Решение № 93 от 29.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20232100101215 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. Х. С., бл. **, вх.*, ет. *, ап.** против Д. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. М. № **, с която претендира унищожаването на договор за цесия № 1/09.07.2018 г., сключен между страните, поради измама на ответника спрямо ищеца, осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 220000 лева, представляваща платена от него в полза на ответника цена по унищожаемия договор за цесия, осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 204713,54 лева, представляваща пропусната от ищеца полза, последица от унищожаване на договора за цесия, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете главници, считано от подаване на исковата молба – 07.12.2021 г., до окончателното им изплащане. В условие на евентуалност – при отхвърляне на предявените главни искове, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 220000 лева на второ предявено основание – като дължима на отпаднало основание, след разваляне на процесния договор за цесия от ищеца поради виновното му неизпълнение от ответника.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за цесия № 1/09.07.2018 г., по силата на който ответникът е прехвърлил на ищеца паричните си вземания срещу длъжника Х. И. Х. на обща стойност 1

424713,54 лева, описани в чл. 1 от съглашението, за сумата от 220000 лева, която била платена на цедента по банков път на 10.07.2018 г. Ищецът твърди, че договорът е унищожаем, тъй като ответникът умишлено е въвел контрахента си в заблуждение за сключването му, предвид декларирането на факта, че цедираните вземания не са погасени по давност. С. е бил въведен в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването му, а именно невъзможността за извършване на надлежни изпълнителни действия. Ищецът сочи, че с решение по гр. д. № 1489/2018 год. на БОС на основание чл. 439 ГПК е установен фактът на недължимост от Х.

Х. на сумите по договора за цесия предвид погасяването им по давност, т. е. налице е въвеждане на ищеца в заблуждение с цел подтикването му да сключи на процесния договор за цесия и е налице порок във волята на цесионера. Предвид унищожаемостта на договора ищецът претендира осъждане на ответника да му върне получената цена от 220000 лева. В условие на евентуалност тази сума се претендира, тъй като процесният договор за цесия е развален едностранно от ищеца поради виновното му неизпълнение от ответника, като изявлението за разваляне е извършено с исковата молба по настоящото дело.

По отношение иска за заплащане на вреда – пропусната полза в размер от 204713,54 лева, ищецът сочи, че вземането е последица от невъзможността му да се удовлетвори като взискател в хода на висящото изп. д. № 288/2015 г. на ЧСИ Трифон Димитров, а дължимата сума представлява разликата между стойността на цедираните вземания и платената цена за тях.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете по основание, а паричните искове – и по размер. Изложил е възражение, че липсва измамливо поведение спрямо ищеца и въвеждане в заблуждение, тъй като според клаузите на договора цесионерът придобива вземанията с всички възражения от страна на длъжника, в това число и за погасителна давност. Посочено е, че не е изтекла погасителна давност за вземането към датата на сключване на процесния договор, както и че ищецът е допуснал груба небрежност по воденето и защитата в гр. д. № 1489/2018 г. на БОС. Изложени са доводи, че за вземането на ищеца солидарна отговорност носят Х. Х. и П. Х. и С. е имал възможност да насочи изпълнението спрямо двамата.

2

Оспорен е и искът за пропуснати ползи по основание и размер. Посочено е, че са неоснователни доводите на ищеца, че неизпълнението от страна на ответника по договора за цесия е единствената предпоставка С. да не увеличи имуществото си със сумата 204713,54 лева.

Моли се съда да отхвърли исковете и присъди в полза на ответника съдебноделоводни разноски.

Правната квалификация на предявените главни искове е чл.

29 във вр. с чл. 27, предл. 4 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД, а на евентуалния такъв – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че С. и М. са сключили на 09.07.2018 г. договор за цесия, като С. в качеството си на цесионер е закупил от М. – цедент, вземания на последния от Х. И. Х. по договор за заем от 27.05.2009 г., които са съдебно признати с решение от 05.01.2011 г. по арбитражно дело, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист от 17.02.2011 г., като общият размер на дълга към датата на договора възлиза на сумата 424713,54 лева.

Посочено е, че за събиране на вземанията е образувано изп. д. № 288/2015 г. на ЧСИ Трифон Димитров. Уговорена е продажна цена в размер на 220000 лева, която е платена изцяло на 10.07.2018 г. по банков път – обстоятелство, което не се спори между страните, установява се и от приложеното платежно нареждане.

С Решение № 114/01.04.2019 г. по гр. д. № 1489/2018 г. на БОС, влязло в сила, е прието за установено, че Х. Х. не дължи на Е. С. вземанията, предмет на договора за цесия, поради погасяването им по давност.

С договор за цесия № 2 от 09.07.2018 г. Д. М. е прехвърлил на Е. С. вземания спрямо П. Х. по издаден на 13.02.2017 г. изпълнителен лист по т. д. № 365/2016 г. на БАС, като общият размер на дълга възлиза на 140000 лева – задължения по записи на заповед от 27.03.2009 г. и 27.07.2009 г. С договор за цесия № 3 от 09.07.2018 г. Д. М. е прехвърлил на Е. С. вземания спрямо Х. Х., П. Х. и С. Х. по издаден на 03.05.2018 г. изпълнителен лист по гр. д. № 135/2011 г. на БОС, като дългът е за съдебно-деловодни разноски по делото. Към трите договора за цесия са приложени документи по опис 3 съгласно приемо-предавателен протокол от 09.07.2015 г. във връзка с водените съдебни и изпълнителни дела.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят О.

