Решение № 22 от 22.02.2024, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 372/2023
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 05.01.2026
- Състав
- Добринка Савова Стоева, Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Силистра, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добринка С. Стоева
Членове:
Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500372 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 119 от 01.03.2023г., постановено по гр. дело № 168/2022г. на СРС, е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от М. И. Ж. от с.Айдемир, общ.Силистра, срещу З. И. Ж. от гр. София, и Г. Л. П. от гр. София, , чрез който ищецът моли съда да допусне изкупуване на 1/2 ид.ч. от:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР за землището на с. Краново, община Кайнарджа, област Силистра, одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Маладжана“, с площ от 29 017 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 050019, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и ***;
1
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР за землището на с. Краново, община Кайнарджа, област Силистра, одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Лозята“, с площ от 3278 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 070035, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, 34. и ***;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР за землището на с. Краново, община Кайнарджа, област Силистра, одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Зад лозята“, с площ от 7687 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 022025, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, които имоти са предмет на договор за прехвърляне на правото на собственост вместо изпълнение, обективиран в НА № 150, т. 10 по описа на СВ - Силистра за 2021 г., по който първият ответник е прехвърлител, а вторият - приобретател, при условията на този договор, а именно срещу цена от 10000 лв.
Осъден е М. И. Ж. да заплати на Г. Л. П. направените по делото разноски в размер на 10 лв. за съдебни удостоверения и 1100 лв. за адвокатски хонорар. Отхвърлено е искането на М. И. Ж. за присъждане на направените по делото разноски.
С Определение №355/19.05.2023 год. е изменено решение № 119 от 01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 168 по описа на СРС за 2022 г. в частта за разноските, като: вместо “ОСЪЖДА М. И. Ж. с от с.Айдемир, да заплати на Г. Л. П. от гр. София, направените по делото разноски в размер на 10 лв. (десет лв.) за съдебни 2 удостоверения и 1100 лв. (хиляда и сто лв.) за адвокатски хонорар.“, следва да се чете: „ОСЪЖДА М. И. Ж. с от с.Айдемир, да заплати на Г. Л. П. от гр. София, направените по делото разноски в размер на 10 лв. (десет лв.) за съдебни удостоверения и 1000 лв. (хиляда лв.) за адвокатски хонорар.“; и вместо „ОТХВЪРЛЯ искането на М. И. Ж. от с.Айдемир, за присъждане на направените по делото разноски.“, следва да се чете „ОСЪЖДА Г. Л. П. с от гр. София, да заплати на М.
И. Ж. с от с.Айдемир, разноски за едно отложено по вина на ответника съдебно заседание в размер на 240 лв. за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така посочената сума.“. Отхвърлено е в останалата му част искането на М. И. Ж. за изменение на решение № 119 от 01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 168 по описа на СРС за 2022 г. в частта за разноските.
Недоволен от решението, е останал М. И. Ж., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че решението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Депозира и частна жалба против част от определението по чл. 248 ГПК. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът З. И. Ж. изразява становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение.
Ответникът Г. Л. П. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Депозира и насрещна частна жалба против част от определението по чл. 248 ГПК. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Въззиваната жалбата е основателна, както и въззивните частни жалби.
3
Пред СРС е предявен иск по чл. 33 от ЗС.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че ищецът и първият ответник са били съсобственици по наследство при равни квоти на процесните имоти.
Видно от представения по делото Предварителен договор с нотариална заверка на подписите /стр. 47 от първоинстанционното дело/, сключен на 30.10.19г. между Г. П. и З. Ж., последният се задължава да прехвърли на купувача П., вместо изпълнение на част от задължението си към него в размер от 10 000 лв. по изп.д. № 371/19г. на ЧСИ Якимов и по подписан запис на заповед от 5.02.15г. в общ размер от 50 000 лв. /чл.1/, в срок от един месец от сключването на договора /чл.4,ал.1/ имотите, предмет на същия, свободни от каквито и да е тежести „с изключение на вписаната в полза на Купувача възбрана" /чл. 6, ал. 2/.
В Преамбюла на предвадителния договор изрично са посочени конкретни обстоятелства, приети от двамата договарящи, а именно: т.1 - въз основа на изпълнителен лист /ИЛ/ от 20.10.2015 г., издаден по гр.д. № 55894/2015 г., 52-ри с-в на СРС, З. Ж. е осъден да заплати на Г.
П. сумата в размер на 10 000 лв., представляваща част от дължима сума по запис на заповед от 05.02.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 15.09.2015 г. до изплащане на вземането, и 1 100 лв. разноски по делото и т. 2 – въз основа на така издадения ИЛ е образувано изп. дело N° 371/2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
Доколкото в този договор се посочва номера на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Стоян Якимов, то се приема, че цитираната в чл. 6, ал. 2 вписана възбрана в полза на купувача касае процесните имоти и съответно е наложена именно по изп. дело № 2371/2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
В т. 3 от предварителния договор страните приемат, че към 4
20.08.19 г. актуалният размер на вземането на купувача възлиза на сумата от 16 795,09 лв. Видно от представеното Пълномощно от 30.10.19г. /стр.60 от първоинстанционното дело/, в деня на подписване на този договор З. Ж. упълномощава Г. П. да го представлява при осъществянето на сделката, при набавянето на всички необходими за нея документи, както и да преупълномощава трети лица с горните права.
