Определение № 94 от 13.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500018 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на „Груп Фор“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д., против определение № 4526/19.10.2024г., постановено по гр.д. № 484/2024г. по описа на ОС – Варна и с което първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в Договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа № І-96/2006г. за обект – жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, УПИ ХV-965, кв.50А, в частта му относно учредяването на сервитути за присъединителните съоръжения в имота – сервитутна зона към КТП и сервитут за кабелна линия 20кV, на основание чл.130 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, основани с аргументи за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в изпълнение на дадени от съда указания са навели твърдения, обосноваващи правния интерес от искането за обявяване за окончателен на предварителния договор и в частта му относно учредяването на сервитутите, а направените от съда изводи за неговата недопустимост поради това, че същите могат да бъдат учредени само по силата на закона са неправилни. Твърди се също така, че съдът не е давал указания за ангажиране на доказателства относно наличието на влязъл в сила ПУП и изготвени технически проекти, необходими предпоставки по чл.64 ЗЕ, на които се е позовал в определението си. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт 1 и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – „Електроразпределение Север“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 484/2024г. по описа на ОС – Варна е образувано по предявен от жалбоподателя „Груп Фор“ ЕООД против „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на обективиран в Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № І-96/2006г. предварителен договор за продажба на енергийни обекти и съоръжения /подробно описани/ и учредяване на сервитути за присъединителни съоръжения в ПИ *** по КККР на гр.Варна – сервитутна зона към КТП 20/0.4 кв., 630 ква, диспечерско наименование „1880“ и за кабелна линия 20 кV.

Наведените фактически основания на така предявения иск, уточнени и допълнени по реда на чл.129 ГПК, са за сключен между „Груп Фор“ ЕООД и „Електроразпределение – Варна“ АД, чийто правоприемник към настоящия момент е ответното дружество, Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 26.05.2006г., с който договор ищецът е поел задължение да изгради необходимите за присъединяването енергийни обекти и съоръжения, след което в съответствие с изискванията на Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и в посочени в договора срокове, е следвало да ги прехвърли на енергийния оператор, ведно със следващите се сервитути. Изложени са твърдения за постигнати уговорки, последно изменени с подписано споразумение от 22.03.2011г. относно цената за присъединяването, цената на обектите, които ще бъдат прехвърлени и за сервитутите, както и за условията за тяхното плащане. Твърди се още, че към настоящия момент съоръженията /КТП и кабелна линия СрН/ са изградени въз основа на издадени разрешения за строеж и въведени в експлоатация, многократно е отправяно искане до ответното дружество за сключване на договор за прехвърляне на собствеността и учредяване на сервитутите, но последното е отказало да сключи такъв предлагайки ново споразумение относно цената и настоявайки нанасянето в кадастралната карта на изградения КТП, независимо от постановения отказ за това от страна на АГКК поради обстоятелството, че същият не съставлява обект, който подлежи на отразяване в кадастралната карта.

По повод дадени от съда указания с молби от 04.04.2024г. и 09.09.2024г. са направени изрични уточнения, че процесният КТП няма характер на сграда, 2 а е монтиран върху бетонен постамент и съставлява движима вещ, не е изготвян технически проект за определяне на сервитутните зони, поради което и не може да индивидуализира същите с местоположение и размери, сочейки, че това следва да стане в хода на съдебното производство. Уточнено е, че към настоящия момент ПИ, в който са изградени процесните обекти и съоръжения се притежава от ищеца в съсобственост с трети лица. Относно правния интерес от искането за обявяване за окончателен на договора и в частта относно учредяването на сервитутите в молбата от 09.09.2024г. е посочено, че макар сервитутите по чл.64 ЗЕ да възникват по силата на закона, то това става при наличието на определени предпоставки, както и че същите подлежат на отбелязване в кадастъра, като за това конкретните им параметри следва да бъдат определени с обявяването за окончателен на договора за прехвърляне на обектите към които ще са съответните сервитутни зони.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първостепенният съд е приел, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД в частта му относно учредяването на сервитутите е недопустим по мотиви, че същите възникват по силата на закона при настъпването на определени предпоставки по чл.64 ЗЕ, конкретните им технически характеристики и параметри на определяне става с влязъл в сила ПУП, какъвто не се твърди да е налице, т.е. не зависят от волята на страните, поради което и не може да бъдат учредявани по силата на договор със собственика или носителя на ограничено вещно право върху засегнатия имот.

При така установеното настоящият състав на съда намира изводът за недопустимост на тази част от исковата претенция за неправилен. Посочените мотиви на съда касаят основателността на иска, а не неговата допустимост.

Твърдението на ищеца за постигнати уговорки относно сключване на бъдещ договор за учредяване на сервитутни права, каквито се установява и да са обективирани в представените по делото договор за присъединяване от 26.05.2006г. и анекси към него, както и за неизпълнение на тези уговорки от страна на ответника са достатъчни да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от предявения иск и в тази му част. Въпрос по основателността на исковата претенция е дали учредяването на сервитути в полза на енергиен оператор е допустимо да стане по договорен път предвид разпоредбата на чл.64 ЗЕ. Аргумент за това е и действалата към датата на сключване на договора за присъединяване Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, както и разпоредбата на чл.64, ал.8 ЗЕ, при отчитане и очертания с отговора по чл.131 ГПК като спорен по делото въпрос относно статута на процесния КТП /дали същия съставлява сграда по см. на ЗКИР или съоръжение на електроразпределителната мрежа, което няма характер на недвижима вещ/.

Няма спор, че посочените в чл.64, ал.2 ЗЕ сервитути възникват по силата на закона, но при реализирането на определени предпоставки – енергийният 3 оператор да е собственик на обектите по чл.64, ал.1 ЗЕ, сервитутните зони да са отразени в ПУП и да е заплатено следващото се за тях обезщетение в полза на собственика на имота, което може да бъде определено както по реда на чл.210 и чл.211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните. С оглед на това за ищеца ще липсва правен интерес от искане за обявяване за окончателен на договор за учредявяне на сервитути само ако такива вече са възникнали по силата на закона, а данни за това по делото няма.

Ето защо, като е приел, че предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД в частта относно искането за обявяване за окончателен на договор за учредявяне на сервитути вр. КТП и кабелна линия СрН е недопустим, ОС – Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4526/19.10.2024г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 484/2024г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4