Определение № 18017 от 25.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18017 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100506463 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25004017/24.04.2026 г., подадена от „Прима-продуцентска рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, чрез адв. П., срещу определение от 17.04.2026 г. на СРС по гр. д. № 59099/2018 г., с което съдът е прекратил производството по направеното възражение за прихващане. В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че жалбоподателят – ответник в производството, е направил евентуално възражение за прихващане със сумата от 171 600 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за неосигурено ползване на процесните 26 броя рекламно-информационни елементи за периода 01.11.2014 г. – 30.09.2015 г. Съдът е прекратил производството в тази част, като е посочил, че е налице сила на пресъдено нещо по поставения въпрос по друго дело. Жалбоподателят счита, че не е налице идентитет между предмета на възражението и предмета на приключилите между страните дела. Моли определението да бъде отменено.

От „Софийски имоти“ ЕАД е постъпил отговор на частната жалба.

Намира същата за неоснователна, а определението на СРС – за правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Излага доводи в подкрепа на това становище.

Съдът намира частната жалба за недопустима по следните съображения:

Между ищеца и ответника е бил сключен на 22.10.1999 г. договор за заплащане на парична сума от ответника на ищеца за експлоатация на рекламно-информационни елементи. Поради неплащане на наемни вноски за 26 броя съоръжения за периода 01.10.2014 г. – 30.09.2015 г., на 16.10.2015 г.

„Софийски имоти“ ЕАД е предявило частичен иск за сумата от 50 000 лв., представляваща част от пълния размер на вземането от 162 560,76 лв. за неплатени месечни вноски за посочения период, както и за сумата от 2 475,78 1 лв., представляваща част от вземане в пълен размер от 8 050,45 лв. за законна лихва за забава върху всяка вноска, считано от датата на забавата, както и законна лихва върху главницата от 16.10.2015 г. до окончателното плащане на вземането. По образуваното т. д. № 6582/2015 г. на СГС е постановено решение, с което исковете са уважени изцяло. Решението е влязло в сила на 28.05.2018 г.

За остатъка от вземането е предявен иск на 20.09.2017 г., като е образувано т. д. № 2731/2017 г. на СГС. По делото исковете са уважени за остатъка от частично предявените вземания – за сумата от 112 560,76 лв., представляваща остатъка от главницата за неплатени наемни вноски, както и за сумата от 5 574,67 лв. – остатъка от законната лихва върху главницата.

Присъдена е и законна лихва за забава върху сумата от 112 560,76 лв., считано от 20.09.2017 г. – датата на подаване на исковата молба по т. д. № 2731/2017 г. на СГС, до окончателното плащане на сумата.

Следователно ищецът е приел, че непредявена остава лихвата върху главницата за периода от 17.10.2015 г. – деня, следващ датата на подаване на исковата молба по т. д. № 6582/2015 г. на СГС, до 19.09.2017 г. – деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба по т. д. № 2731/2017 г. на СГС, в размер на 22 022,28 лв., която е и претенцията в първоинстанционното производство по настоящото дело.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане със сумата от 171 600 лв., която според него му се дължи от ищеца поради неосигурено ползване на процесните 26 броя съоръжения за периода 01.11.2014 г. – 30.09.2015 г.

С протоколно определение съдът е оставил без уважение искането за разглеждане в процеса на възражението за прихващане, като е приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение по т. д. № 2731/2017 г. на СГС, по което предмет на насрещните искове е било именно вземането, на което се основава възражението, за посочения период. Същите искове за компенсаторно обезщетение са били отхвърлени изцяло, поради което съдът в настоящото производство е оставил без разглеждане възражението като недопустимо.

Срещу това определение е подадена частната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК с частна жалба се обжалват определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които законът изрично предвижда обжалване. За отказа да бъде разгледано възражение за прихващане законът не предвижда изрично обжалване с частна жалба.

Съгласно Определение № 265 от 22.05.2015 г. по ч. т. д. № 1322/2015 г., II т. о. на ВКС, отказът на съда да приеме възражение за прихващане не прегражда развитието на делото и не лишава ответника от възможността да предяви насрещното си вземане в отделен процес. Поради това защитата срещу отказа може да бъде осъществена при обжалване на крайното решение или чрез предявяване на отделен иск. В този смисъл е и Определение № 2

381/29.05.2013 г. по ч. т. д. № 2216/2013 г., II т. о. на ВКС. Същото разрешение е възприето и в Определение № 311 от 2019 г. по ч. т. д. № 1673/2019 г., I т. о. на ВКС, в което е прието, че защитата на ответника срещу неприетото възражение се реализира чрез обжалване на решението по делото или чрез предявяване на отделен иск, а не чрез самостоятелна частна жалба срещу междинното определение.

Отделно, с Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС възражението за прихващане е определено като защитно средство, чрез което ответникът цели единствено отхвърляне на предявения иск. То внася допълнителен предмет на делото, но съдът постановява отделен диспозитив по него само когато възражението е основателно и води до погасяване на иска чрез прихващане. ВКС изрично приема, че въпросът за правилността на произнасянето по възражението за прихващане се поставя пред горната инстанция чрез обжалване на решението по главния иск.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба по ч.в.гр.д. № 6463/2026 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд чрез СГС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3