Решение № 239 от 05.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103273 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, съдебен адрес гр. София, ул. „********** – адв. К. С. от САК против С. Б. З., с ЕГН **********, с адрес с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул.

„******

, с искане съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от общо 7000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, от които 3000 лева за претърпяна болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК в резултат от нанесен удар с дясна ръка, свита в юмрук в областта на лицето на 30.04.2024 г., около 14.00 ч., в офис на „Конкрет плюс 2013“ ЕООД, ЕИК 202389851, находящ се в с. Мало Конаре, ул. “******, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 30.04.2024 г. до окончателното плащане на главницата, както и 4000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и душевни болки и страдания и преживян страх, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 30.04.2024 г. до окончателното плащане на главницата.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцата работи на длъжност „касиер“ в „Конкрет плюс 2013“ ЕООД, ЕИК 202389851, с месторабота в офис на дружеството, находящ се в с. Мало Конаре, ул. “******. Твърди, че на 30.04.2024 г. около 14:00 часа била на работното си място заедно с друг служител на фирмата - А. Н. М., с която работят в едно и също помещение.

На посочената дата в офиса влязъл ответникът, който поискал ищцата да провери каква сума се дължи по кредит, който не бил на негово име. Ищцата му обяснила, че може да приема плащане на вноска по кредита, но технически няма достъп до информация каква сума се дължи, както и че такава информация не може да му се предоставя, тъй като се отнася за друго лице. Посочва, че ответникът станал агресивен, започнал да говори на висок тон, да обижда ищцата и да я заплашва със саморазправа. Ответникът няколко пъти казал на ищцата, че ще я „прати в джендема“, като с оглед значението на думата „джендем“, 1 изречените в описания контекст думи, ищцата възприела като пряко адресирана към нея заплаха за живота й, т.е. че ще я убие.

Поведението и изказът на ответника обидили ищцата и тя подканила него и придружителката му да напуснат офиса, което довело до допълнителна ескалация на тяхната агресия. Докато ищцата била на прага на вратата, като съпровождала ответника и придружителката му да напуснат офиса, ответникът ударил ищцата с юмрука на дясната си ръка в главата. Ударът попаднал в областта на лицето й /лявата скула и слепоочието/.

Ищцата почувствала силна болка в главата и замайване. След това ответникът Б. и придружителката му продължили да викат и крещят като обиждали ищцата, а ответникът я снимал с мобилния си телефон.

Ищцата твърди, че за случилото се сигнализирала на тел. 112. След инцидента ищцата се чувствала зле – имала болки в главата и лявото ухо, виело й се свят и й се повръщало. Лицето в областта на лявата скула и слепоочието се зачервили и подпухнали.

Поради това ищцата потърсила незабавно лекарска помощ в МБАЛ гр. Пазарджик, където била прегледана около 14:30 часа и били назначени нужните изследвания. Тъй като ищцата не се чувствала добре, посетила на същия ден и друго лечебно заведение - УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където също била прегледана. Твърди се, че на същата дата ищцата споделила за случилото се на своята приятелка Йоанна Б., с която се срещнали вечерта след връщането й от гр. Пловдив. С нея се виждали и в следващите седмици след събитието и тя подкрепяла неотлъчно ищцата. Ищцата твърди, че се страхувала да не бъде нападната отново от ответника на работното й място или пред дома й. Особено уязвима се чувствала сутрин, когато отваряла офиса и вечер, когато го затваряла, като през това време на денонощието разговаряла по телефона с Йоанна, за да може, ако нещо се случи, тя да чуе и да извика помощ. Тези страхове на ищцата продължавали и към момента на депозиране на ИМ.

Посочва, че тъй като денят след инцидента бил неработен, посетила съдебен лекар на 02.05.2024 г., който я прегледал и издал СМУ. Подала жалба до РП гр. Пазарджик, по която била образувана пр. пр. № 2611/2024 г. и същата приключила с Постановление от 09.07.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство.