К. е посочил, че познава Е. С. от 2016 г., когато фирмата, която управлява, е сключила договор за наем със собствен на С. имот в гр. Несебър, а от 2017 г. освен магазин, Колев наел в съседство и кафе, което било на Х. Х. и съпругата му. През 2018 г. фирмата наемател получила писмо от ЧСИ, че кафето ще излиза на търг и наемателят следва да осигури достъп. Въпреки това дружеството на свидетеля било предплатило наем за имота за три години напред. Е. С. проявил интерес към кафето, решил да купи вземане, което Д.

М. имал към Х. Х., и кафето да не излиза на търг. През юли 2018 г. бил сключен договор за цесия между С. и М. за въпросните пари, които Х. Х. и П.

Х. дължали на М.. Може би месец след това в заведение малко по-нагоре от въпросния адрес, където е кафето, свидетелят чул Д. М. да казва как е имал вземане, което се влачи от много време, почти е невъзможно да се осъществи като такова, но в крайна сметка вече да му мисли друг, а този друг е Е. С.. Е.

С. не можал да реализира нищо от обещаното. Целият град говорел и Х. Х. твърдял, че тези пари са върнати отдавна и на всички било ясно, че там нещата не са както изглеждат и няма как да се вземат тези пари. Свидетелят И. К. също е посочил, че през 2017 г. фирмата на брат му О. К. е сключила договор за наем на кафе в гр. Несебър, но е получила писмо от ЧСИ, че трябва да се организира среща за достъп до кафето, тъй като кафето трябвало да се продаде. Вземането било в полза на Д. М.. Тази среща била 2018 г. преди сезона, на която се събрали свидетелят, брат му, Х., П., адвоката на М. – адвкат Тончев. М. не бил на срещата, бил отвън. Разбрали, че заведението ще бъде продадено, тъй като Х. Х. има задължение към М.. Свидетелят и брат му имали 5-годишен договор за наем на заведението с Х. и П. и от продажбата щели да загубят много, тъй като били предплатили три години напред наемите. Тогава коментирали с Е. тази ситуация и той решил да помогне. Е.

С. и Д. М. няколко пъти водили разговори, на които свидетелят присъствал, темата в които била дали гаранцията ще бъде наред. Сумата била 220000 лева и се коментирало, че, ако не се върнат парите от Х. и П., от продажба на заведението ще има ли възможност да се възстановят, защото себестойността на заведението е в двоен размер. На срещите, които организирали, основно се дискутирала тази тема, защото съществувало постоянно напрежение, 4 собствениците постоянно тормозели наемателите, защото знаели, че дължат пари. През 2018 г. Е. С. и Д. М. сключили договор за вземането, което Д. има към Х. и П.. След като се осъществил, водили няколко разговора, за да влязат наемателите в имота, защото Х. и П. не давали достъп. Коментирали това с Д., че след като вече са купили вземането, трябва по-бързо да влязат в имота, но това не се осъществило. Впоследствие Х. и П. обяснявали как това вземане не съществува. В съседно кафене случайно чули разговор, че в случая М. се е отървал най-после от това вземане, тъй като имало страхотни проблеми с него, не се знае как се води, дали е водено правилно. Това свидетелят чул освен от хората, и от М., там целият град говорел за това. Историята била много стара и всички знаели за нея. М. казал, че най-накрая се е отървал от ситуацията с това вземане и няма да се занимава повече, да се оправя Е., ако има нещо. Е. не успял да реализира правата си по този договор за цесия.

Малко след това Х. и П., собствениците на кафето, завели дело срещу Е. и М. по повод това вземане. На всички срещи, на които свидетелят присъствал, било потвърдено на Е., че няма проблеми с това вземане, всичко е наред и затова той се съгласил, за да помогне на О. и И. К.. Дори са имали срещи в кантората на адвоката на М. – адв. Тончев, ходили заедно там и коментирали ситуацията с цесията. Всички документи, които поискали, са им били предоставяни и са получавали информация. На въпросите, които са задавали, са получавали отговори от адвкат Тончев. Свидетелят е посочил, че не са ходили в офис на съдебния изпълнител за запознаване с делото. Е. имал адвокат при изготвянето на договора за цесия, който присъствал и на подписването на договора. Свидетелят не знае дали Е. е предприел някакви действия спрямо П., тъй като едното вземане било спрямо нея. Проблемите започнали веднага след цесията. Х. и П. веднага започнали дело срещу Е. и М.. Когато сключили договора за наем на кафето през 2017 г., работили само лятото, а зимата дали възможност на собствениците да си ползват кафето.

Когато дошла пролетта на 2018 г., първо им отказали достъп, като найвероятно са знаели за проблемите.

Свидетелката Н. Т. е посочила, че е била семейство с Д. М. до преди четири години. Познава Е. С., който ги търсел по повод това, че иска да изкупи задължението, което Х. Х. имал към М.. Искал да стане собственик на кафенето му. Много пъти свидетелката присъствала на срещи между Е. и Д. М. в техния туристически комплекс. Срещите били три, 5 четири или пет, Д. оказвал пълно съдействие на Е. за изясняване на ситуацията, той трябвало да е наясно какво купува и какво да очаква след това. Всички документи били предоставени на Е., за да бъде запознат със ситуацията. адвкат Тончев също му оказвал съдействие. Д. имал известно колебание дали точно на Е. да продаде вземането, защото имало и други предложения, или да продължи битката срещу Х. Х., тя се проточила много години и било писнало на всички тях, но купувачите били упорити, те търсили М. и искали да изкупят задължението. Изпълнителното дело вече било на етап публична продан и вече да си върнат парите, които Х. дължал.

Свидетелите О. и И. К. също ходели при М. и Т. при разговорите за цесията, заедно с Е.. Абсолютно всичко за вземането било обсъждано, всичко им било казано, те познавали Х. Х. и знаели с кого се захващат. Х. Х. взел от тях 80000 лева, за да работят кафенето, взел заем от други хора и в крайна сметка Х. сам си работел кафето и не го давал на други хора.