Решение № 260817 от 15.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260817

15.03.2021 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13585 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 108 ЗС , чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.

59 ЗЗД от Е.Б.К.- малолетна, действащата чрез своята майка М. Т., срещу Н.С. и И.И..

Ищцата твърди, с нотариален акт от ****. Б.Т.бил признат за собственик на дворно място от 372 кв.м. съставляващо имот № ***, парцел ****, по плана на село Б., ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда с площ от 59 кв.м. След смъртта му правата били наследени от дъщеря му- И.С., а след нейната смърт- от децата й: Б.и Н. С.. Със заповед от 1989г. посоченият парцел, заедно със съседния били обединени в общ УПИ ****. След обединяването възникнала съсобственост между притежателите на двата имота, като предвид площите им И.С. към смъртта си се легитимирала като собственик на 372/801 ид.ч. от него. След смъртта на Б.С., Н.С. се легитимирала като негов единствен наследник и се разпоредила с имота в полза на ответницата И.. С решение по гр.д. № 98/2017г. на ПОС било установено, че биологичният баща на ищцата е Б.С.. Предвид горното ищцата се явявала единствен негов наследник и като такава притежавала правото на собственост върху ½ ид.ч. от 372/801 ид.ч. имота и 1/2 ид.ч. от сградата. След делото имотът отново бил прехвърлен на Н.С.. Твърди, че Н.С. владее имота. Иска установяването на правото и на собственост прямо И.И. и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ и на 1/2 ид.ч. от сградата от Н.С..

Наред с това, твърди, че след смъртта на Б.С., у него била намерена сумата от 6000 лева с надпис „За Е.“. Легитимирайки се като единствен наследник на починалия, ответницата С. получила сумата от разследващите органи. Предвид установеното бащинство счита, че ответницата се е обогатила неоснователно с получаването на сумата. Иска осъждането й да заплати сумата от

6000.00 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И.И., с което се прави единствено възражение за недопустимост на иска спрямо нея.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.С., чрез назначения особен представител. С него се взема становище, че не може да бъде отменен нотариален акт за правна сделка и че прехвърлянето на чужд имот не води до нищожност на сделката. Сита, че предявената осъдителна претенция за сумата от 6000 лева не може да бъде разгледана съвместно с иска за ревандикация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.

2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и 108 ЗС:

Съгласно нотариален акт № *** от ***г. Б.К.Т.е признат за собственик на дворно място от около 372 кв.м., съставляващо имот № ****, парцел **** по плана на село Б., заедно с построената едноетажна жилищна сграда.

Б.Т.е починал на ****., като е оставил за свой наследник дъщеря си И.С..

Тя е починала на ****. и е била наследена от Н.С. и Б.С., като всеки от тях е получил по 1/2 ид.ч. от имуществото. Последният е починал на ****. и е оставил за наследник дъщеря си Е.Б.К..

От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че по новия план на с. Б. имотът попада в УПИ ХIII-**** с площ от около 802 кв.м., като в същият е включен и парцел XVII-***по отменения план. Не се събраха данни за придобиване или загубване на права във връзка с промяната на регулацията на имотите, поради което следва да се приеме, предвид представените нотариални актове, че наследниците на Б.Т.се легитимират като собственици на 372/801 ид.ч. от процесния УПИ и на съществуваща жилищна сграда, която според експертизата съответства на местоположението по предходния план. За останалата част подлежат на изследване правата върху имот № **** по отменения план в частта извън парцел ***, за което не бяха ангажирани доказателства.

От представените към исковата молба удостоверения се установява, че първоначално като единствен наследник на Б.С. се е легитимирала единствено неговата сестра. Поради тази причина ищцата, действаща чрез своята майка като законен представител, е предявила срещу нея иск по чл. 69 СК. С влязло в сила на 28.03.2019г. решение по гр.д.№98/2017г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено, че биологичен баща на детето Е. М.А. е Б.К. С. и е допусната промяна в имената на Е.Б.К..

