насочило към кучетата на свид.П., но последният махнал синджирите им и с тях ударил няколко пъти „белгийската овчарка“, но тя не се усмирила, докато стопанинът й не я хванал.

Във ветеринарната клиника било установено, че на кучето „В.“ била причинена тежка фрактура на гръбначния стълб в областта на трети и четвърти торакален прешлен и то било лекувано в продължение на една седмица. Въпреки това ветеринарният лекар преценил, че поради причинените травми, несъвместими с живота, не било възможно кучето да се възстанови и най-хуманно било да бъде евтаназирано, поради което на 19.06.2023 г. било умъртвено.

Вечерта на инкриминираната дата свид.М. М. посетил дома на свид.М. и *** й - свид.Н., като се извинил за случилото се с тяхното куче и предложил пари като компенсация. Свид.М. отказала, заявявайки му, че на кучето й са причинени тежки физически увреждания, което не може да се компенсира с пари, а на нея и *** й са нанесени тежки психически травми. Свид.М.

2 проявил разбиране, след което се разделили.

По досъдебното производство били приложени паспортите на двете кучета, както и изискана била информация от ОДБХ–Пловдив и от *** на с.М., установяващи липса на постъпили срещу свид.М. жалби и сигнали за начина на отглеждане на кучето му, както и на АУАН и НП за нарушения на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВмД/. Кучето си същият регистрирал на адреса в с.М. на 26.07.2023 г., като М. не са постъпвали жалби и сигнали.

В гореизложения смисъл са събраните от цитираните институции писмени доказателства, както и показанията на свидетелите М., Н. /*** на последната/, М. и П., излишно пресъздадени и в постановлението, и в съдебния акт, законосъобразно кредитирани като логични, последователни и хармониращи помежду си. От последните не се установява други лица освен тях да са имали било преки и непосредствени, било опосредени впечатления от поведението на свид.М. на инкриминираната дата, поради което неоснователно се явява възражението в жалбата за непопълване на доказателствената съвкупност с гласни доказателствени средства и на други очевидци на случилото се. От друга страна, установено е, че срещу свид.М. не са постъпвали жалби и сигнали във връзка с отглеждане на кучето му, както и на същия не са съставяни АУАН и НП в тази връзка и в този смисъл ненужен би бил претендираният с жалбата разпит на съседи относно начина, по който и друг път е било разхождано кучето на свид.М..

След приключване на разследването по образуваното в РП-Пловдив досъдебно производство, държавният обвинител е констатирал, че в случая не е осъществен от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.325б, ал.1 от НК, този на чл.325в от НК, пострадал от който може да е само човешко същество, както и друг, преследван по общия ред. Приел е, че поведението на свид.М. на процесната дата сочи единствено на реализирано нарушение на разпоредбите на ЗВмД, което му поведение подлежи на санкциониране по административен ред на осн. чл.472, ал.5 от ЗВмД, а компетентен да издаде НП е съответният районен кмет. Приемайки за налични основанията за прекратяване на наказателното производство, регламентирани в нормата на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратил същото, като с оглед констатацията, че реализираното от страна на 3

М. поведение съставлява административно нарушение държавният обвинител е постановил след влизане на прекратителното постановление в сила, същото ведно с материалите по делото да се изпратят на *** на с.М. за преценка относно ангажиране на административно-наказателната отговорност на М.

М.. В самото постановление е указано, че причинените на пострадалата имуществени и неимуществени вреди подлежат на компенсация на осн. чл.50 ЗЗД в рамките на самостоятелно производство по реда на ГПК.

Съгласявайки се с изложената от прокурора фактология, контролираният съд е счел за обоснована горецитираната негова констатация и е приел прекратителното постановление за законосъобразно, обосновано и хармониращо със законовите изисквания, поради което го е потвърдил.

Недоволна от съдебния акт е останала пострадалата М., депозирала жалба срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл последната е допустима, а разгледана по същество – неоснователна поради следните съображения:

Интерпретирането на цитираните гласни и писмени доказателствени източници обосновава категоричното становище за липса на осъществена от страна на самия свид.М. въобще проява на каквото и да било конкретно отношение към кучето на свид.М., още по-малко изискуемото от нормата на чл.325б, ал.1 от НК жестоко такова по смисъла на чл.7 от Закона за защита на животните. Не се установява, от друга страна, свид.М. да е действал, респ. бездействал умишлено, както законът изисква, в конкретната ситуация, извеждайки извън двора на дома си своето куче без повод и намордник. В контекста на изложеното, в рамките на приетата за установена и доказана фактология, законосъобразен се явява изводът, че поведението на свид.М. не осъществява както състава на чл.325б, ал.1 от НК, за което е образувано досъдебното производство, така и на друго престъпно посегателство, преследвано по общия ред. Същевременно, очевидно поведението на свид.М., свеждащо се до извеждане на кучето „белгийска овчарка“ без повод и намордник, е в разрез с изискванията на чл.172, т.2 и чл.177, ал.1, т.3 от ЗВмД и е основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по реда на ЗВмД, както коректно е счел и прокурорът. Във връзка с това наказващият орган следва да отчете приключило ли е инициираното със съставения на 26.07.2023г. АУАН на свид.М. производство касателно идентично нарушение, квалифицирано по чл.4, ал.3 от Наредба №1 4 на Община Р. /л.19/, доколкото недопустимо би било повторното му санкциониране. От страна на наказващия орган се налага да бъде взето и отношение по въпроса касателно закъснялото регистриране на притежанието на „белгийската овчарка“, сторено едва на 26.07.2023 г., а очевидно същото е притежавал още към инкриминираната дата, а и значително по-рано, видно от паспорта му.

Отчитайки горепосоченото, въззивната инстанция намери за обоснована и законосъобразна констатацията на първостепенния съд за правилност на изводите в прекратителното постановление, а оплакванията в жалбата - за несъстоятелни, което налага потвърждаване на атакуваното определение.

Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК окръжен съд

Пловдивският

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №185/11.03.2024 г. по ЧНД 895/2024г. по описа на ПдРС, VІ н.с.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5