Решение № 1032 от 31.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Бургас, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500930 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ТПК и е образувано по въззивната жалба на Ж. С. Ц. от ***, против Решение N 818/03.05.2022 г. по гр.д.20212120108444/2021 г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Триадица, бул.„Витоша” № 89Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 803,19 лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Комфорт за дома - имуществено застраховане”, сключен с Полица № 111218021030213/03.12.2018 г., за претърпени вреди в резултат на настъпило на 26.01.2019 г. застрахователно събитие - наводнение в жилище на ищеца, находящо се в ***; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемото дружество съдебни разноски в размер на 360 лв.

Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно и е постановено при нарушение на процесуални правила. По-конкретно се твърди, че съдът е съобразил единствено доводите на ответника, а не е анализирал депозирания от ищеца отговор с вх.№ 9982/22.03.2022 г. на БРС, изготвен на основание определение № 1313 от 04.03.2022 г. Сочи се, че по този начин съдът е нарушил правото на защита на ищеца, съгласно чл.6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека.

Излагат се подробни съображения, че ищецът не би могъл да знае, че водосточната тръба е била затлачена, съотв.да предвиди или планира ремонтни дейности по нея тъй като до последно е функционирала нормално. Твърди се още, че запушването на тръбата е по време на събитието, стичащата се вода се връща обратно към терасата и преминава през затворената врата от терасата към хола. Твърди се, че това е случайно, внезапно настъпило запушване на водосточната тръба, което е покрито от Общите условие 1 на застрахователната полица.

Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба за наличие на „груба небрежност“; за наличие на конструктивен недостатък; за аварийни събития поели сключване на застрахователната полица по тръбата, които да не са били отстранявани; както и за скрити дефекти или износване.

Твърди се, че всички тези възражения на ответника са негови предположения, и за тях не са представени доказателства.

Оспорват се изводите на съда, че според заключението на вещото лице на ДЗИ не имало валежи на 25 и 26.01.2019 г., които да предизвикат посочените щети, поради което събралата се вода на терасата не е могла да се оттече поради факта, че тръбата е била затлачена и не е позволявала нормално отводнаване на терасите.

Твърди се, че на страница 6 на Общите условия на ДЗИ застрахователят сам е дал определение за проливен дъжд и какви щети покрива – „Вредите нанесени на имуществата се изразяват в измокряне, отнасяне, наводнение или затлачване..“.

На следващо място се твърди, че определената от застрахователя стойност на ремонта – 168 лв, не отговаря на действително нанесените щети, изчислена по остарели цени на труд и материали. Сочи се, че съгласно т.11.3.3 от Общите условия към застрахователната полица, щетите по застрахователния договор, следва да се изплащат на база действителна стойност.

Твърди се, че съдът е изложил мотиви, че причината за настъпването на събитието е затлачването, което според него не е покрит риск по ОУ на застраховката, без да обсъди изложените от ищеца възражениея.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава в пълен размер и на ищца се присъждат разноски. Няма искания по доказателствата.

На 28.09.2022 г. по делото е постъпило Допълнение към въззивна жалба, подадено от въззивника Ж. С. Ц., към което е приложено и се моли да бъде допуснато до разглеждане становище, изготвеното и подписано от Председателя на Асоциация застрахователна сигурност.

Изложени са съображения, че процесното застрахователно събитие, настъпило в резултат на затлачване, е покрит риск по смисъла на посоченото на стр.6 от ОУ на ДЗИ, които са неразделна част от Застрахователната полица.

На второ място се посочва, че по делото няма „пряк документ, доказващ, че на това място не е имало кратко силно преваляване покрито по ОУ“.

Твърди се, че предвид случилите се в кратък период от време преди настъпване на застрахователното събитие внезапни силни изливания на дъжд, няма как въззивникът, в качеството на собственик застрахования имот, да е виновен за запушване на водосточна тръба на общи части на сградата, при това – не на неговия трети етаж, а на първия етаж от сградата.

Твърди се на следващо място, че първоначално вещото лице на застрахователя е определило вида на събитието като „Наводнение, а не като измокряне от проливен дъжд, а впоследствие застрахователят е променил вида на събитието и го класифицирал като проливен дъжд без съгласие на застрахования. Сочи се, че „застрахователят е отказвал покриване на събитие наводнение, а не на проливен дъжд, без достатъчно аргументи, което превръща спора върху събитие от наводнение“. По изложените съображения се твърди, че събитието е покрито по ОУ.

Излагат се съображения и за това, че застрахователното събитие може да се определи и като такова по „Клауза Д2 Изтичане на вода“ на ОУ, по която застрахователят 2 също би следвало да дължи обезщетение.

По отношение на предложеното обезщетение, се твърди, че застраховката се сключва на възстановителна стойност т.е. по стойността на имуществото като ново, поради което не може да се приеме, че възстановяването ще стане съгласно таблиците на СЕК, тъй като същите не отговарят на стойността на труда за ремонтно-възстановителни работи.

Оспорва се прилагането на овехтяване и намаляването на щетите, тъй като се твърди, че то не следва да се прилага при възстановителна стойност, а само при обезщетяване по действителна стойност. На последно място се твърди, че неправилно не е начислен ДДС върху обезщетението, след като то включва и труд и материали.

