Определение № 542 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20245300601419 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.8, вр. с ал.7 от НПК.

С Определение № 404/14.06.2024 г., постановено по ЧНД № 1429/2024 г., Пловдивският районен съд, ХX н.с., е изменил Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.02.2024 г. по досъдебно производство № 6999/2023 г. по описа РП - Пловдив, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК в частта му относно основанието, на което е прекратено, като същото да се счита за прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.6 от НПК и е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство в останалата му част.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Н.

В. К. от гр.Х., депозирана чрез адвокат Ст.П., с която се прави искане за отмяна на обжалваното определение на РС Пловдив и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е отчасти изменено и отчасти потвърдено с обжалваното съдебно определение, както и връщане на делото на прокурора за доразследване. В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност на обжалваното определение на РС Пловдив, като се твърди, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в липса на извършена съвкупна преценка от съда на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилни фактически и правни изводи. С жалбата не са представени доказателства.

1

Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото и доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.243, ал.7 от НПК, чрез адвокат, за когото по досъдебното производство е приложено пълномощно, от името на легитимирано лице е по смисъла на чл.243, ал.7 от НПК – с качеството на пострадал по досъдебното производство и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата според настоящия съд е неоснователна.

Досъдебно производство № 6990/2023 г. по описа на РП Пловдив е образувано по отделени материали от досъдебно производство № 26/2021 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив във връзка с осъществяване на разследване за престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК с пострадал жалбоподателя Н. В. К.. В хода на разследването не е било привлечено обвиняемо лице. С постановление за спиране на наказателното производство от 06.07.2023 г. на РП Пловдив, връчено на Н.в В.

К. на 18.07.2023 г., наказателното производство по ДП № 6990/2023 г. по описа на РП Пловдив било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК, предвид направения от прокурора извод, че не се установяват признаците на престъпления от общ характер, а напротив – налице са доказателства за извършването на престъпления по чл.144, ал.1 от НК и по чл.130, ал.1 от НК с пострадал Н. К., които са такива от частен характер и за тях наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до компетентния съд. В тази връзка със същото постановление пострадалият Н.

В. К. е бил уведомен, че в това му качество може да упражни правата си на частен тъжител съгласно чл.80 от НПК и в 6-месечен срок от деня, в който получи постановлението на РП Пловдив за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, може да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК. В рамките на посочения 6-месечен срок по чл.81, ал.3 от НПК, който е изтекъл в края на 18.01.2024 г. пострадалият К. не упражнил правото си да подаде тъжба за посочените в постановлението за спиране престъпления от частен характер в съответния РС Пловдив. Същият обжалвал постановлението на РП Пловдив за спиране на наказателното 2 производство, като с окончателно Определение № 563/08.08.2023 г. на РС Пловдив, постановено по ЧНД № 4352/2023 г. съдът потвърдил постановлението на прокурора при РП Пловдив от 06.07.2023 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 6990/2023 г. по описа на РП Пловдив на основание чл.244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

С процесното постановление от 20.02.2024 г., след като изложил установената от него фактическа обстановка по ДП 6990/2023 г. по описа на РП Пловдив и приел за установено, че на пострадалия Н. К. е причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, както и че едната група от свидетели сочи на отправена закана към пострадалия с израза „Сега ще те пломбирам“, прокурорът направил анализ на инкриминирания израз, като заключил, че същият не сочи на закана с убийство, а на закана, спрямо личността на пострадалия К., осъществяваща състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като в тази връзка отчел, че от значение не е субективното възприемане на отправените закани, а дали същите са обективно насочени конкретно към закана с убийство. По отношение на деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК, за което е водено разследването, в посоченото постановление от 20.02.2024 г. прокурорът приел от правна страна, че липсват доказателства деянието да е извършено по хулигански подбуди, предвид причиняването на телесната повреда в условията на създал се междуличностен конфликт, който е ескалирал двустранно и липсата на доказателства хулиганските действия да са извършени без смислен мотив и само като демонстрация на незачитане на установения ред. След като проверил по писмо от РС Пловдив с изх. № 6527/14.02.2024 г. и че в рамките на 6-месечния срок от получаване от пострадалия К. на постановлението на РП Пловдив за спиране на досъдебното производство същият не е депозирал тъжба до РС Пловдив, прокурорът счел, че са налице основанията за възобновяване на спряното производство и неговото последващо прекратяване, предвид наличието на евентуално престъпление по чл.144, ал.1 от НК и такова по чл.130, ал.1 от НК. Като правно основание на постановлението си прокурорът посочил разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.245, ал.4 от НПК.

С обжалваното сега Определение № 404/14.06.2024 г. на РС Пловдив по ЧНД № 1429/2024 г. първоинстанционният съд е посочил установеното от прокурора в прекратителното постановление, като е дал отговор по съществената част от възраженията на пострадалия, изложени в жалбата му 3 срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Районният съд е направил и самостоятелен анализ по основния спорен въпрос, а именно дали деянията, за които е водено разследването разкриват признаците на такива от общ характер и е достигнал до обоснован извод, че липсват хулигански подбуди по отношение на причинените на пострадалия телесни увреждания и че изразите „сега ще те пломбирам“ или „сега ще ти пломбирам главата“, съпоставени с конкретните обективни действия на лицето, което ги е употребило и конкретната обстановка, в която са били употребени, не навеждат на извод, че същите са такива, които представляват закана с убийство, предвид липсата на достатъчен интензитет на заканата, ако се приеме, че думите са изречени, а оттам и обективна негодност заканата да възбуди основателен страх от извършване на престъпление убийство. Тези изводи на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав възприема като обосновани и правилни. Преценката на контролиращия прекратителното постановление съд според въззивния съдебен състав се явява и изцяло съобразена с постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 1/2023 г. на ВКС, ОСНК по т.д. №1/2023 г., като съдът е съсредоточил контрола си именно върху това дали е обоснован и законосъобразен изводът, че събраните доказателства дават основание да се счита, че престъпленията се преследват по тъжба на пострадалия, а не по общия ред. В тази насока възражението на жалбоподателя пред настоящия съд относно това, че Районен съд Пловдив не е извършил съвкупна преценка на доказателствата и така е достигнал до неправилни фактически и правни изводи е неоснователно. Напротив, първоинастанционният съд е подложил на самостоятелен анализ доказателствата по делото, като е обсъдил именно релевантните за преценката му относно характера на деянията обстоятелства.

Така относно липсата на хулигански мотиви за причиняване на телесната повреда на пострадалия К. правилно районният съд е отчел, че от доказателствената съвкупност се установява, че между свидетеля Н.К. и свидетеля П.Н. са съществували конфликтни отношения във връзка със собствеността на Н.К. върху недвижим имот, граничещ с язовир „А.“ и ползването на язовира от частно водно сдружение, с което е свързан свидетелят Н., от преди датата на процесния инцидент на язовира. В тази насока и районният съд е посочил относимите към установяване на тези обстоятелства свидетелски показания на двамата посочени свидетели, както и 4 на свидетеля М., П., Д., В.И., като следва да се има предвид, че в подкрепа на същите са и събраните писмени доказателства – скици на имот, квитанция и РКО за трасиране на язовира. Според настоящия съд твърденията на жалбоподателя, че в случая пристигането на свидетеля П.Н., ведно с придружаващите го лица на язовира, е било планирано предварително именно с цел да се развали празника на свидетеля Н.К. и за да се предизвика с него конфликт, като те пристигнали неканени и демонстративно прегазили тревата, което според жалбоподателя обуславя наличието на хулигански мотив, не намират опора в доказателствения материал по делото. В тази насока според съда не може да се извлече от нито един от разпитите на свидетелите подобен извод, доколкото никой не е свидетелствал досежно това свидетелят Н. и придружилите го лица изобщо да са знаели за това, че свидетелят Н.К. празнува рождения си ден на язовира на инкриминираната дата и изобщо, че се намира в момента там. Напротив, установява се от доказателствата, че посещението на Н. и компанията му е било с цел разходка и риболов, в която връзка са и показанията на свидетеля С., както и свидетеля Д. относно носени въдици от компанията и разполагането им за започване на риболов в момента, в който се е появил и свидетелят Н.К.. Впрочем, установява се именно, че свидетелят Н.К. е отишъл при компанията на свидетеля Н., а не обратното, като и от показанията на гостите на свидетеля Н.К. става ясно, че мястото, на което Н.К. е празнувал при изградено барбекю е било на разстояние около 20-30 метра от мястото, на което са се разположили Н. и компанията му /така свидетелстват Ив.К., А., Д./. Липсва доказателствена основа за направата на извода, че конфликтът е бил търсен от страна на свидетеля Н. и съпровождащите го лица, доколкото, както се каза, категорично е установено, включително и от разпита на свидетеля Д., който не е част от нито една от участвалите в конфликта групи свидетели, а е присъствал като рибар на мястото на инцидента на инкриминираната дата, че конфликтът е започнат словесно от страна на пострадалия Н.К., при това именно предвид наличието на предходна вражда, основана на това откъде да се преминава при посещение на язовира и докъде се разпростира собствения на пострадалия имот. В тази насока е именно и съдържанието на разменените между пострадалия и свидетеля Н. реплики по повод на ограждането на имота и мястото за преминаване, за които са свидетелствали еднопосочно и двете групи свидетели, които обстоятелства сочат именно на наличието на 5 предхождащи въпросния инцидент конфликтни отношения конкретно между свидетеля Н.К., което същият признава и лично и свидетеля Н.. Посоченото категорично изключва наличието на хулигански мотив. Това е така, защото като правило хулиганските подбуди изключват наличието на личен мотив, какъвто в случая самият пострадал свидетелства да е имал свидетелят Н., а действията извършени по такива подбуди са необясними и безпричинни /така напр. Решение № 600/79 г. на ІІ н.о. на ВС/. В случая, както правилно е акцентирал върху това районният съд, двете групи от свидетели, които са се оформили на мястото на инцидента, са имали за цел да се разправят и защитават, без формирана друга цел – да се демонстрира явно неуважение към обществото. Впрочем, в тази насока правилни са разсъжданията на районния съд и относно мястото, на което се е случило сбиването между двете групи и кръга от присъстващи лица. С оглед мястото, през което са преминали автомобилите на свидетеля Н. и спътниците му и дали същите са прегазили трева, която е в имота на пострадалия К., според съда също не може да се направи извод за наличието на твърдения хулигански мотив, както се сочи в жалбата, предвид това, че именно откъде е следвало да преминат автомобилите е въпросът, който е възникнал като спор в деня на инцидента пак по повод на наличието на конфликт докъде се разпростира владението на пострадалия и коя част от брега на язовира е свободна за ползване от рибари.