Решение № 1498 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20235300502047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Н. Х., чрез адв. И. М., против Решение № 260013 от 28.04.2023 г. по гр.дело № 275/2021 г. по описа на РС-Асеновград, II гр. състав.

С обжалваното решение РС-Асеновград осъжда А. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. ***, да заплати на С. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 6055 лева (шест хиляди петдесет и пет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения й недвижим имот/недвижима вещ: СОС с идентификатор № *** по КККР на гр. Асеновград, представляващ мансардно жилище с площ от 52,60 кв.м., находящо се на четвърти етаж от жилищна сграда с административен адрес: гр. Асеновград, ул. ***, за периода от 26.07.2017 г. до 26.09.2020 г., фактическата власт върху който е била упражнявана от ответника А. Х., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на 1 сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 6080 лева като недоказан (претендирана като частичен от сумата 7600 лева), намалена поради уважено възражение за прихващане със сумата 1733.40 лева (хиляда седемстотин тридесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща извършени подобрения в имота, съставляващи стойността на извършените СМР към м.януари 2016 г., с която сума се е увеличила стойността на имота.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва в частта, с която е уважен предявеният иск, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди нарушения на материалния и процесуален закон.

Обосновава подробно твърдението си за наличие на добросъвестно владение, като счита, че съдът се е позовал на изявление, направено от ответника в друго исково производство, но не лично, а чрез процесуален представител, поради което счита неправилно прието от съда за признание на факт с правно значение. Счита, че неправилно съдът е отрекъл редица факти с правно значение, като счита, че е доказано по безспорен начин извършване на основен ремонт на жилището, довел до увеличаване на стойността му, на която има право като добросъвестен владелец, като извършеното прихващане следва да се направи между тази сума и претендираната в процеса, а не както е сторено от районния съд. Доколкото сторените разноски надвишават исковата претенция, последната счита неоснователна, поради което моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлен предявеният иск.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата С. С. Т., с който се оспорва същата като неоснователна, а обжалваното решение се счита правилно, обосновано и законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът А. Н. Х., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. И. М. поддържа въззивната жалба, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна С. С. Т., редовно призована, не се явява. За нея се явява процесуалният й представител адв. И. С., който оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

2

Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана страна - ответник в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Заплатена е дължимата държавна такса.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС вр.чл.86 от ЗЗД. Ищцата С. С. Т. твърди в исковата молба, че с ответника А. Н. Х. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен. По силата на спогодба от 29.01.2003 г. по гр.д. № 106/2000 г. на АРС, двамата бивши съпрузи доброволно са поделили имуществото си, останало след прекратяването на брака им, като ищцата е получила в изключителен дял собствеността върху: мансардно жилище с площ от 52,60 кв.м., находящо се на четвърти етаж от жилищна сграда с административен адрес: гр.

Асеновград, ул. ***, а ответникът е получил апартамент № В1 с площ 102.33 кв.м., находящ се на първи етаж от същата сграда, гараж В1 с площ от 16.96 кв.м., находящ се в същата сграда. Мансардното жилище представлява СОС с ИД № ***, с административен адрес: гр. Асеновград, ул. ***, ет.4, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, със застроена площ от 52,60 кв.м., който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с ИД № ***,

***, под обекта *** и над обекта – няма.

3

Твърди, че с нотариален акт № 167, том ІХ, нот.д. № 1767/27.12.2005 г. по описа на нотариус Кожухарова, вписан в СВ гр.Асеновград с дв.вх.рег.№ 4890/27.12.2005 г., акт № 39, том ІІ, дело № 3549/2005 г. е прехвърлила собствеността върху имота на сина на страните – Н. А.ов Х., ЕГН **********.

През 2006 г. с нотариален акт № 127, том І, рег.№ 1753, нот.дело № 127/22.02.2006г. на нотариус Кожухарова, вписан в СВ гр. Асеновград с вх.рег.№ 419/22.02.2006 г., акт № 39, том ІІ, дело № 276/2006 г. синът на страните Н. Х. е прехвърлил собствеността върху имота на ищцата С. Т.. През 2008 г. е починал синът на страните – Н. А.ов Х. и след неговата смърт жилището на ищцата е останало необитаемо дълги години.Твърди, че в началото на 2016 г. е установила, че в собствения й имот се е настанил М.