На последно място се заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, присъдено от първоинстанционния съд.

Въззиваемият ”ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД оспорва въззивната жалба и допълнението към нея с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си след пълна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Излагат се твърдения по фактите. Твърди се, че в приложимите Общи условия, Клауза „Б“ Природни бедствия, са посочени дефинициите и характеристиките на покритите рискове, включително на риска „проливен дъжд“ - „падане на големи количества валеж за кратко време“. Сочи се, че при извършената проверка по случая е установено, че отчетените на 25.01.2019 г. и 26.01.2019 г. валежи не могат да бъдат квалифицирани като „проливен дъжд“, съответно не е налице настъпване на покрит по полицата риск. Твърди се, че причина за настъпване на увреждането на апартамента е затлачена /запушена/ водосточна тръба по фасадата на сградата, заради което затлачване при дъжд водата прелива на терасата, навлиза в апартамента и уврежда имуществото. Сочи се, че реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск по ОУ на застраховката.

На второ място се твърди, че освен липсата на покрит риск, в случая са налице пропуски относно спазването на основни изисквания от страна на Застрахования (по т.9.1.1.

- да поддържа застрахованото имущество в изправност, да го използва съобразно неговото предназначение; по т.9.1.2. - да предприема необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва всички нормативно установени изисквания за безопасност както и предписанията на компетентните органи, проектант, изпълнител, производител и на застраховател, вследствие на което е наводнен апартамента). Твърди се, че причината за настъпване на вредите е липсата на стопанисване на имуществото с грижата на добър стопанин, поради което застрахователят не не носи отговорност за вреди настъпили поради груба небрежност на застрахования, свързани лица и трети ползващи лица, както и на лица, допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на изброените лица. /т.4.1.12 от ОУ/.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по повод предявения от Ж. С. Ц. против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД иск, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 803,19 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Комфорт за дома - имуществено застраховане”, сключен с Полица № 111218021030213/03.12.2018 г., за претърпени вреди в 3 резултат на настъпило на 26.01.2019 г. застрахователно събитие - наводнение в жилището на ищеца в гр.Бургас, за което е сключен процесният застрахователен договор. Ищецът е заявил, че на 26.01.2019 г. е констатирал наводнение в жилището си вследствие на падналия дъжд или от наводнена тераса на мансардното жилище, намиращо се над неговото жилище, до което ищецът няма достъп, и вследствие затлачване на вертикалния улук, предизвикано от събиране на вода, стичаща се от терасата на мансардното жилище. Твърди, че е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, и на 06.02.2019 г. е бил извършен оглед от длъжностно лице и били констатирани нанесените щети. Твърди, че с писмо от 13.02.2019 г. е бил уведомен от ответното дружество, че му се отказва изплащане на застрахователно обезщетение с мотив, че съгласно клауза „Б”, т. „в” от Общите условия на застрахователния договор застрахователят не дължи обезщетение за вреди в резултат на повредени покриви, прозорци и други части от сгради. Твърди се, че отказът на застрахователя е неоснователен, тъй като водата в жилището му е проникнала през затворената балконска врата, която не е била повредена; експертът на застрахователя не е извършил оглед на покрива, съотв.не е констатирал повреди по него. Сочи се, че мансардното жилище, което се намира над обитавания от ищеца имот, има голяма открита тераса, и количеството на стичащата се от горната тераса дъждовна вода е предизвикала затлачване на вертикалния улук, което е предизвикало събиране на вода в терасата на ищеца, която е проникнала в жилището му и е намокрила имуществото му. Твърди се, че в резултат на това застрахователно събитие, са нанесени следните щети: намокрен и надигнат паркет, намокрен килим, подути и изметнати вратички на секция и цокъл на секция, възлизащи на стойност 803,19 лв (която стойност е получена след приспадане от щетите в размер на 944,93 лв - цена на труд и материали, на 15 % овехтяване).

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. В представения в законния срок писмен отговор е заявил, че описаните от ищеца увреждания не са настъпили в резултат на покрит от застрахователния договор риск - проливен дъжд, а са вследствие (както е посочил и самият ищец) на запушване на водосточната тръба по фасадата на сградата - на първия етаж, в резултат на липса на поддръжка и предпазване на имуществото от вреди, представляващо груба небрежност от страна на ищеца, което запушване на водосточната тръба не представлява покрит застрахователен риск по процесния застрахователен договор. При условие на евентуалност са направени възражения: за неизпълнение на застрахователния договор от страна на застрахования, а именно на задълженията му по т.9.1.1 - да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го използва съобразно неговото предназначение, и по т.9.1.2 - да предприема необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва всички нормативно установени изисквания за безопасност, както и предписанията на компетентните органи, като при неизпълнение на задълженията на застрахования и ако настъпването на застрахователното събитие е вследствие от неизпълнение на тези задължения застрахователят може да откаже плащане; възражение, че застрахователното събитие е настъпило изцяло по вина на ищеца, тъй като той не е взел необходимите мерки за избягване на събитието и не е предприел действия за предотвратяване настъпването на вредите, като в случая е налице груба небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, която и най-небрежният човек би положил при подобни условия; възражение, че не се дължи застрахователно обезщетение за процесните вреди на основание т. 4.1.7, т. 4.1.8, т.