Решение № 89 от 16.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20244001000106 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 32/21.03.2024 год., постановено по т. д. № 4/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, представлявано заедно от К. Х. Ч. главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, със съд. адрес – адв. П.

И. А. от АК - Плевен, кантора в гр. Плевен, ********** да заплати на К. Е. Д., ЕГН ********** от гр. Плевен, **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 20.08.2022 г. в 12:15 ч. в гр. Плевен, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Сан Стефано“, причинено виновно от водача А. И. А., при управление на л. а. „Ленд Ровер, Фриландър“, с рег. № ЕН 60****, при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и издадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, Застрахователна полица № ВG/06/122002099951/16.07.2022 г., със срок на действие на застраховката от 00.00 ч. на 20.07.2022 г. до 23.59 ч. на 19.07.2023 г., сумата от 50 000 лв. - частичен иск от иск с цена 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като за лихвата от 20.08.2022 г. до 23.09.2022 г., искът е отхвърлен, като неоснователен. Със същото решение е осъдено „ДЗИ - 1

Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, представлявано заедно от К. Х. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, със съд. адрес – адв. П. И. А. от АК - Плевен, кантора в гр. Плевен, **********, да заплати на К. Е. Д., ЕГН ********** от гр. Плевен, **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 20.08.2022 г. в 12:15 ч. в гр. Плевен, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Сан Стефано“, причинено виновно от водача А. И. А., при управление на л. а. „Ленд Ровер, Фриландър“, с рег. № ЕН 60****, при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и издадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, Застрахователна полица № ВG/06/122002099951/16.07.2022 г., със срок на действие на застраховката от 00.00 ч. на 20.07.2022 г. до 23.59 ч. на 19.07.2023 г., сумата от 2 709.34 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като за лихвата от 20.08.2022 г. до 23.09.2022 г., искът е отхвърлен, като неоснователен. С решението е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, представлявано заедно от К. Х. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, със съд. адрес – адв. П. И. А. от АК - Плевен, кантора в гр. Плевен, **********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК по бюджета на съдебната власт, в полза на Окръжен съд - Плевен, държавна такса от 2 108.37 лв. върху уважените искове. Осъдено е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, представлявано заедно от К. Х. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, със съд. адрес – адв. П. И. А. от АК - Плевен, кантора в гр. Плевен, **********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 и ал. 3 от ГПК в полза на Окръжен съд - Плевен, сумата 1 592 лв. - разноски за съдебни експертизи. Осъдено е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, представлявано заедно от К. Х. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, със съд. адрес – адв. П. И. А. от АК - Плевен, кантора в гр. Плевен, ********** да заплати на адв. Н. А. М. от АК - Плевен, основание чл. 38 от ЗА, сумата от 6 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата К. Е. Д.. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач, на основание привличане от страна на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 - застраховател към датата на застрахователното събитие по застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „БМВ“, модел „320 И“, с рег.

№ ЕН 46****, управляван от Х. В. Т..

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Х. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, със съд. адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. П. И. А. от АК – Плевен против Решение № 32/21.03.2024 год., постановено по т. д. № 4/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 40 000 лв.

2 било неправилно. Неправилно съдът бил приел за доказан по размер предявения иск за неимуществени вреди, като не е взел под внимание заключението на вещото лице. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед действително претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Неправилен бил първоинстанционния съдебен акт и в частта за лихвата за забава, и в частта за разноските.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер от 40 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици, а законната лихва бъде присъдена от датата на исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. Е. Д., ЕГН ********** от гр. Плевен, **********, съд. адрес: гр. Плевен, *********, чрез адв. Н.

М. от АК – Плевен.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно и необосновано. Неоснователно било и направеното възражение на ответника по отношение на искането за присъждане на законна лихва.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 70 000 лв., като е уважил иска заявения частичен размер от 50 000 лв., а обезщетението за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 2 709.34 лв. Приел е, че законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 23.09.2023 г. – дата на уведомяване на застрахователя.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

3

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 23.09.2023 г. К. Е. Д. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 709.34 лв.

(в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и правилно ли е определен началния момент, от който се 4 дължи лихва за забава от застрахователя.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да се приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – А. И. А. е причинил на К. Е. Д. телесни увреждания: счупване на лявата бедрена кост (диафиза) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от А. И. А., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: