Решение № 703 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603957 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.06.2022г. по НОХД № 9139 от 2020г. по описа на СРС, НО, 14 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия К. И. С. за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че 08.04.2009 г., около 00:00 ч., в гр. София, в сградата на отдел „Аерогара София“ - терминал 1, находяща се на бул. “Брюксел“ № 1, при преминаване на Гранично контролно пропускателен пункт „Аерогара София“, чрез представянето пред Ралица А. служител на Регионална дирекция „Гранична полиция“, осъществяващ граничен паспортно- визов контрол, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство с № ****, издадено на името на К. И. С., на който е придаден вид, че е издадено от МВР-Перник, като върху предната и задната страна на СУМПС № ****, издадено на името на К.Г.С., на което отчасти са заличени съдържанието на графите, снимката и подписът е залепено прозрачно фолио, върху което е отпечатано сега видимото съдържание, когато от С. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3(три) месеца, изпълнението на което 1 на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 ( три) години.

В тежест на подсъдимия са възложени, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, деловодните разноски в размер на 70.00 лв. и сумата от 5,00 лв. представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На последно място е постановено отнемане в полза на Държавата вещественото доказателство - СУМПС, предадено с протокол за доброволно предаване от 09.04.2009г., опаковано в полиетиленов плик с картон серия А 0040256 и печат 101НЕКД- СДВР.

От така постановената присъда е останал недоволен служебно назначения защитник на подс. С. - адвокат П. Г., която чрез въззивна жалба и допълнение към нея релевира основания за нейната незаконосъобразност. В частност се оспорва правилността на присъдата , като защитникът счита че приетите от СРС фактически положения са направени в разрез с нормата на чл. 281, ал.8 от НПК; не било установено дали подсъдимия не притежава СУМС с посочения №, неизяснено било обстоятелството относно обхвата на граничния контрол, позоваването на протокола за доброволно предаване, който не бил доказателствено средство, както и наличието на субективната страна на твърдяното престъпление. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с което подс. С. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В хода на съдебните прения служебно назначения защитник на подсъдимия – адв. П. Г. - пледира съда да уважи депозираната въззивна жалба и да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение по изложените в писмени вид доводи.

Производството пред въззивния съд ( както и това пред първоинстанционния) се развива в отсъствие на подс. С..

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка, релевантна за правилния изход на делото, е подробно изяснена от районния съд в нейните съществени параметри. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на 2 подсъдимия в него, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Приетите от СРС факти, след самостоятелен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност от въззивния съд, налагат извода че втората инстанция не следва да се възползва от правомощието си, визирано в чл. 316 от НПК за установяване на нови фактически положения, тъй като нужните за правилния изход на делото факти са правилно установени от контролираната инстанция.

Аргументирано СРС, НО, 14 с-в е приел от фактическа страна, че подс. С. е български гражданин, неосъждан, с неустановено по делото към момента местонахождение.

Подсъдимият С., по неустановен начин и на неустановена дата до 08.04.2009 г„ се снабдил със свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ****.

На 08.04.2009 г„ около 00:00 ч., подсъдимият С. се явил за гранична проверка в сградата на отдел „Аерогара - София“ - терминал 1, находяща се на бул. „Брюксел” № 1, при преминаване на гранично контролно - пропускателен пункт „Аерогара София“.

По това време служебните си задължения изпълнявала свидетелката Ралица А. служител на регионална дирекция „Гранична Полиция“. Подсъдимият С. представил пред свидетелката А. за извършване на проверка - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ****, издадено на името на К. И. С.. При предприетата проверка на редовността на представения документ у свидетелката А. възникнало съмнение относно истинността на същия. Впоследствие инкриминираният документ бил предаден е протокол за доброволно предаване за извършване експертно изследване на същия.

От изготвената в хода на досъдебното производство техническа експертиза се установява, че свидетелство за управление на МПС № ****, издадено на името на К. И.

С., не е изготвено съгласно приетите изисквания, норми и стандарти за този вид документ. Вещото лице дава заключение, че върху предната и задната страна на свидетелството за управление на МПС отчасти са заличени съдържанието на графите, върху снимката и подписа е залепено прозрачно фолио, върху което е отпечатано сега видимото съдържание, снимка и подпис.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени от състава на СРС доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Б.М.К. и Р.М.И. /по баща А. дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези от тях на д.п. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), заключението на изготвената техническата експертиза, потвърдено при разпита на експерта в о.с.з. и писмените доказателства и доказателствени средства С оглед на наведените от защитника доводи, както и по силата на служебното начало в процеса, въззивният съд направи собствен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства относно наличието на престъпление, участието на подсъдимия при извършването му и конкретният механизъм на осъществяването му, като при него не констатира неправилно или необосновано / превратно процедиране на контролираната инстанция при установяване на релевантните факти и доказателствената оценка на източниците на интересуващата делото информация.