Ищцата твърди, че вследствие действията на ответника и по – конкретно удара с юмрук в лицето й почувствала силна болка. Изпитвала болки в главата, лявото ухо, виене на свят и гадене. Лицето в областта на лявата скула се зачервило и подпухнало. Белезите от удара личали около една седмица след инцидента, а главоболието продължило няколко дни.

Наложило се ищцата да приема болкоуспокояващи. След нападението и нанесената обида ищцата изживяла значителни по своя интензитет психически и душевни болки и страдания, които продължавали и към момента на депозиране на исковата молба. Изпитала и продължавала да изпитва чувства на обида, оскърбление и погнуса. В момента на нападението изживяла силен страх за живота и здравето си. Продължавала да се страхува да се движи сама на обществени места, най-вече, когато отива или се връща на работното си място или се прибира в дома си. След инцидента се затворила в себе си, спряла да общува, станала тъжна, затворена и подтисната - съС.ие, което продължавало и към момента на депозиране на ИМ.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник – адвокат К. С. от САК, който моли съдът да уважи исковата претенция в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмена защита в подробно изложени съображения в подкрепа на искането си.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В депозирано становище за съдебното заседание оспорва исковата претенция по основателност. В останалата част чрез становището си за съдебно заседание ответната 2 страна на практика въвежда възражение за съпричиняване след срока за отговор на исковата молба, поради което същото не следва да бъде обсъждано, тъй като е преклудирано.

Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 от ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в т. ч. и възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт /Решение № 17 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. № 82/2012 г. на ВКС, II т. о./. За да е налице своевременно релевирано възражение за съпричиняване с отговора си ответникът е следвало да въведе твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за настъпване на вредите.

В проведеното последно съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. И. Д. от САК. Моли съдът да отхвърли исковата претенция. В предоставен от съда срок представя писмени бележки с изложени в тази насока аргументи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното на л. 20 от делото допълнително споразумение № 000012/02.01.2024 г. към трудов договор № 000051/19.07.2018 г., че ищцата е в трудови правоотношения с „Конкрет Плюс-2013“ ЕООД като заема длъжността касиер.

Приети като доказателства по делото са писмо с вх. № 24386/04.10.2024 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен Център 112 Кърджали и 1 бр. ВД - приложено към писмото 1 бр. компакт диск, от които се установява, че на 30.04.2024 г. в 13:27 часа е прието повикване от ищцата.

По делото са приети като доказателства зеверени копия на материалите по пр. преписка № 2611/2024 г. по описа на РП Пазарджик, от които се установява, че по повод процесния инцидент е била образувана проверка пр. вх. № 181800-8432/2024 г. по описа на РУ Пазарджик, приключила с Постановление от 09.07.2024 г. на прокурор при РП Пазарджик за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Към материалите по прокурорската преписка е приложен и СД диск, съдържащ видеозапис от офиса в с. Мало Конаре на развилата се ситуация между страните по делото непосредствено преди процесния инцидент без същият да е обхванат от видеозаписа. Предвид че видеозаписът не е оспорен от страните, вкл. не се оспорва неговата автентичност, следва съдържащите се в него данни да бъдат обсъдени от съда съвкупно с останалите доказателства по делото. Доколкото обаче в срока по чл. 131 от ГПК няма депозирано възражение за съпричиняване от ответната страна в процеса, нито за неизбежна отбрана по чл. 46 от ЗЗД, поведението на ищцата непосредствено преди инцидента е ирелеватно за предмета на делото.

Приетите като доказателства по делото медицински документи – приложените към ИМ на л. 10 до л. 15, представените с писмо с вх. № 24502/07.10.2024 г. от МБАЛ Пазарджик АД, с писмо с вх. № 24260/03.10.2024 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, доколкото са били предмет на изследване от вещото лице при изготвяне заключението на приетата СМЕ, не следва да бъдат обсъждани по отделно и детайлно.

