Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 203 от 21.02.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2462/2021
Вид
Решение № 203
Подписан
21.02.2022
В сила
21.02.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 200, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Варна, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502462 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл.В.“, № 258, чрез адв. Хр.И. против решение № 262350/22.07.2021г. по гр.д. № 13499/2020г. на 16-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на дружеството, за установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу ответника М. Н. М.

********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, за сумата 466,95лв., представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422 ГПК, отхвърлен е иска на дружеството, за установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна срещу ответника М. М. Ч. с адрес гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, за сумата 466,95лв., представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422 ГПК и е осъдено да плати на М. Н. М. разноски за производството в размер на 510.00лв., на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Счита, че е спазена нормативно установената корекционна процедура. Начислена е сумата, представляваща стойност на доставена и потребена от ответниците ел.енергия.

Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и 1 незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Моли за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. Н. М. ********** и М. М. Ч., двамата от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.223,ет.3,ап.64, чрез адв. П.Т., с който оспорва подадената въззивната жалба, като неоснователна. Не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано.

Молят се да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени сторените разноски.

В с.з. на 18.01.2021г., въззивното дружество “Енерго Про Продажби» АД, чрез адв.

Хр.И. поддържа въззивната си жалба. Въззиваемите М. Н. М. и М. М. Ч., чрез адв. П.Т. поддържат становището си, залегнало в писмения отговор. Двете страни не правят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната адвокатско възнаграждение.

С исковата си молба “Енерго Про Продажби» АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.В.“, № 258, „Варна тауърс-Г“, чрез адв. В.М. е предявило срещу М. Н. М. и М. М. Ч. иск с правно основание чл. 422, вр. Чл. 415 от ГПК, вр.

Чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. Чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде прието за установено, че всеки един от двамата ответници ответниците дължат сумата от сумата от 466,95лв., представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422 ГПК, за която е издадена заповед за изпълниние на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10038 по опис за 2020 г. на РС Варна. В исковата молбата се твърди, че М. Н. М. и М. М. Ч. са били в договорни отношения с “Енерго-Про Продажби” АД. На 18.08.2020г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу ответниците по иска и заявлението е било уважено от ВРС. Ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК и се е наложило «Енерго-Про Продажби» АД да води иск за установяване на вземането си. На 02.06.2018г. «ЕРП Север» АД е извършило проверка на СТИ в обекта на ответниците, находящ се в гр. Варна, жк «Вл.В.», бл. 232, вх. 3, ап. 64 с кл. № 1100080173 и аб. № 0106405200, като е бил съставен констативен протокол № 1104490/02.06.2018г. Установено е било наличие на ел.енергия в размер на 5020кВтч в Т3, като в Т1 показанията са били 7010кВтч, в Т2-30480кВтч, в Т4-0кВтч, а в Т0-42517кВтч. Количеството ел.енергия в Т3 е преминало през измервателното устройство на електромера, но не е визуализирано на дисплея. При ежемесечното отчитане на потребоното количество ел.енергия в обекта, това, в скрития регистър не се отчита. На 06.06.2019г. е издадена фактура № 0280913616 на стойност 933.90лв., дължима на осн. Чл. 50 от ПИКЕЕ, евентуално на осн. Чл. 183 от ЗЗД.

Задължението е в тежест на ответниците, които са собственици на обекта от 2007г., според представената справка № 51225/10.08.2020г. от имотния регистър.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците М. Н. М. и М.

