Решение № 78 от 23.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Плевен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100326 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано след изпращането му по подсъдност от ПРС.С определение на ПРС №1694/13.04.2023г.,постановено по гр.д.

№2020/2023г.по описа на същия съд е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на ПОС.Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

В ИМ ищецът „Обединена българска банка ”АД гр.София като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД/преди Райфайзенбанк България“/ твърди ,че на 11.10.2019г.между „“Кей Би Си Банк България“ЕАД

/преди „Райфайзенбанк България“ЕАД/ и кредитополучателя „Фруктус 2013“ ЕООД и съдлъжниците Н.Б.Н. и М. П. Т. е сключен договор за овърдрафт за активен клиент 12+12+12 №150831 и Общи условия на Райфайзенбанк България ЕАД за кредитиране на МСП клиенти,с който е отпуснат овърдрафт в размер на 80 000лв. с цел оборотни средства.Уговорен е краен срок за погасяване на овърдрафта05.10.2022г./чл.1.4 и чл.4.3 от договора/,като съдлъжници по кредита са се задължили Н.Н. и М. Т. при условията на чл.121 ЗЗД/чл.6 и следв.от договора/.Твърди се ,че съгласно чл.3.2 е предвидена комисионна за управление:размер и падеж :1% платима при подписване на договора,а според чл.3.3 от договора е предвидена комисионна за ангажимент, размер - 1

1,50% годишно върху разрешената и неусвоена част от овърдрафта от подписване на договора,като комисионната се заплаща ежемесечно на 5-то число. Съгласно чл.430 ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е лихвоносен ,като в чл.3 и следв. е уговорена възнаградителна /редовна/ годишна лихва като възнаграждение за отпуснатия кредит в размер краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ +5,50 пункта надбавка годишно ,но не помалко от 5,50 % съвкупна годишна лихва .Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по овърдрафта на база 360 дни годишно ,за реалния брой дни на ползване на суми по овърдрафта,а лихвата и наказателната лихва в частта на КЛП се преизчислява и променя от Банката на 5-то число на всеки месец.Падеж на лихвата :ежемесечно на 5-то число от месеца ,за който се отнася.Твърди се,че страните са определили и размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за плащане на главницата,като съгласно чл.3.4 неустойката-наказателната лихва е КЛП +20 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 20% съвкупна годишна лихва,а съгласно чл.3.5 неустойката за пропуснати ползи е в размер на 5 % от разрешения за ползване размер на овърдрафта.Твърди се,че крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми /главница,лихви , комисионни, евентуална наказателна надбавка и разноски/е

05.10.2022г./чл.1.4 и чл.4.3/,като към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК-01.12.2022г.цялото вземане е било с настъпил падеж. В чл.4 до чл.5 от договора страните подробно са уговорили начина за погасяване на овърдрафта,а в чл.6 и следв.е уговорено и задължението на съдлъжниците ,в т.ч.и на М. Т..С подписване на договора съдлъжникът се е задължил и съгласил,че отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121 и сл.ЗЗД пред Банката за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя. Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,който при уговорен краен срок за погасяване на овърдрафта-05.10.2022г.,не е заплатил вноски с падежни дати от 06.07.2022г.до 05.10.2022г.,като относно редовно падежиралите суми е приложим чл.84 ЗЗД.Ищецът счита,че искът по чл.422 ал.1 ГПК следва да се уважи в размера на изискуемите неплатени вноски по кредита.Посочено е,че на 01.12.2022г.банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по което е образувано 2 ч.гр.д.№6349/2022г.по описа на ПРС,заявлението е уважено, като съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.В заключение банката-ищец моли съда да постанови решение,с което да се признае за установено,че ответникът М. П. Т.,при условията на солидарна отговорност с кредитополучателя „Фруктус 2013“ООД и другия солидарен длъжник Н.Б.Н. дължи на ищеца на основание договор за овърдрафт от 11.10.2019г.и Общи условия на Райфайзенбанк Б-я следните суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6349/2022г.по описа на ПРС:

-80

000лв.,изискуема главница,редовно падежирала на

05.10.2022г.,ведно със законна лихва за забава,считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане.

-3 941,62лв.обезщетение за забава,начислено за периода 06.07.2022г.до 29.11.2022г.вкл.;

-60лв.,разноски ,съгласно

01.08.2022г.до 31.10.2022г. чл.309а

ТЗ,начислени за периода

-800лв.изискуема комисионна за управление ,съгласно чл.3.2.1 от договора за овърдрафт от 11.10.2019г.,начислена за периода 05.10.2020г.до 04.10.2021г.вкл.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство,както и разноските в заповедното производство.

В съдебното заседание на 23.01.2024г.пред ПОС ,на което бе даден ход по същество дружеството ищец“Обединена българска банка „АД гр.София чрез своя пълномощник юрисконсулт Т. С.-Л. поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде уважен изцяло.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. П. Т. чрез неговия пълномощник адвокат Р. Р. от ПАК.Взето е становище,че предявените искове са неоснователни и недоказани.Направено е възражение,че в ИМ липсва яснота как е формирана претендираната главница падежирали и непадежирали вноски по размер,период и компоненти в съдържанието им.Посочено е,че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,в сила от 10.06.2006г.,действащ към датата 3 на сключване на процесния договор за кредит,съгласно който потребители са физически лица,които придобиват стоки или ползват услуги,непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност и като такива се ползват от закрилата по ЗЗП.Съдът дължи служебно произнасяне за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.Твърди се,че е налице неравноправност на клаузите от договора относно формирането на обезщетението за забава,липсва яснота как е определена претендираната лихва,вкл.наказателна,на база на каква главница и за какъв период.Уговорената неустойка в чл.3.4 е прекомерна, поради което и нищожна.С отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за главница, договорна лихва,лихва за забава,комисионна за управление ,като ответникът се позовава на разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД ,съгласно която давността започва да тече от изискуемостта на вземането .В отговора е посочена съдебна практика:решение на ВКС №90/31.03.2014г.по гр.д.№6629/2013г.,ІV г.о,както и решение на ВнАС №78/12.03.2020г.по в.т.д.№746/2019г.,съгласно която за всяка от дължимите вноски следва да се отчита началото на давностните срокове и давност тече отделно за всяка падежирала вноска от датата на която плащането е било дължимо,съобразно конкретно уговорения погасителен план на задължението.