А.ов Х. – син на ответника от негов втори брак с друга жена. С нотариална покана с рег.№ 1300, том 1, акт № 38 на нотариус Кожухарова, връчена лично на М. Х. на 16.03.2016 г., действащ със съгласието на неговия баща А. Х., ищцата го е поканила да освободи имота й в срок до 15 дни. След получаване на нотариалната покана е проведена среща от ответника с ищцата, с предложение ищцата да отдаде собствения си имот под наем, за да има къде да живее синът на ответника. Ищцата е предложила наем в размер на 200 лева, който бил твърде висок за ответника и не се е стигнало до подписване на договор за наем. В средата на 2016 г. ищцата е завела иск по чл.108 от ЗС против непълнолетния М. Х.. С Решение № 374/12.12.2016 г. по гр.д.№ 1026/2016 г. по описа на РС – Асеновград, съдът уважил предявения ревандикационен иск на ищцата, като е осъдил М. Х. да отстъпи собствеността и предаде владението върху нейния имот. Решението е потвърдено изцяло от ПОС по в.гр.д.№ 774/2017 г. Ищцата се снабдила с изпълнителен лист и депозирала пред ЧСИ Петя Н.а молба за образуване на изпълнително дело, да бъде въведена в процесния имот, където е било образувано изп.д.№ 430/2017 г. На 25.07.2017 г. е предприето принудително действие от ЧСИ – въвод във владение на ищцата в имота. Непълнолетният длъжник М. бил представляван от баща си А. Х.. Повече от вещите му били изнесени извън имота в рамките на деня, а за останалата част от тях двамата бивши съпрузи се разбрали на другия ден да довършат въвода. На следващия ден – 26.07.2017 г., А. Х. вместо да вдигне останалите вещи от имота, завел искова молба срещу ищцата в настоящото производство, че е придобил имота по давностно владение и искане за обезпечение – спиране на изпълнението по 4 изп.д.№ 430/2017 г. по описа на ЧСИ Н.а. Образувано било гр.д.№ 1623/2017 г. по описа на АРС, по което е издадена обезпечителна заповед – спиране изпълнението по изп.д.№ 430/2017 г.на ЧСИ Петя Н.а. За събиране разноските по изпълнителното дело е бил насрочен опис на движими вещи, собственост на М. Х., в процесния имот. ЧСИ бил посрещнат от бащата на М. – А. Х., който заявил, че всички движими вещи в жилището са негови и той го ползва. Впоследствие искът на ответника е бил отхвърлен с влязло в сила решение на 16.03.2020 г., обезпечението е отменено и на 30.09.2020 г. ответникът доброволно е освободил жилището на ищцата.

Ищцата твърди, че за периода от 26.07.2017 г. до 30.09.2020 г. е била лишена от възможността да упражнява правото си на собственост върху жилището в пълен обем, тъй като ответникът без всякакво правно основание е упражнявал фактическа власт върху чуждия имот и е черпел или е могъл да черпи облагите, произтичащи от него, като е държал свои движими вещи и е настанявал свой непълнолетен син от друг брак в имота. Фактическата власт на ответника върху имота се доказвала по несъмнен начин от твърденията му, изложени в исковата молба по гр.д.№ 1623/2017 г. по описа на АРС, множеството съдебни актове и протоколи на ЧСИ. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъден осъден ответникът А. Х. да й заплати сумата от 6080 лева, частично от 7600 лева – главница, която сума е дължима като обезщетение, съизмеримо с размера на средно пазарния месечен наем, за периода от 26.07.2017 г. до 26.09.2020 г. (общо 38 месеца), през който ищцата е била лишена от ползването на собствената й недвижима вещ, фактическата власт върху която е била упражнявана от ответника ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК, подаден от ответника А. Х., е оспорена изцяло исковата претенция. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че процесният имот е придобит от ищцата по силата на спогодба по гр.д.№ 106/2000 г. на АРС, но от възлагането на имота в дял на ищцата, същата не е получавала владение върху него. Не оспорва, че ищцата е прехвърлила имота на сина си Н. Х., но тъй като същият е бил наркозависим, грижите за него били поети изцяло от ответника, като мансардния етаж се е ползвал от двамата – бащата А. Х. и сина Н. Х., в който 5 смисъл е била и волята на ищцата. След смъртта на Н. Х., А. Х. е продължил да владее имота, тъй като не му е бил известен фактът, че имотът е прехвърлен от Н. Х. на ищцата. След смъртта на Н. през 2008 г. ответникът владеел имота на правно основание годно да го направи собственик и наследствено правоприемство от сина му Н. Х., възникнало на основание чл.3 от ЗН. Едва след изпращане на нотариалната покана през 2016 г. ответникът разбрал, че имотът е прехвърлен на ищцата, към който момент същата заявила права на собственик, включително с предявяване на иск по гр.д.№ 1026/2016 г. на АРС, заведен срещу М. Х., а не срещу ответника. Правата на ответника като собственик на имота на основание давностно владение са отхвърлени с решение по гр.д.№ 1623/2017 г., влязло в законна сила на 16.03.2020 г. Твърди, че съгласно чл.71 от ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта до предявяване на иск за връщането й. В настоящия случай ищцата не била предявила иск за връщане на вещта срещу А. Х., а срещу М.

Х. и същият е реализиран на 30.09.2020 г. Срещу него не бил предявяван иск за връщане на вещта или отправена покана, поради което за процесния период няма основание да се търси обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД.