Решение № 4958 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4958 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504495 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18827 от 20.10.2025г., постановено по гр.д. № 77664/2024г. по описа на СРС, 153-ти състав, е осъден Д. Н. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1112.24 лева, представляваща незаплатена цена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж. к. К******** с аб. № ******** за периода м.05.2023 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 21.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2024 г. до 05.12.2024 г., сумата в размер на 48.45 лева, представляваща незаплатена цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 149 ЗЕ за цената на топлинната енергия за сумата над 1112.24 лева до пълния предявен размер от 1482.99 лева като неоснователен; иска по чл. 79 ЗЗД за цената на услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 48.45 лева до пълния предявен размер от 64.60 лева като неоснователен и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 21.90 лева до пълния предявен размер от 47.97 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия и за периода от 15.09.2023г до 14.09.2024г. и за сумата от 11,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.

С решението Г. Н. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 741.50 лева представляваща незаплатена цена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж. к. К******** с аб. № ******** за периода 1 м.05.2023 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 14.60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2024 г. до 05.12.2024 г., сумата в размер на 32.30 лева, представляваща незаплатена цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 14.60 лева до пълния предявен размер от 23.98 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия и за периода от 15.09.2023г до 14.09.2024г. и за сумата от 5.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.

С решението е разпределена отговорността за разноски между страните съобразно изхода от спора в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове срещу Д. Н. Д. е подадена в срок въззивна жалба от ответника Д. Н. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че по делото нямало категорични доказателства, че е приел наследството на своя наследодател, което обстоятелство било в доказателствена тежест на ищеца. Освен това била отменена т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.м уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което исковата претенция била недоказана и неоснователна. Недължимо било и вземането за мораторна лихва, тъй като ищецът не бил доказал изпадането на жалбоподателя в забава – не били ангажирани доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, каквото било изискването на приложимите общи условия. Поддържа, че ищецът не бил легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение, не било доказано и наличието на ред за изплащане на тази цена. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на въззиваемата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове срещу Г. Н. Д. е подадена в срок въззивна жалба от ответника Г. Н. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че ответникът не бил страна по облигационното правоотношение, тъй като партидата за имота била открита единствено на името на другия ответник Д. Н. Д., с което ищецът признавал неизгодния за него факт, че жалбоподателят не бил страна по облигационното правоотношение, а последното имало действие само между страните по него. Наред с това по делото нямало категорични доказателства по делото, че е приел наследството на своя наследодател, което обстоятелство било в доказателствена тежест на ищеца. Освен това била отменена т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.м уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което исковата претенция била недоказана и неоснователна. Недължимо било и вземането за мораторна лихва, тъй като ищецът не бил доказал изпадането на жалбоподателя в забава – не били ангажирани доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, каквото било изискването на приложимите общи условия. Поддържа, че ищецът не бил легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение, не било доказано и наличието на ред 2 за изплащане на тази цена. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на въззиваемата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това, по наведените с въззивните жалби оплаквания следва да бъде добавено следното.

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

3

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство договор за покупко-продажба на жилища № 44, том I, от 01.12.1975г. се установява че на посочената дата Г. Т. Д. е придобил правото на собственост върху процесния имот, а именно апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „******** Видно от приетите по делото справки, след неговата смърт това лице е оставило за наследник своя син Н.Г. Д.. Последният е починал на 23.06.2003г. и е оставил за наследници двамата ответници Д. Н. Д. и Г. Н. Д. – синове, които са придобили наследствения имот при равни квоти, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Релевираното от жалбоподателите оспорване на факта на приемане на наследството, оставено от Н.Г. Д., не е наведено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който срок жалбоподателят Г. Н. Д. не е подал отговор на исковата молба, а жалбоподателят Д. Н. Д. е заявил, че не оспорва задълженията си, произтичащи от собствеността му върху имота. Ето защо оспорването не следва да бъде разглеждано във въззивното производство.

С оглед така установеното право на собственост върху процесния топлоснабден имот и съгласно правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период са именно двамата жалбоподатели, като всеки от тях отговаря за стойността на доставената топлинна енергия в имота до размер от 1/2 част, съответна на неговите права в съсобствеността. От приетите по делото фактури и индивидуални справки за дялово разпределение пък се установява, че през процесния период от м.05.2023г. до м.04.2024г. партидата за имота се е водила на наследодателя Н.Г. Д., поради което доводът на жалбоподателя Г. Н. Д., че не бил в облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД през периода, тъй като партидата се водила на името на другия ответник Д. Н.