Определение № 2272 от 27.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2272 гр. София, 27.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002902290 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

„Еко Глоуб“ ООД, чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решение № 206 от 30.06.2025 г. по в. т. д. № 225/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 2 от 16.01.2025 г. по т. д. № 40/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която са отхвърлени предявените от „Еко Глоуб“ ООД срещу „Росалеа“ ООД искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 132 343.89 лв. дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 02.04.2024 г., до окончателното плащане, и за сумата от 5 474.04 лв.

- лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

„Росалеа“ ООД, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Еко Глоуб“ ООД в условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 92 917.28 лв., представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение от „Еко Глоуб“ ООД по развален договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до окончателното заплащане на сумата; и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същата сума като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея за същия период.

1

Оплакванията в касационната жалба на „Еко Глоуб“ ООД са за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение.

Оспорват се изводите на съда, че при тълкуване на волята на страните по договора за консултантски услуги следва да се приеме, че заплащането на възнаграждението зависи от постигнатото одобрение в цялост на проекта от третото лице – Държавен фонд „Земеделие“. Излага се, че такава уговорка в договора не съществува – според същия дължимото на изпълнителя възнаграждение се определя върху инвестиционните разходи, без да е уточнено, че трябва да се постигне „пълно“ или определен процент одобрение за безвъзмездно финансиране на заложените инвестиционни разходи по подадения проект. Твърди се, че „Еко Глоуб“ ООД е изпълнило добросъвестно, точно и пълно задълженията си по договора, поради което има право да получи в цялост уговореното възнаграждение в размер на 5 % от инвестиционните разходи. Навеждат се доводи, че след като е уведомено за одобряването на проекта и му е предложено сключване на окончателен договор, ответното дружество изцяло субективно и по своя преценка е направило на отказ от финализиране на процедурата. Изразява се несъгласие и с приетото от въззивния съд, че на изпълнителя надлежно и редовно е връчено уведомление от възложителя по чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Твърди се, че нито такова уведомление му е редовно връчено, нито това е станало в рамките на 6-месечния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, по които възражения и оспорвания въззивният съд не се е произнесъл, въпреки събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковата претенция в цялост, ведно с произтичащите от това правни последици.

Искането за допускане на касационно обжалване в атакуваната от „Еко Глоуб“ ООД част от въззивното решение се основава на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси, които според този касатор са обусловили правните изводи на съда и са от значение за изхода на конкретното дело: 1. Допустимо ли е (може ли) да се разглежда и уважава възражение за оспорване на договор за изработка, ако възложителят е приел работата по него изрично или с конклудентни действия?; 2. Допустимо ли е да се откаже плащането на възнаграждение по смесен договор за изработка и поръчка, ако същият е изпълнен и резултатът по него зависи и от трето лице, за чието поведение и действия страните по договора не отговарят, т. е., ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят?; 3. Налице ли е подмяна волята на страните при тълкуване на договор, ако въззивният съд приеме, че страните са уговорили постигане на конкретен резултат или цел в договора, а такава не е уговорена между страните в договора? и 4. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и 2 възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата?

По първия въпрос допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПK се обосновава с решение № 238 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 655/2020 г. на ВКС, IV г. о., в противоречие с което се твърди, че се е произнесъл въззивният съд; по втория въпрос се сочи противоречие с решение № 196 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС, III г. о.; по третия въпрос страната се позовава на разрешенията в решение № 60169 от 28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, I т. о.; по четвъртия - на решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о.

Срещу тази касационна жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор на „Росалеа“ ООД, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва както основателността на искането за допускане на касационно обжалване, така и основателността на жалбата по същество.

