Решение № 12119 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12119 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110106298 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против К. И. П. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество сумата от 3077,09 евро главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до изплащане на вземането, 27,38 евро мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г до 06.08.2025 г., както и суми за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** в размер на 20,16 евро – главница за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Не оспорва исковете. Твърди сключено споразумение, което се потвърждава от ищеца.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът, не се явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответникът не се явява, не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени 1 осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които произтичат неговите задължения, са осъществени. Той има качеството на потребител и за процесния период ищецът му е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Възражението за частично плащане на вземането също се доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете за мораторни лихви са неоснователни и следва да се отхвърлят. По отношение на исковете за главници, във връзка с направеното от ищеца признание, все още се дължат 3079,96 евро. Пълният размер на двете главници възлиза на 3097,25 евро. След като 3079,96 евро са останали дължими, то това значи, че от заплатените от ответника суми, 17,29 евро са послужили за погасяване на главници. Тъй като нито ищецът, нито ответникът са заявили коя от двете главници е частично погасена с тази сума, на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД настоящият състав приема, че са послужили за погасяване на главницата за топлинна енергия като по-обременяваща, при което останалият дължим размер на тази главница възлиза на 3059,80 евро. До тази сума искът за главница за топлинна енергия е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3077,09 евро. Искът за главница за предоставена услуга дялово разпределение е основателен в цялост и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

Настоящият случай е точно такъв. Сключеното от ответника споразумение и направените по него плащания са направени на след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От 2 ищеца се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което съдът определя на 60 евро.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр. *** дължи на Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 3059,80 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 17,29 евро като погасен чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу К. И. П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 241,10 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 06.08.2025 г. върху доставената топлинна енергия, като погасен чрез плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. П., ЕГН: ********** дължи на Т.С., ЕИК: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 20,16 евро – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 04.04.2024 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН: **********, да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60 евро – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Д. на страната на ищеца Т.С..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3