Решение № 402 от 29.12.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Разлог, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101080 по описа за 2024 година

Производството e образувано е по ИМ, депозирана от К.Д.А., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.

„О.“№14, като баща и законен представител на И.М.А.С., с ЕГН*, и на М.К.А., с ЕГН*, ч. от САК, съд. адрес: г.С., у.„Х.Б.“№2, е.5, о.32, против И.И.Д.В.С.К., родена на *, с адрес: с.Б., о.Р., у.„О.“№14.

С ИМ ищецът моли съдът да разреши на ненавършилите пълнолетие деца да напускат пределите на страната без съгласието на тяхната майка до всички държави, членки на ЕС и извън него за определен срок, като за целта им бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът, ч/з назначения особен представител адв.

Е.Я., депозира писмен отговор на ИМ, с който изразява становище за неоснователност на депозирания иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, като оспорва наведените от ищеца в ИМ фактически твърдения.

Съдът след преценка на събраните по делото док-ства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото копия на удостоверения за раждане, издадени въз основа съответно на Акт за раждане №* от 28.01.2014 г. от о.Р. и Акт за раждане №* от 08.05.2013 г. от о.Р., се установява, че децата И.М.А.С., роден на 25.10.2011 г. с ЕГН*, и М.К.А., роден на 06.05.2013 г., с ЕГН*, са родени от майка И.И.Д.В.С.К. и баща - К.Д.А..

По делото не е спорно, че брака м/у страните е прекратен с решение №* от 16.07.2024 г., постановено по гр. д. №298 от 2022 г. по описа на Рг.РС /л.6 от делото/.

Със същото решение родителските права спрямо непълнолетните деца са предоставени на ищеца К.Д.А..

От показанията на разпитаните като свидетеля М.К. – майка на ищеца, кредитирани, при условията на чл.172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява че от 2 г. децата не са разговаряли с майка си, но преди месец тя е позвънила, като им е казала, че е в А.. Свидетелката заявява, че от 5 г. синът й и ответницата са разделени. До настоящия момент децата не са напускали пределите на страната, тъй като майката не е дала декларация-съгласие. Децата искат да пътуват до Г. и други страни, като всички техни връстници.

По делото е представен социален доклад от О„ЗД” при Д„СП“-Р.. В същия е посочено, че майката е заминала през 2020 г. за В. и оттогава не се е прибирала в Б.. Бащата е родителят, 1 които полага основните грижи за децата и задоволява техните основни емоционални, здравни и образователни потребности. За децата се полагат всички необходими грижи по отглеждането и възпитанието им. Предлага се съдът да постанови решение, което да защити интересите на децата.

При така установените факти, съдът прие следните правни изводи.

Чл.76, т.9 ЗБЛД, предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие м/у родителите спорът се решава по реда на чл.127а СК.

Съгласно чл.127а СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът м/у тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо хар-р на спорна съд. администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.

Безспорно е по делото, че ищецът и ответницата са родители на непълнолетните И.М.А.С. и М.К.А., както и че децата се отглеждат изцяло от бащата, като майката не е дала съгласието си за пътуване извън страната на децата, както и за издаване на необходимите лични документи за това.

Установи се по делото, че бащата и самите деца имат желание да пътуват в чужбина с цел туризъм. Отношенията м/у страните са прекъснати, липсва сътрудничество и комуникация, и не могат да постигнат съгласие по въпроса за пътуванията на децата в чужбина. В тази вр. съдът следва да съобрази обстоятелството, родителските права в/у ненавършилите пълнолетие деца са предоставени на бащата, но това не ограничава другия родител, майката на децата от родителски права.

С решение №982 от 15.03.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр. дело №900/2009 г., решение №446 от 30.06.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр. дело №4549/2008 г., решение №697 от 01.11.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.дело №1052/2010 г. и решение №669 от 26.11.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр. дело №1623/2009 г., изрично е прието, че когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие м/у родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави и цел и време на пътуването, за да се определи конкретно и дали даването на такова разрешение е в интерес на детето.

Съгласно постоянната и непротиворечива практиката на ВКС при даване на разрешение от съда за пътуване на дете в чужбина следва да се преценява интересът на детето, като същото следва да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на ЕС) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

Ограничаването на детето от пътуванията, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави и възможностите му за обучение в други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.

Затова и съдът счита, че пътуванията с цел туризъм и с образователна цел са в интерес на децата и следва да им се даде възможност да пътуват заедно с родителя, упражняващ родителските права извън територията на Р.Б..

По делото не се събраха док-ства искането за разрешаване на пътуване на децата до 2 посочените държави на екскурзии, почивки, участие в културни или спортни прояви и др., да водят до опасност за здравето и живота им и да застрашават сигурността им. Не се касае за разрешение за социално неосигурени страни или за държави, в които не е препоръчително да се пътува поради епидемии, война или размирици.

Изхождайки от всички факти и обстоятелства установени по делото, от константната съд. практика и водещият интерес на децата, а не на родителите съдът приема, че към момента непълнолетния И.М. и малолетния М., са на възраст, която позволява да пътуват извън територията на Р.Б. до държавите членки на ЕС и Р.Т., Р.С., Р.С.М. и В. с цел екскурзии, почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни забележителности, за да придобиват впечатления за културата и езика на тези страни като по този начин ще се разширява техния мироглед, възпитание и развитие като цяло.

С даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти м/у родителите по повод въпросите, свързани с краткосрочни пътувания на децата, които конфликти няма как да не рефлектират в/у психическото и емоционално развитие детето, предвид и възрастта им.

Предвид изложеното, съдът счита че следва да бъде дадено разрешение непълнолетния И.М. и малолетния М. да напускат пределите на Р.Б., за да пътуват до държавите - членки на ЕС, Р.Т., Р.С., Р.С.М. и В. и обратно, придружени от своя баща или упълномощено от него трето лице с цел почивка, екскурзия и туризъм с образователни цели, както и участие в културни или спортни прояви без съгласието на майката.

На основание чл.127а, ал.4 от СК, съдът счита, че следва да допусне предварително изпълнение на решението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо от 2`125.00 лева заплатена държ. такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ЗАМЕСТВА съгласието на И.И.Д.В.С.К., родена на *, майка на децата И.М.А.С., с ЕГН*, и на М.К.А., с ЕГН*, за пътуване на децата в чужбина - в страни членки на ЕС, Р.Т., Р.С., Р.С.М. и В. и обратно, придружавани от техния баща К.Д.А., ЕГН*, или с изрично упълномощено от него пълнолетно лице, без промяна местоживеенето на децата в Р.Б., които пътувания са по време, което е съобразено и не нарушава режима на лични контакти на майката с децата, установен с Решение №*6/16.07.2024 г., постановено по гр. д. №298/2022 г. по описа на Рг.РС, за срок до навършване на пълнолетие на децата от датата на депозиране на ИМ в съда – 23.08.2024 г., като дава разрешение да се издадат/подновят/ паспорти на децата по заявление, подадено само от бащата.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на основание чл.127 а, ал.4 от СК.

ОСЪЖДА И.И.Д.В.С.К., родена на *, с адрес: с.Б., о.Р., у.„О.“№14, да заплати на К.Д.А., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„О.“№14, сумата от 2`125.00 лева направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3