Решение № 23624 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23624 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110176758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по подадена искова молба от И. В. В., чрез адв. В. Б., против "С К" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от Н П Пв, с искане за прогласяване нищожността Договор за потребителски кредит № 623354/21.01.2022г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Ищецът твърди, че на 21.01.2022г., сключил с „С К“ ООД, договор за потребителски кредит № 623354 за сума в размер на 800 лева, при лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,62 %. Поддържа, че e било предвидено начисляването на такса за разглеждане на договора в размер на 409,95 лв., която е била дължима още при сключването му, като същата ставала част от размера на дължимата месечна погасителна вноска. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на такса за разглеждане на договора в размер на 409,95 лв., е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Ищецът поддържа, че е заплатил всички дължими суми по кредита, като счита, че с оглед на недействителността на договора, е следвало да заплати единствено главницата, като не е било налице правно основание за заплащане на сума над 800 лв., поради което ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Отправя се и искане за присъждане на разноските в производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "С К" ООД е подал отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на 1 процесния договор за кредит, като ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит № 623354/21.01.2022г., както и предоставянето на сумата на кредитополучателя, като сочи, че процесната клауза за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит не представлява задължително условие за отпускането му, а възможност за приоритетно разглеждане на искането. Сочи, че към подписване на договора за кредит, ищецът е бил наясно със съществените елементи на договора за кредит - лихвен процент и ГПР и доброволно се е съгласил със същите, подписвайки договора. Невярно е твърдението на ищеца, че процесната такса се начислявала периодично към погасителните вноски, а същата била дължима еднократно и то само ако кредитополучателят върне главницата след гратисния период. Ответникът не оспорва, че ищецът му е заплатил сумите по договора за кредит, посочени в исковата молба, като поддържа, че осъдителните искове следва да бъдат оставени без уважение, тъй като сумите са платени, респ. получени от ответника на валидно правно основание - действителен договор за потребителски кредит, със съдържанието посочено в исковата молба. Претендират се и разноските, сторени в производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по настоящото производство не спорят, че на 21.01.2022г., ищецът сключил с „С К“ ООД договор за потребителски кредит № 623354, със съдържанието, посочено в исковата молба; че същият е получил сумата по кредита, както и че е заплатил, а ответникът е получил сумите, посочени в исковата молба - сумата в размер на 40,05 лв. - възнаградителна лихва, както и сумата в размер на 409,95 лв. - такса за експресно разглеждане.

От представения и приет като писмено доказателство, договор за потребителски кредит, се установява, че при сключване на процесния договор, се начислява такса в размер на 409,95 лв., за разглеждането му. Предвидено е, че същата такса е дължима в деня на подписването на договора, а посочената сума се начислява заедно с дължимата месечна погасителна вноска, включваща дължими главница и лихви. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на кредита. Съдът намира, че същата такса представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита, каквато се явява и клаузата, уговорена по процесния договор за кредит.

От съдържанието на процесния договор, се установява, че в действителност таксата за разглеждане на договора в размер на 409,95 лв., е част от погасителния план по договора за 2 потребителски кредит, като се начислява към съответната дължима месечна погасителна вноска. Следователно се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното заплащане на процесната такса, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че сключения между страните, договор за потребителски кредит № 623354/21.01.2022г., е недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК.

По основателността на исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед на изводите, изложени по-горе за недействителност на процесния договор, респ. дължимостта единствено на главницата по договора за потребителски кредит, както и като съобрази обстоятелството, че между страните по делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в размер на 40,05 лв. - възнаградителна лихва, както и сумата в размер на 409,95 лв. - такса за експресно разглеждане, то предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, или общо в размер на 500 лв.

Съдът намира присъдения размер на адвокатското възнаграждение за справедлив, като възраженията на ответната страна, за липсата на предпоставки за присъждане на разноски по настоящото производство, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. По делото са налице няколко обективно и субективно съединени искови претенции, но всичките са предявени в защита на един имуществен интерес на ищеца, поради което и съобразно относително ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство, същото е определено към минимума, установен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. на ВАдв.С.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между И. В. В. с ЕГН ********** и "С К" ООД, ЕИК *****, договор за потребителски кредит № 623354/21.01.2022г., на основание чл.

26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.23 от ЗПК, "С К" ООД, ЕИК *****, да заплати на И. В. В. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 450 лв., от които сумата в размер на 40,05 лв. - възнаградителна лихва, както и сумата в размер на 409,95 лв. такса за експресно разглеждане, при изначална липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "С К" ООД, ЕИК *****, да заплати на И. В. В. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 500 лв., разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4