В касационната жалба на „Росалеа“ ООД оплакванията за неправилност на обжалваната от този касатор част от решението са основани на чл. 281, т. 3, предл. първо и предл. трето ГПК. Касаторът не е съгласен с извода на въззивния съд, че не е налице негодност на работата съобразно нейното договорно предназначение или съществен недостатък на изпълнението, като намира за необосновано и незаконосъобразно приетото от съда, че недостатъците на предоставените консултантски услуги не се отличават със съществена значимост, годна да обуслови правото на възложителя да развали договора. Поддържа, че разликата между постигнатия резултат безвъзмездна финансова помощ (35 %) и целения резултат от 63.68 % показва съществено отклонение (намаление на размера на помощта и съответно увеличение на нужните за съфинансиране на проекта собствени средства), като приемането на този резултат от възложителя не е въпрос на икономическа целесъобразност, както е счел въззивният съд, а на невъзможност за изпълнение на проекта при тези условия и по същество представлява пълна негодност на постигнатия резултат спрямо целения такъв. Касаторът излага доводи, че изявлението му за разваляне на договора, противно на приетото от въззивната инстанция, е породило правния си ефект, поради което насрещният иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е основателен, а дори да се приеме, че от страна на изпълнителя е направено нужното за постигане на целения резултат, то невъзможността за постигането му вследствие на действията на ДФ „Земеделие“ поражда правото на „Росалеа“ ООД да поиска връщане на платените по договора суми на основание чл. 267, ал. 1 ЗЗД. Моли за отмяна на въззивното решение в съответната част и за уважаване на насрещния иск на едно от двете евентуално заявени основания.

В изложението на „Росалеа“ ООД по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за достъп до касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че със своето решение въззивният съд се е произнесъл по „процесния“ материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителна такава. В тази връзка се посочват и цитират множество съдебни 3 актове на ВКС, свързани с развалянето на договора. Формулирани са и следните въпроси, като разрешени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Невъзможността за постигане на търсения от възложителя резултат вследствие действията и/или волеизявленията на трето лице (в случая държавен орган – ДФ „Земеделие“) води ли до възникване на правото на възложителя да поиска връщане на платените по договора суми на основание чл. 267, ал. 1 ЗЗД?; 2. Ирелевантна за отношенията между страните по договор за изработка ли е липсата на удовлетвореност на възложителя от действията и/или волеизявленията на трети лица (в случая отговор на одобряващия орган ДФ „Земеделие“), когато тези действия и/или волеизявления водят до невъзможност за постигане на целения резултат?

Релевира се и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, съответно обосновано.

Срещу тази касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Еко Глоуб“ ООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с оглед относимите към производството по чл. 288 ГПК доводи на страните и данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в срока по чл.

283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел за установени и доказани следните факти и обстоятелства: между „Росалеа“ ООД, в качеството на възложител, и „Еко Глоуб“ ООД, като изпълнител, бил сключен на 05.01.2022 г. договор за консултантски услуги, свързани с проект на възложителя по подмярка 4.2.

„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ № BG06RDNP001 – 4.015 от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г.;

Съгласно договора възложените консултантски услуги са разделени на две категории – 1. подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на бизнес план, доказващ икономическата целесъобразност на проекта, и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация; и 2. консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, вкл. изпълнението и отчитането на дейностите по него, до изплащане на помощта, с уговорени за всяка категория срокове; За изпълнението на двете категории консултантски услуги страните са уговорили възнаграждение от 5 % от инвестиционните разходи по проекта (без полагащия се 20 % ДДС), като е предвидено, че сумата се изплаща в 7-дневен срок след одобрението на проекта за административно съответствие и допустимост от ДФ „Земеделие“; Видно от формуляр за кандидатстване от името на ответното дружество, основният предмет на проекта е изграждането и оборудването на винарска изба, 4 разделена на две части – производствена част на един етаж и административна част на два етажа, вкл. с изграждането на фотоволтаична инсталация, като исканото финансиране е в размер на 2 561 967.47 лв., а съфинансирането от бенефициента/партньорите е в размер на 1 460 955.01 лв., т. е. общата стойност на проектното предложение е 4 022 922.48 лв.; С уведомително писмо от 11.09.2023 г. на Държавен фонд „Земеделие“ управителят на ответника е уведомен, че проектното предложение е получило 38 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения за финансиране по процедурата с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 1 314 023.48 лв., представляващи 35 % от одобрените инвестиционни разходи, като в уведомителното писмо подробно са описани колко точки са присъдени по съответните критерии, респ. по кои критерии не е присъден максималният брой точки, какви са причините за това оценяване и за корекцията на проектобюджета; След получаване на проекта за административен договор ответното дружество е подало на 05.12.2023 г. искане за прекратяване на процедурата по взаимно съгласие, като е посочило, че при одобряването на проекта не е отпусната сумата на субсидията, която се е прогнозирала към момента на кандидатстване, което затруднява финансирането му; В отговор на подаденото искане Държавен фонд „Земеделие“ се е произнесъл с решение № 03 – РД/5959 от 12.12.2023 г., с което е допуснал пълно оттегляне на проектното предложение, прекратил е обработката му, както и образуваното въз основа на него административно производство.