Решение № 214 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Ваня Т. Христева като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600437 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия П. А., депозирана чрез защитника му адв.С. П., срещу присъда № 224 от 21.11.2022г., постановен а по НОХД № 2852/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300лв. На основание чл.66 от НК е постановено изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години лишаване от свобода. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Приспаднато е времето на задържане по реда на ЗМВР, както и лишаването от права по административен ред. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски по делото са присъдени в тежест на подсъдимия.

С жалбата и допълнението към нея присъдата се атакува с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че мотивите не съдържат анализ на всички доказателства по делото, както и че присъдата почива на предположения. Възразява се, 1 срещу кредитиране от първостепенния съд на показания на полицейските служители относно казаното от подсъдимия при извършената му проверка, както и срещу отхвърляне на комплексната химико-токсикологична експертиза при проверката на доказателствата от страна на съда. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Иска се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първостепенния съд поради липса на мотиви, което се твърди да е довело до накърняване на правото на защита на подсъдимия. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Защитникът твърди, че подсъдимият е отпил от алкохолната напитка след като е бил спрян за проверка, поради което дадената проба за алкохол е била положителна.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадени от правоимащо лице в законово установения срок.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 08.03.2020г., около 03:30ч. подс. А. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 220 с рег. номер *** в гр. Пловдив , като преминал с висока скорост през кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и ул.

„Михалаки Георгиев“. По същото време там се намирали свидетелите А.Р.К. и Р.Н.С. – *** в *** РУ-ОД на МВР Пловдив, които изпълнявали службата си. След като възприели високата скорост, с която управляваният от подсъдимия автомобил се е движил, полицейските служители го последвали със служебния автомобил и му подали светлинен и звуков сигнал, за да спре. Въпреки подадения му светлинен и звуков сигнал, А. продължил да управлява автомобила си, насочвайки се към бул. „Пещерско шосе“ в гр. Пловдив. На бул. „Пещерско шосе“ до № 32 подсъдимият преустановил движението на автомобила си. Свидетелите К. и С. се приближили до управлявания от А. автомобил, легитимирали се на водача и поискали от него да представи свидетелство за управление на МПС и документите на автомобила. Подс.А. бил във видимо нетрезво състояние и миришел силно на алкохол. Тъй като А. не представил документ за самоличност, самоличността му била установена след справка в ОДЧ –П.

А. А.. Пред полицейските служители той казал, че е „изпил 4-5 водки“. След като установили самоличността на водача свидетелите К. и С. отвели А. до *** РУ при ОД на МВР Пловдив. В районното управление свид. Л. А. – *** в сектор *** при ОД на 2

МВР Пловдив, извършил проверка на подс.А. за наличие на алкохол в кръвта му, като го тествал с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с номер ARSM 0001. При извършената проверка техническото средство отчело, че в кръвта на А. има 2,06 промила алкохол. Проверката с техническото средство била извършена в 04,14ч. За констатираното нарушение – управлението от подсъдимия на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, бил съставен АУАН бл. № ***от ***г. и издаден талон за медицинско изследване № *** от ****г, в който бил отразен часът на извършената проба с техническо средство. В съставеният му АУАН подс. А. отразил, че няма възражения. Талонът за изследване бил връчен лично на А. в 04:40ч. на 08.03.2020г.

Видно от съдържанието на талона за изследване А. избрал да бъде изследван за употреба на алкохол в кръвта чрез „медицинско и химическо или химикотоксикологично изследване“, за което в талона било отразено, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. Той бил съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където отказал да даде кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта. Това обстоятелство било надлежно удостоверено в съставения от д-р П.Г. Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и в съставения от д-р Г. лист за преглед на пациент в КДБ/СО – и двата подписани и от подс. А.. Със съставения АУАН бл. № *** от ****г. били иззети 2 бр. рег. табели на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. На 08.03.2020г. била издадена и ЗППАМ № ****, с която на А. била наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Тези фактически обстоятелства установяват съставомерните за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК факти, като изпълват всички признаци на това престъпление.

Същите, така описани факти, са били установени и от първостепенния съд при правилен анализ на доказателствата, поради което възраженията на защитата за това, че обвинението е изградено на база предположения, както и че е разколебано, не се приемат за основателни.

При проверката на първостепенния съдебен акт не се установиха съществени процесуални нарушения, които да препятстват възможността въззивната съдебна инстанция да се произнесе по същество на делото. Твърденията на защитника за противоречия в мотивите на първоинстанционния съд са неоснователни.

Първостепенният съд е посочил в мотивите си, че кредитира отчасти обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетеля К., като изцяло се доверява на показанията на разпитаните свидетели А., К. и С., тъй като при проверката им е констатирал, че в преобладаваща им част тези показания за логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си, незаинтересовани и в съответствие с останалите доказателства по делото. Първостепенният съд е изтъкнал също така 3 противоречията между обясненията на подсъдимия и показанията на свид.К., както и противоречието между тях и изготвената по делото комплексна химическа и токсикологична експертиза. По този начин съдът е аргументирал частичното кредитиране на тези гласни доказателствени източници. Съдът е обосновал, посочвайки конкретни факти, и становището си защо кредитира частично комплексна химическа и токсикологична експертиза. Видно е, че първостепенният съд е посочил кои конкретни доказателства приема за достоверни и кои не, като е обосновал изводите си в достатъчна степен, позволяваща проверка на вътрешното му убеждение от страна на въззивния съд. Обстоятелството, че тази оценка на доказателствата не съвпада с оценката на същите доказателства от страна на защитата в никакъв случай не води до извод за пристрастие и предубеденост на съдията, така както се твърди в допълнението към въззивната жалба. Право на съда е да направи самостоятелна оценка на събраните доказателства, като негово задължение е да обоснове същата и това е било сторено, видно от проверявания съдебен акт. Не са налице доказателства, които не са били взети предвид и обсъдени при оценката и анализа от страна на първостепенния съд. Не е вярно твърдението на защитата, че съдът е игнорирал обясненията на подс.А. и показанията на свид.К. Тези гласни доказателствени източници не са били игнорирани, а са били анализирани и проверени наред с останалите доказателства по делото, след което са били и кредитирани частично. Неправилно е още твърдението на защитата, че първичните показания на свид.К. са били заместени от производни доказателства- тези, възпроизведени в показанията на полицейските служители. Касае се за твърдения на свидетеля, които не са били кредитирани поради противоречието им с други доказателства, приети от съда за убедителни и достоверни. Доказателствата в наказателният процес нямат предварително установена сила, поради което е напълно възможно при целокупния анализ на доказателствата по делото преки и първични доказателства да не бъдат приети от съда за достоверни. Такъв е и настоящият случая, като в мотивите на съда са посочени и съображенията му за тази оценка. Съществени противоречия в мотивите на първостепенният съд, които да засягат възможността на въззивната съдебна инстанция да провери как е било формирано вътрешното убеждение на първостепенният съд не се установяват. По тези съображения искането на защитата за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.

Правилно първостепенният съд не е приел за достоверни обясненията на подс.

А. и показанията на свид. К. за това, че по грешка първият е отпил от напитка бира непосредствено след като е бил спрян за проверка от полицейските служители на инкриминираната дата и това е било единственото изпито от него по вид и количество алкохол същата вечер . Следва да се обърне внимание на обстоятелствата, при които тази проверка от полицейските органи е била осъществена. Подсъдимият е бил забелязан да се движи с висока скорост, след което е бил преследван от полицейските 4 служители К. и С. при подадени звуков и светлинен сигнал. След спирането му свидетелите са забелязали, че водачът е във видимо нетрезво състояние и силно миришел на алкохол. Последното се установява, от приобщените чрез прочитане показания на тези свидетели, което е било сторено чрез годен процесуален способ за това. В случая свидетелите К. и С. пресъздават своите преки и първични възприятия относно състоянието, в което се е намирал подсъдимия при спирането му за проверка.

Това сочи, че пияното състояние на подсъдимия е било видимо и е било факт към момента на спиране на подсъдимия за проверка. Няма как да се приеме, че възприетото от полицейските служители състояние на подсъдимия се е дължало на изпитите от негова страна две глътки бира в автомобила, секунди преди да бъде доближен за проверка. Касае за изключително кратко време между твърдяното отпиване и приближаването на полицейските служители, през което обективно не би възникнал видим ефект от употребен алкохол, а такъв видим ефект е бил забелязан от свидетелите. Отделно от посочените факти, изготвената съдебно-токсикологична и химическа експертиза е обсъдила тези обстоятелства и е установила, че е невъзможно посоченото от подсъдимия и свид. К. количество алкохол 3-4 глътки бира да отчете концентрация от 2.06 промила. Според експертизата подобно количество алкохол би могло да покаже алкохолемия 0,1% промила, поради което не може да се приеме, че би довело до видимо опиване.

Неубедително е и твърдението на свид.К. за това, че подсъдимият всъщност е изпил по грешка поне половината бира и то от жажда, настъпила в същия момент когато А. е бил спрян от полицейските служители за проверка. Няма необходимост от специални знания на вещи лица за да се твърди, че съдържанието на напитката ще стане известно за отпиващият подсъдим още при първа/втора глътка от нея. Освен това самият подсъдим сочи в обясненията си пред първостепенният съд, че е отпил две глътки от течността, за която разбрал че е бира, но не и да е изпил поне половината от нея, както сочи свид.К. Видна е тенденциозността в показанията на свид.К., тъй като чрез тях преувеличено се излагат обстоятелства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, без самият подсъдим да се позовава на подобни фактически детайли. Същевременно нито обясненията на подсъдимия, нито показанията на свидетеля обясняват неадекватното състояние на подсъдимия и силната миризма на алкохол, възприети от свидетелите К. и С. на местопроизшествието. А тези твърдения на свидетелите се потвърждават убедително от показанията на свид. А., който тествал подсъдимия с техническо средство Дрегер, отчело наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия 2,06 промила. Също така подсъдимият не е съобщил на полицаите станалата грешка в напитката, за която той и свид.К. твърдят по късно, което би било логично да стори, ако подобно объркване бе истина, още повече, че след като подсъдимият е узнал резултата от тестването му с техническото средство. Същевременно той не се е възползвал и от възможността да оспори този резултат, като даде проби за изследване.