Пред скоби следва да бъде посочено, че за интересуващите процеса факти, 3 данните в гласните доказателствени средства са безпротиворечиви, като тази еднопосочност обхваща включително и представянето на инкриминирания документ пред съответното длъжностно лице и неговата неистинност, като твърденията на защитата касаят доказателствената оценка на уличаващите подс. С. източници на интересуващи делото факти. При обсъждане на показанията на граничните служители Б.К. и Р.И. съдът е отчел, че и двамата свидетели ежедневно извършват проверки на преминаващите през границата на страната пътници на ГКПП „Аерогара София“, което неизбежно се отразява на устойчивостта на спомена за конкретното събитие и открояването му от други подобни. Липсата на спомен е възприета като основание по чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК за приобщаване показанията на двамата свидетели от досъдебното производство чрез прочитането им. При обсъждане на доказателствената стойност на приобщените им показания, събрани от разследващ орган, съдът взе предвид няколко принципни съображения от съдържанието на правото на справедлив процес на всеки гражданин, обвинен в престъпление. Съгласно чл. 6, т. 3, б. “д” ЕКПЧ в минималния комплекс от права, които държавата е длъжна да му гарантира, се включва и правото му да участва в разпита на свидетелите, чиито показания са в основата на обвинението му. В този смисъл противопоставими като пълноценни доказателства на подсъдимия в настоящия процес са тези свидетелски показания, при събирането на които му е била осигурена възможност пряко да се конфронтира със свидетелите и да им задава въпроси, да прави бележки и възражения, тъй като това му създава сигурност, че показанията са депозирани доброволно, отразени са вярно в протокола и е осигурена ефективна възможност на обвиняемия да разколебава доказателствата им стойност или да я опровергава. Затова и чл. 281, ал. 8 НПК не позволява осъдителната присъда да се основава само на показания, дадени пред разследващ орган, прочетени по реда на ал. 4, т.е. без съгласието на подсъдимия.

Вложената законодателна целесъобразност е недвусмислено ясна и обслужва приоритетната необходимост да не се позволи централните доказателства да са събрани в рамките на тайно и несъстезателно производство чрез използване на принуда или чрез превратно отразяване на смисъла на показанията в протокола и да се гарантира ефективно правото на защита на обвиняемия. Изхождайки от тази принципна рамка на минималните гаранции за справедлив процес, съдът прие, че надеждни са тези доказателства, установени чрез прочитане на показанията на свидетелите пред разследващ орган, които намират обективна подкрепа в други обективни факти или в показания, събрани в хода на съдебното следствие с гарантирана състезателност. Поради това, като констатира, че показанията на св. К. и св. И., приобщени от досъдебното производство, по отношение на времето, мястото и хода на проверката изцяло кореспондират писмените и веществените доказателства и способите за тяхната проверка – протокол за доброволно предаване от инкриминираната дата, заключение на техническата експертиза и конкретното СУМПС 4 и настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло и прие, че показанията им са надежден и достоверен доказателствен източник. Оспорването на протокола за доброволно предаване от 09..04.2009г. като годно доказателствено средство не намира опора в установената съдебна практика, което еднопосочно го приема за писмено доказателство, удостоверяващо лицето извършило действието и предмета/книжата, които е предоставило за нуждите на разследването.

Правилно СРС е съпоставил показанията на св. И. с писмените доказателства и заключението на техническата експертиза, извеждайки от данните в тези доказателствени средства ( които не се оспорват и от защитата ), начинът/ механизмът на извършване на деянието с неговите пространствени и времеви рамки, като посочените източници на интересуваща делото информация обективно са безпротиворечиви и еднозначни. Следва да бъде акцентирано на заключението на техническата експертиза, според което върху предната и задната страна на свидетелството за управление на МПС отчасти са заличени съдържанието на графите, върху снимката и подписа е залепено прозрачно фолио, върху което е отпечатано сега видимото съдържание, снимка и подпис. Експертът е категоричен в своите изводи, поради което липсват основания посоченото заключение да не бъде ценено в неговата цялост.

От представените по делото справки за лице – български гражданин в АИС „БДС“ еднозначно се установява, че на подс. С. никога не му е било издавано СУМПС – на 20.05.2002г. му е била издадена лична карта , а на 23.10.2002г. – паспорт.