В съдебното заседание на 23.01.2024г.ответникът М. П. Т. и неговият пълномощник адвокат Р. Р. от ПАК не се явиха.

Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

Безспорно от приложеното ч.гр.д.№6349/2022г.по описа на

ПРС се установява,че същото е образувано на основание подадено от “Кей Би Си Банк България“ ЕАД/ преди с наименование „Райфайзенбанк България“ЕАД/ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ-извлечение от счетоводни книги срещу солидарните длъжници

„Фруктус

2013“ЕООД,Н.Б.Н. и М. П. Т.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение №3496 от 02.12.2022г.по чл.41 7 и чл.418 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът „Фруктус 2013“ЕООД,ЕИК ***,със седалище 4 и адрес на управление с.Д.,ул.“К.Х. „***,представлявано от А.Г.

И.,длъжникът Н.Б.Н.,ЕГН ********** от П., ж.к.“Д.“,*** и длъжникът М. П.

Т.,ЕГН 7********** от П.,ж.к.“С.“,*** да заплатят солидарно на кредитора „Кей Би Си Банк България“ЕАД гр.София следните суми: 80 000лв. главница,3 941,62лв.лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 06.07.2022г. до 29.11.2022г.;60лв.разноски,съгласно чл.309а ТЗ за периода 01.08.2022г.до 31.10.2022г.; 800лв.,представляваща изискуема комисионна за управление за периода от 05.10.2020г.до 04.10.2021г., ведно със законна лихва върху главницата,считано от 01.12.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 796,03лв.разноски по делото,от които 1696,03лв.внесена държавна такса и 100лв. юрисконсулстко възнаграждение.

Заповедта по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение и въз основа на нея в полза на банката кредитор е издаден изпълнителен лист за посочените суми.От данните по делото се установява,че по молба на банкатакредитор е образувано изп.дело №141/2023г.по описа на ЧСИ Виктор Стоянов,рег.№906 и район на действие ОС Плевен.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр.с чл.415 ГПК за установяване съществуване на вземането на банката ищец за горепосочените суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6349/2022г.по описа на ПРС.

Заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ Виктор Стоянов на тримата солидарни длъжници,като на ответника М. Т. е връчена на 17.02.2023г.От другите солидарни длъжници „Фруктус 2013“ЕООД с.Д. и Н.Б.Н. не са постъпили възражения срещу издадената заповед. Възражение срещу заповедта е депозирано само от солидарния длъжник М. Т. ,постъпило в ПРС на 07.03.023г.,в едномесечния срок по чл.414 ал.2 ГПК.На основание чл.415ал.1,т.1 ГПК ПРС е указал на банката-кредитор да предяви иск за установяване на вземането си.Банката- заявител е получила съобщението на съда на 15.03.2023г.Исковата молба е подадена на 12.04.2023г., като е спазен едномесечния срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска,поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение

№1386/19.09.2023г., приет за окончателен в съд.заседание на 23.01.2024г.,по който страните не са направили възражения.

5

От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява,че на 11.10.2019г.между „Райфайзенбанк България“ЕАД гр.София като кредитор и „Фруктус 2013“ЕООД,представлявано от Н.Б.Н. като кредитополучател,Н.Б.Н. и М. П. Т. като солидарни длъжниици е сключен договор за овърдрафт за активен клиент 12+12+12 №150831 ,по силата на който банката е предоставила овърдрафтен кредит /Овърдрафт/ в размер на 80 000лв.,с цел оборотни средства.Съгласно чл.1.4 крайният срок за погасяване на Овърдрафта е 05.10.2022г.В чл.3 е уговорено,че кредитополучателят заплаща на банката лихва,която е в размер на краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ /“КЛП“/ +5,50 пункта надбавка годишно,но не по-малко от 5,50% съвкупна годишна лихва.Съгласно чл.3.1.1 лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по Овърдрафта на база 360 дни годишно,за реалния брой дни на ползване на суми по Овърдрафта,а според чл.3.1.3. лихвата е с падежежемесечно,на 5-то число от месеца ,за който се отнася.В чл.3.4. е уговорена неустойка-наказателна лихва за забава в размер КЛП+20 пункта надбавка годишно,но не по-малко от 20% съвкупна годишна лихва.При сключване на договора,страните по него,съответно банката,дружеството кредитополучател и двамата солидарни длъжници,в т.ч.и ответникът М. Т. са подписали и Общите условия на Райфайзенбанк България ЕАД за кредитиране на малки и средни предприятия/ МСП /клиенти.

Няма спор,че ищецът „Обединена българска банка“е правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД/ преди с наименование“Райфайзенбанк България“ЕАД/ ,като дружеството е заличено от търговския регистър