Определение № 6300 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6300 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502455 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на И. К. С. срещу определение № 43662/21.10.2025 г. по гр.д. № 8978/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя за изменение на решение № 15416/12.08.2025 г. по гр.д. № 8978/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, в частта, касаеща разноските.

Жалбоподателят (ответник в производството пред СРС) сочи, че не дължи разноски по производството, тъй като преди образуване на делото е отправил искане до „Топлофикация София“ ЕАД за предоставяне на информация относно задължението за сградна инсталация, като от отговора на ищеца не става ясно какъв е размерът на задължението. Освен това, преди образуване на делото е заплащал суми в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, които без основание са отнасяни от страна на ищеца във връзка с погасяване на стари задължения. Ето защо, счита, че не дължи разноски в полза на ищеца.

Насрещната страна - „Топлофикация София“ ЕАД, не подава отговор на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

С решение № 15416/12.08.2025 г. по гр.д. № 8978/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, са отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. К. С., за установяване на дължимостта на цена за предоставена топлинна услуга, дялово разпределение, както и мораторна лихва.

Исковете са отхвърлени, тъй като в хода на процеса ответникът е заплатил претендираните спрямо него суми, като за целта е представил платежно нареждане от 15.05.2025 г. за извършеното плащане. В посочената хипотеза, въпреки че исковете са отхвърлени, ищецът има право на разноските по производството, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, с което е станал причина за извършването на разноски.

На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не е налице нито една от двете кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК и освобождаването на ответника от отговорността за разноските. Ответникът не е признал иска, като с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е изпълнил в срок изискуеми задължения към ищеца.

Ето защо, ответникът следва да понесе отговорността за разноските в процеса.

Същите са присъдени в минимален размер – 175 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради което са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.

Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43662/21.10.2025 г. по гр.д. № 8978/2025 г. по описа на СРС, 81 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2