Решение № 15330 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15330 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110103784 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца В. И. К., ЕГН **********, срещу ответника *****************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал.

4 ЗПК, за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ******/10.02.2020 г. и Анекс № ******/12.10.2021 г. , сключен между страните, евентуално на клаузата по т. 9 от Анекс № ****** от 12.10.2021 г., предвиждаща неустойка в размер на 98,48 лева, клауза по чл. 8 от Анекс № ****** от 12.10.2021 г., установяваща размера на ГПР , и на клаузата по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ****** от 10.02.2020 г., уреждаща срок и изисквания за предоставяне на обезпечение, и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4,55 евро (8,90 лева), платени при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № ******/10.02.2020 г., ведно със законната лихва от 12.02.2026 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът В. И. К., ЕГН **********, твърди, че на 17.11.2020 г. е сключил от разстояние Договор за потребителски кредит № № ******/10.02.2020 г., изм. с Анекс № ******/12.10.2021 г., сключен между страните с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 200 лв. срещу задължението да върне погаси сумата по кредита на 21 седмични вноски, при 1

ГПР в размер на 48,98 %. Съгласно процесния договор било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита, под формата на банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на посочените условия. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка поради непредоставяне на обезпечение. Посочва, че по процесния договор е погасил сумата в общ размер на 208,90 лв. Счита процесния договор за изцяло недействителен. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна, доколкото не притежава типичната обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция и прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата иснтитуция за извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия длъжник. Сочи, че налице било заобикаляне на закона. Вземането за неустойка представлявала допълнителна печалба за кредитора. Така уговорена клаузата за неустойка противоречи на принципа за справедливост и еквивалентност на престациите. Навежда твърдения, че договорът за кредит бил недействителен поради посочване на ГПР, различен от действително прилагания, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Твърди, че стойността на неустойката е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на ГПР. В случая било налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ГПР, доколкото размерът на ГПР значително надхвърлял максимално регламентирания. С оглед изложеното твърди, че следва да се приложи нормата на чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита, като, доколкото ищецът погасил сумата от 208,90 лв., недължимо платена се явява сумата от 8,90 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, ЕИК *********, представя отговор на исковата молба, чрез адв. Л. В., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че процесният договор за кредит и оспорените в исковата молба клаузи от същия са действителни и в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че процесната неустойка не следвало да се включи в размера на ГПР поради забраната, уредена в чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, доколкото същата не представлявала разход по кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че бил нарушен чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Поддържа, че договорът и клаузите отговарят на изискванията на закона.

2

С оглед изложеното оспорва да дължи търсената от ищеца сума. Прави възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

За уважаване на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че на 10.02.2020 г. между В. И. К. срещу ***************** е бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, изм. с Анекс № ******/12.10.2021 г., с посоченото съдържание, както и че същият е недействителен на посочените основания- противоречие със закона, евентуално противоречие с добрите нрави; оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания. В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е индивидуално уговорена. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: На 10.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит ******* № ******, изм. с Анекс № от 12.10.2021 г., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 200 лв. в полза на ищеца. В договора била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 98,49 лева, чиято стойност не е била взета предвид при определяне на ГПР. Ищецът платил на ответника по договора за кредит сумата в общ размер на 208,90 лева, отнесена от ответника за погасяване на 200 лева – главница, лихва – 2.21 лева, неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 6,71 лева.

Видно от договор за потребителски кредит ******* № ****** от 10.02.2020 г. ,сключен между ************** като кредитодател и В. И. К.

3 като Кредитополучател, кредитодателят предоставя на кредитополучателя в пълен размер всеки одобрен от кредитодателя транш по кредита. Съгласно чл.

5.1 от договора, след окончателното погасяване на всички задължения по усвоен вече транш по кредита , кредитополучателят може да иска от кредитодателя усвояване на нов транш до размера на максимално разрешения му лимит. За целта кредитополучателят подава искане за усвояване на нов транш по кредита, в който кредитополучателят следва да посочи сума на искания транш, срок на новия транш по кредита, начина на предоставяне и др.

Съгласно Анекс към договора за потребителски кредит ******* № ****** по транш с пореден № ****** от 12.10.2021 г. се установява, че между ************** като кредитодател и В. И. К. като кредитополучател е сключен анекс, съгласно който кредитодателят предоставя нов транш на кредитополучателя със следните параметри: сума на новия транш 200 лева, срок на погасяване на новия транш 21 седмици, размер на погасителната вноска 10,36 лева, брой на погасителни вноски 21 , лихва за позване на новия транш 17,56 лева. , ГПР в размер на 48,98 %, размер на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за кредит : 0,67 лева средно на ден или 98,49 лева за целия срок на погасяване на транша по кредита. Съгласно чл. 10 от договора, обезпеченията са съгласно договора, като размерът на банковата гаранция трябва да бъде в размер на 217,56 лева.

Съгласно чл. 11 и 12 са договорени такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, а съгласно чл. 13 общият размер на всички суми , дължими от кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 426,05 лева.

От служебно извършена справка се установява, че с решение по гр.д. № 2710 / 2026 г. по описа на СРС е прогласен за нищожен , на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, сключения между В. И. К., ЕГН ********** и *****************, ЕИК *********, Договор за потребителски кредит „*******“ № ******/10.02.2020г., както и сключеният към него Анекс от 01.11.2021г. по транш № ******.

Видно от авизо за издаден кредитен превод от ******** от 22.10.2021 г. се установява, че В. К. е заплатил на ответника сумата в размер на 208,90 лева с посочено основание: погасяв. ******/12.10.21 г.

По исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, 4 тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.

Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. / Процесният анекс от 12.10.2021 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Разпоредбата на чл. 10 от Анекса за обезпеченията препраща към договора.

Съгласно чл. 6 от договора е уговорено обезпечение, което съгласно чл. 6.1 от договора следва да бъде представено в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата, а именно: банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които да отговарят да отговарят солидарно с кредитополучателя. Съгласно чл. 6.3 поръчителите трябва да отговорят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева , да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор , да имат не по–малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, да нямат неплатени осигуровки да последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен“. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към 5 него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 200 лева. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка.