Решение № 187 от 16.01.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110104351 по описа за 2025 година

Ищците С. И. Я., В. Н. Л. и Я. Н. Я. твърдят, че са собственици по давностно владение на следните недвижим имоти, находящи се в с.Каменар, общ.Варна, обл. Варна, а именно:

Поземлен имот с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ 839кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план: Х11-71 в кв.49, при граници: ***, ***, ***, ***,

5701.501.71, ***; и

Поземлен имот с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ 775кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план: Х1-71 в кв.49, при граници: ***, ***, ***, ***.

Твърди се, че имотите са придобити без надлежен документ за собственост през 1951г. от наследодателя на ищците Н. К. М., който ги е владял до 1968г., когато е предал владението на сина си В. Н. К., който е владял процесните имоти до 1991г., когато без надлежен документ двата имота са закупени от Н. Я. Я. и съпругата му - С. И. Я., които владяли имотите в трайно установените им граници и непрекъснато, необезпокоявано и явно, като от тогава същите ги обработват до смъртта на Н. Я. Я. през 2021г., като след неговата смърт имотите продължават да се владеят и към настоящия момент се владеят от ищците, поради което те считат, че са ги придобили чрез 1 давностно владение, упражнявано в период от десет години, на осн. чл.79, ал.1 ЗС.

В края на 2023г. ищците решили да предприемат действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и тогава узнали, че за имотите има съставен акт за държавна собственост №9100/28.10.1967г., на осн. чл.7 от ЗС.

Сочат, че актът за държавна собственост има удостоверяващ или декларативен характер. Статутът на имотите като държавна собственост не се определя от това, дали за тези имоти има издаден акт за държавна собственост или не, т.к. съгласно чл.5, ал.З от ЗДС актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права.

Ищците сочат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост предвид неоснователното твърдение на областна администрация за собственост на държавата върху процесиите ПИ *** и ПИ ***, и съставения без основание акт за държавна собственост. Действията на областна администрация Варна препятстват възможността ищците да се позоват на давността чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Молят съда да признае за установено по отношение на ищците, че държавата не е собственик на 4/6ид.ч. по отношение на С. Ив.Я., и по 1/6ид.ч. по отношение на всяка от ответниците В. Н.Л. и Я. Н.Я. от следните имоти:

Поземлен имот с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ 839кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план: XI1-71 в кв.49, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, ***; Поземлен имот с ид.*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ 775кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план:

XI-71 в кв.49, при граници:

***,

***,***,***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Обл.Варна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че ищците са посочили, че през 1951г. Н. К. М. е придобил процесните имоти без надлежен документ, като ги е владял до 1968г., след това предал владението на своя син В. Н. К.. Същият на свой ред е владял имотите до 1991г., когато без надлежен документ са закупени от Н. Я. Я. и С. И. Я.. След смъртта на Н.

Я. през 2021г. имотите се владеят от преживялата му съпруга и двете им дъщери, ищци в настоящото производство. Счита, че тези твърдения не обосновават правен интерес на ищците от настоящето съдебно производство, но съгласно установената съдебна практика доказват липсата на такъв. Сочи, че в чл.18 от ЗЗД е предвидено, че покупко-продажба на недвижим имот се извършва с нотариален акт. В случай, че е налице покупко-продажба на недвижим имот без да е спазена предвидената от закона форма се касае за 2 нищожност на сделките поради противоречие на закона или поради заобикаляне на закона - противоречието на закона, като основание за нищожност, се изразява в съществена колизия с фундаментална, изрична и императивна законова норма, която пречи на самото създаване на правното положение. Достатъчно е обективното несъответствие на сделката с повелителна правна норма или принцип, субективни елементи като знание или намерение не се изискват, а страните действат пряко, директно контра легем, без значение дали знаят за тези норми или не. При заобикалянето на закона участниците в сделката желаят да породят резултат, който императивни правни норми не допускат, но съзнават, че преследват неправомерна цел и за да я постигнат, си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Счита, че има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. С оглед гореизложеното счита, че ищците черпят права от собственото си противоправно поведение. Освен това, ищците, домогващи се да защитят правото си на собственост с произход давностно владение и наследство срещу ответника не представят доказателства, че имотът не е бил държавен или е престанал да бъде такъв, което би им позволило да се позоват на оригинерен продибовен способ срещу точно този ответник в конкретен период с изискуемата продължителност.