Представеният от ответната страна амбулаторен лист № 24156D0256E5 от 04.06.2024 г., видно от който при преглед на ответника на посочената дата му е поставена диагноза „Орхит, епидидимит и орхиебидидимит без абсец“, е ирелевантен към предмета на делото поради липсата на въведени в срока по чл. 131 от ГПК твърдения за противоправно поведение на ищцата, което да е в причинно – следствената връзка с увреждане на 3 здравословното съС.ие на ответника.

От заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че при прегледа на ищцата от вещото лице не се констатират травматични увреждания. От момента на инцидента на 30.04.2024 г. до прегледа от вещото лице на 12.11.2024 г. травматични увреждания, които е описала ищцата /зачервяване и оток в лявата скула и слепоочие/ са избледнели. Те са избледнели за около половин час и заради това не са констатирани при прегледа на 30.04.2024 г., извършен в Спешно Отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД. Травматичните увреждания зачервяване и оток в лявата скула и слепоочие са причинили на ищцата болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Местоположението на травматични увреждания е в лявата част на лицето и главата – лява скула, слепоочие и ляво ухо. Механизмът на причиняване на травматичните увреждания е в резултат от действие на твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв към процесната дата. В момента на нанасяне на удара ищцата е била права и обърната с лице към нападателя, който с дясната си ръка, свита в юмрук е нанесъл удар в лявата част на лицето на ищцата. Възможно е нараняванията да са получени по начин и време, както твърди ищцата. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и разяснява, че в случая зачервяването в лявата част на лицето на ищцата не е вследствие на напрежение, на психическа нагласа, на физическо изразяване и не би могло да настъпи вследствие на промяна на здравословното съС.ие на зъбите или тяхното лечение.

От показанията на свидетелката А. Н. М. – колежка на ищцата, се установява, че е присъствала на инцидент в офис на „Изипей“ в с. Мало Конаре на 30.04.2024 г. Свидетелката е била на работа и ищцата е дошла да й донесе пари. След това дошъл и ответникът като това се случвало около 13:00 часа. Ответникът искал да получи информация за наличността по банковата му сметка, а ищцата му отговорила, че такава информация може да получи от банка и те няма как да му я предоставят в офиса. След това ответникът започнал да ги заплашва, да заплашва ищцата, че ще я изпрати в „джендема“, т.е. в гробищата. Ищцата помолила ответника да напусне офиса, но ответникът й казал „Мълчи ма, да ти сера в устата“, отказал да напусне офиса. Отворили му вратата и в момента, в който той пристъпил прага на вратата да излиза, ударил ищцата с дясната ръка, свита в юмрук в лявата скула и бузата. Ответникът казал, че ще ги изпрати в гроба като употребил думата „джендем“. В резултат на този удар лявата скула и бузата на ищцата били червени. След това ответникът се качил в колата и си тръгнал, а ищцата подала сигнал на телефон 112. След този случай ищцата и свидетелката М. се срещали, като съС.ието на ищцата било много зле, била много изплашена, вкл. да се прибира. Изпитвала страх да отваря сутринта офиса на „Изипей“, да го затваря, също и когато се прибирала вкъщи и излизала сутрин. Нейното емоционално и психическо съС.ие след инцидента не било добро и ищцата много се променила, станала много затворена, по-необщителна. Това й съС.ие продължило няколко месеца. Когато се случил инцидентът ответникът бил в офиса със своята съпруга. Ищцата не е провокирала ответника, държала се любезно и му обяснила, че тъй като това не е банкова институция, няма как да получи такава информация. По повод конкретната ситуация на 30.04.2024 г. свидетелката е обслужвала ответника, а ищцата се включила в момента, в който свидетелката не можела да му обясни, че не могат да му предоставят такава информация, каквато иска. Посочва, че ответникът започнал конфликта с това, че започнал да ги обижда и да повишава тон с думите „Ще ви пратя в джендема“ и „Ще ви сера в устата“. Споделя, че в отговор на тези обиди ищцата не му е отговаряла, а само го помоли учтиво да излезе. След като ищцата била ударена споделила, че има болки в скулата и бузата, на мястото на удара.