М. Ч., чрез адв. П.Т., в който оспорват предявения иск като неоснователен. Наведени са твърдения, че вземането по фактура № 0280913616/06.06.2019г. е от Я.Н.С.. М. М.а не е изявявала желание да й бъде разкрита партида, за разлика от М.М.. Тя не следва да отговоря по иска. Оспорват, че на 02.06.2018г. е била извършена техническа проверка. Оспорват и канстатациите по извършената проверка. Оспорват корекционната процедура , както и начина и методиката за начисляване на процесната сума. Претендират присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От приложеното ч.гр.д. № 10036/2020г. 14-ти състав на ВРС е видно издаването на заповед за изпълнение № 4479/26.08.2020г. в полза на «Енерго-Про Продажби» АД срещу всеки един от двамата М. Н. М. и М.Ч. „Енерго - Про Продажби” за сумата от по 466,95лв., представляваща задължение за ел.енергия за периода 12.12.2017 г.- 02.06.2018г. по фактура от 06.06.2019 г. с падеж 17.06.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 99,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. - 31.07.2020 г., на осн.чл.422 ГПК.

От представения по делото констативен протокол № 1104490/02.06.2018г. се установява, че на 02.06.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на електромер № 1114021147911415, монтиран в ГРТ в мазите за обект на адрес гр. Варна, жк «Вл.В.», бл. 223, вх. 3, ап-. 64, с титуляр на партидата Я.Н.С.. По време на проверката е измерена ел.енергия от от 7010кВтч. в регистър 1.8.1, 30486кВтч. в регистър 1.8.2, 5020кВтч в регистър 1.8.3., 0кВтч. в регистър 1.8.4 и 42517кВтч в регистър 1.8..0. Електромерът е свален и изпратен за експертиза в БИМ, запечатан и пломбиран с пломба № 508646.

Протоколът е изготвен в отсъствието на абоната и подписан от съставителите и двама свидетели-съседи.

За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 1000/03.06.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 508646. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала електроенергияна тарифа 15.8.3-5020кВтч., която не е визуализирана на дисплея.

Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не съответства на техническите характеристики.

Със становище от 06.06.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е РП Север“АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1000/03.06.2019г. е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 12.12.2017г. до 02.06.2018г. в размер на 5020кВтч общо.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия, като е издало фактура № 0280913616/06.06.2019г. за сумата от 933.90лева.

Видно от представените по делото доказателства, собственици на обекта, чийто електромер се проверява от 2007г. са М. Н. М. и М. М. Ч..

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че показанията по тарифа 1.8.3. не се изписват на екрана на електромера при редовен отчет. Според вещото лице наличието на показания в регистър 1.8.3. показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера ,чрез претарифиране на отделните тарифи. В КП № 1104490/02.06.2018г. и КП № 1000/03.06.2019г. на БИМ не е отразено нарушение на целостта на метрологичните и ведомствени пломби. Не е отварян електромера с цел неправомерен достъп. Налице е софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Преминал е първоначална метрологична проверка през 2011г. и повторна 24.11.2017г., след което на 11.12.2017г. е монтиран в обекта на ответниците. В КП от 02.06.2018г. и в КП от 03.06.2019г. на БИМ е документирано показание по тарифа 1.8.3. в размер на 5020кВтч., която не е визуализирана на дисплея. Наличието на данни, записани в тарифа 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство чрез софтуерно проникване в паметта на електромера и претарифиране на отделните регистри. Количеството ел.енергия от 5020кВтч е отчетено от процесния електромер, но не е визуализирано на дисплея и не се отчита при редовен отчет.

Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 според вещото лице е възможно да бъде 3 отразено там, само в следствие на човешка намеса.

Извършените изчисления са математически точни при цени по технологични разходи за отделните периоди, според определените от КЕВР.

Видно от протокол № 1267495/11.12.2017г., с който е монтиран проверяваният електромер, по нощна тарифа са отразени 6308кВтч, а по дневна-27945кВтч. при монтажа, но липсват данни за върховата тарифа-1.8.3. Представен е още и протокол по заявка № 253/13.11.2017г., изготвен в „Еллаб България ООД, в който са отразени техническите и метрологически характеристики на електромера, както и показанията по техническите изисквания. При извършената проверка на показващото устройство са отчетени по тарифа 16308.332кВтч. и по тарифа 2-27945.094кВтч. Не са отчетени показанията по тарифа 3.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.

Безспорно е, че ответниците са потребители на електроенергия по смисъла на § 1 т.

42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на тях.