По делото е представена покана до ищеца М. Ж., изходяща от адв. Н. П., действаща като пълномощник на З. Ж. /стр. 53/, с която го уведомява, че другият съсобственик /т.е. З. Ж./ възнамерява да прехвърли идеалните си части от общите им имоти за сумата от 10 000 лв. вместо изпълнение на задължение по изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов. Чрез нея адресатът М. Ж. е поканен да се яви след три дни пред нотариус Весела Ивчева с рег. № 271, за да изрази желанието си за закупуване на идеалните части от имотите на посочената цена и е предупреден, че неявяването му ще бъде счетено за отказ от закупуването на имотите. Покана е датирана от изпращача с дата 20.06.2020 г., но от представените по делото доказателства за предаването на куриерска фирма от адв. Н. П. на пратка до ищеца се установява, че същата е изпратена на 18.06.2020 г. и съответно е връчена на следващия ден – 19.06.20г.
На стр. 56 от делото е представена нотариално заверена Декларация по чл. 33 ЗС, съгласно която на 24.06.2020 г. ищецът заявява, че му е предложено от З. Ж. да закупи идеалните части от процесните имоти, но че той не желае да ги придобие при каквито и да е условия и цена и няма претенции трето лице да ги придобие и да влезе в съсобствеността по отношение на посочените имоти.
Видно от представения на стр. 10 договор за прехвърляне на правото на собственост върху имотите вместо изпълнение, обективиран в НА № 150, т. 10 по описа на СВп - Силистра за 2021 г., на 23.07.2021г. двамата ответници са сключили окончателния договор 5 за прехвърляне на правото на собственост върху имотите вместо изпълнение при условията, уговорени в предварителния договор.
Съдебната практика, обективирана в Решение № 111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2017 г., I г. о., Решение № 413 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III г.о. и др. приема, че разпоредбата на чл. 33 ЗС може да се прилага и по отношение на други сделки, които по своята същност се доближават до продажбата, ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или друга родово определена вещ, която може да бъде оценена в пари, при положение, че за съсобственика прехвърлител по тази сделка, е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/ и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 ЗС може да предложи изкупуване при "действително уговорените условия", както изисква законът. Същевременно с решение по чл. 290 ГПК (Решение № 35 от 8.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2021 г., II г. о.) ВКС се е произнесъл, че когато третото лице е взискател по изпълнително дело с длъжник - прехвърлителят по сделката, и изпълнението е насочено върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение, както е в настоящия случай, то се приема, че е от значение кой ще е приобретателят на притежаваната от съсобственика - прехвърлител идеална част от съсобствения недвижим имот. Това правно значение е обусловено от възникването на допълнителни задължения за приобретателя - взискател, свързани с прекратяване на изпълнителното производство, с погасяване правото на принудително изпълнение в резултат на пълното му удовлетворяване, както и от възможността взискателят да поиска заличаване на възбраната по изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав споделя това 6 разрешение на съдебната практика, тъй като длъжникът при всички случаи има интерес да удовлетвори своя взискател, а при образувано изпълнително производство има интерес и от неговото прекратяване, което мъчно би могло да се осъществи без съдействието на неговия кредитор, чиято воля е от съществено значение за всякакви бъдещи сделки с възбранените от него имоти.
В конкретния случай, видно от изрично посоченото в Преамбюла на сключения между ищеца и първия ответник предварителен договор, двамата съконтрахенти – З. Ж. и Г. П., имат качеството на длъжник и взискател по изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, изпълнението по което е насочено именно върху процесните имоти чрез налагане на възбрана върху тях, както е посочено в чл.6, ал.2 от договора, поради което правилно СРС е приел, че процесният договор не наподобява покупко - продажба, доколкото за прехвърлителя е от значение коя е насрещната страна по сделката, и поради тези причини не намира приложение чл. 33, ал. 2 ЗС, регламентиращ правото на съсобственика да изкупи идеалните части на другия съсобственик - прехвърлител.
Съобразявайки всичко това, правилно СРС е стигнал до крайния извод за неоснователност на предявения иск.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че в чл. 6, ал.2 от предварителния договор страните са имали предвид наложената възбраната относно друго изпълнително дело, с друго вземане в размер на 139 740,60 лв., за което е образувано и друго изпълнително дело при друг ЧСИ, а именно изп.д. с № 4/2015 год. на ЧСИ Стефан Петров.
От представеното пред настоящата инстанция искане за вписване на възбрана по изп.д. с № 4/2015 год. на ЧСИ Стефан Петров /стр. 22/ е видно, че такава е наложена на 8.01.16г. по отношение на един от имотите, предмет на предварителния договор, а именно за 1/2 ид. част от нива с площ от 7,684 дка, находяща се в с.