Едно лице за да твърди, че е изключителен собственик на чужд недвижим имот, придобит по силата на оригинерно придобивно основание, каквото е давностното владение, съгласно разпоредбата на приложимата в случая императивна правна норма на чл.79 от ЗС, същото трябва да е упражнявало непрекъснато в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирало по отношение на всички, в това число и невладеещия я собственик поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Трайно установената съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл.79 ЗС изисква безусловно доказване на тези факти. Твърди се, че не са ангажирани доказателства, подкрепящи поведение на пълноправен собственик. Напротив, видно от удостоверение с peг.№МД-Т24004650ВН/04.06.2024г., издадено от Дирекция „Местни данъци и такси" към Община Варна е, че процесните имоти са декларирани от ищците с декларации от 12.02.2024г.(твърди се, че периода на владение е от 1991г.). В тази връзка за упражняване на явно, трайно и несъмнено владение върху даден имот, следва владеещият несобственик да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои, каквото е изискването на чл.68 от ЗС. При наведени твърдения, че имота не е държавен, следва да се ангажират доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото - физическо или юридическо лице и че ищецът е своил имота именно спрямо това лице.

Дори да твърдят, че полагат грижа за имота(поисканото допускане на разпит на трима свидетели), не би обосновало по никакъв начин власт върху вещта, нито намерение за своене на имота като свой, тъй като това е дейност по обикновено управление, присъщо за държателя. Намерението за своене трябва да е изразено по ясен и несъмнен начин като се отрича чуждата власт върху вещта и се декларира, че същата се владее като собствена.

3

Установяване наличието на субективния елемент на владението, а именно упражняване на фактическа власт върху имот с намерението лицето да го държи като свой и демонстрираното на тази власт пред всички останали лица, включително невладеещия собственик е безспорна предпоставка за доказване на правен интерес от ищеца.

Процесиите имоти, находящи се в с.Каменар, общ.Варна, обл.Варна ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ от 839кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 775кв.м. попадат в имот с площ 1358кв.м., парцел XIX-135 в кв.5 по плана на с.Каменар, актуван с АДС № 9100/28.10.1967г. на основание чл.7 от ЗС от 09.09.1944г. В акта е отразено, че е признато право на строеж на Н. К. М. съгласно Указ №543/15.09.1964г.

Видно от представените доказателства е, че правото на строеж не е отразено да е било реализирано. В този смисъл процесните имоти са държавна собственост вследствие извършено одържавяване през 1944г., на което основание е съставен и АДС №9100/28.10.1967г.

Твърди, че АДС нямат правопораждащо действие, а само констативно такова. Но като официални писмени доказателства, ползващи се и с материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти би могло да се направи извод, че ако в АДС е посочено конкретното придобивно основание-правна сделка, отчуждаване, конфискация и т.н., то Държавата не губи правото да се позове на АДС №9100/28.10.1967г., което е легитимиращо я придобивно основание. Поради което се позовава на гореописания акт за държавна собственост, с който процесните недвижими имоти, (към момента на съставянето на акта процесиите имоти не са били разделени) са станали държавни такива. Поради което именно въз основа на посоченото в акта основание е такова, което представлява придобивно основание, легитимиращо Държавата като собственик на имотите.

Съгласно удостоверение с peг. № АУ038337ВН_005ВН/27.06.2024г. ПИ с идентификатор *** c площ от 839кв.м. съответства на УПИ XII-71 в кв.49 по РП на с.Каменар, одобрен със Заповед №Г-39/07.10.1992г. на кмета на общ.Варна и представлява част от ПИ 135 по КП от 1956г. и част от парцел XIX 135 от кв.5 по РП на с.Каменар, одобрен със Заповед №446/03.05.1966г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна.

Съгласно удостоверение с рeг. №АУ059885ВН_001ВН/18.07.2024г. ПИ с идентификатор *** с площ от 775кв. м. съответства на УПИ XII-71 в кв.49 по РП на с.Каменар, одобрен със Заповед №Г-39/07.10.1992г. на кмета на общ.Варна и представлява част от ПИ 135 по КП от 1956г. и част от парцел XIX 135 от кв.5 по РП на с.Каменар, одобрен със Заповед № 446/03.05.1966г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна.

По силата на чл.86 ЗС (ред.1951г. и ред. ДВ, бр.31/1990г.) не може да се придобие по давност имот социалистическа собственост, а в периода 1990г.1996г. имот държавна или общинска собственост. След 01.06.1996г. (редакция ДВ, бр.33/1996г.) тази забрана е отпаднала по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост, но съгласно разпоредбата на параграф 1 от Закона за допълнение на Закон за собствеността (ЗДЗС), влязъл в сила от 31.05.2006г., са спрени давностните срокове и е наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост.

4

След няколко удължавания разпоредбата на §1 от ЗДЗС е все още в сила и всички срокове за придобивна давност върху държавни и общински имоти са спрени до края на 2022г. В този смисъл спирането на давностните срокове от въвеждане на мораториума на 31.05.2006г. до края на 2022г. прави практически невъзможно ищецът да е придобил имота чрез давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС.

Легитимирането на държавата като собственик на недвижими имоти, находящи се в с.Каменар, общ.Варна, обл.Варна с ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ от 839кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 775кв.м. води до неоснователност на предявения от С.