В хода на това гражданско производство ответницата Н.С. се е разпоредила с 372/801 ид.ч. от имота, ведно с построената в югозападната част двуетажна масивна жилищна сградата в полза на ответницата И.И., като си е запазила правото на ползване. След това с нотариален акт от ****. И. Илиев е продала ид.ч. от земята и сградата обратно на Н.С..

По силата на чл. 298, ал. 3 ГПК решението, с което се установява произход, има действие по отношение на всички. Със сила на пресъдено нещо в случая е установено спрямо всички, включително и спрямо ответниците по делото, че ищцата е дете на Б.С.. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН въз основа на решението ищцата се явява единствен наследник на починалия към момента на откриване на наследството му. Без правно значение е обстоятелството, че за разпореждане с имотите на наследодателя неговата сестра се е легитимирала като наследник въз основа на издадено удостоверение за наследници, тъй като установяването на произхода на ищцата е породило действие от момента на раждането й, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, постановено по иска за произход.

Ето защо ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ **** по плана на село Б. и на 1/2 ид.ч. от жилищната сград. Ответницата С. не е можела да прехвърли валидно тази част от правото на собственост, а след това ответницата И. не е можела да ги прехвърли обратно. Разпоредителната сделка не е породила транслативен ефект за собствените на ищцата ид.ч. и към настоящия момент правото на собственост принадлежи на нея.

Владението на ответницата С. се установява от представения нотариален акт от 2017г., в който тя си запазва изрично правото на ползване.

Ето защо предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС са основателни и следва да бъдат уважени.

По иска по чл. 59 ЗЗД:

От показанията на свидетеля А. се установява, че при огледа на апартамента на починалия Б.С. са намерени пари в брой, които били предадени с разписка на сестрата на починалия. Свидетелят Т., който също е присъствал при огледа си спомня, че в апартамента е имало портмоне с пари. Не си спомня какви са били банкнотите и конкретната сума. Потвърждава, че той е изготвил докладната записка на лист 58 от делото. В последната, изготвена на 12.07.2016г. е посочено, че в жилището са намерени 6000 лева, поставени в черно портмоне вътре с хартиен лист с надпис „За Е.“. Тези данни се потвърждават и от представения протокол за оглед, към който е приложен снимков материал с портмонета и надписа.

Всички тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност, обосновават категоричния извод за това, че в имота непосредствено след смъртта на Б.С. е била открита сумата от 6000 лева с бележка с надпис „за Е.“, както и че сумата е била предадена на ответницата Н.С., присъствала при извършването на огледа от органите на реда като единствен роднина. От представения протокол за разпит на ответницата С. в досъдебното производство, подписан от същата, се установява, че на адреса е живял единствено нейният брат, който не бил семеен. Документът е подписан от страната, удостоверява нейни изявления и следва да бъде възприет.

Предвид тези данни, съдът намира, че откритата на адреса парична сума е принадлежала на наследодателя.

Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно.

Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти.

Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

В настоящия случай се установи, че наследодателят е оставил парична сума в размер на 6000 лева, която е принадлежала на ищцата като негов единствен наследник. Предвид липсата на данни за бащинството към онзи момент, сумата е била предадена от органите на реда на ответницата С., която се е легитимирала като наследник преди да бъде установен произходът на детето. Тъй като тя не е наследник на своя брат, не съществува основание за получаването и задържането на сумата, която принадлежи на ищцата. Ето защо ответницата се е обогатила неоснователно и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 6000 лева.

По разноските:

Предвид изхода на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски, в съответствие с исковете, за които се отнасят.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.Б.К., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание наследяване по закона на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ ****, кв. ****, по регулационния план на село Б., ул. *****, одобрен със заповед от 1989г., с площ от 801 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в югозападната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м., при граници на УПИ: ****.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.Б.К., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание наследяване по закона на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ ****, кв. 42, по регулационния план на село Б., *****, одобрен със заповед от 1989г., с площ от 801 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в югозападната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м., при граници на УПИ: ****, като ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН ********** да предаде на Е.Б.К., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********, владението върху описания по-горе имот, а именно: на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ ****, кв. ****, по регулационния план на село Б., ****, одобрен със заповед от 1989г., с площ от 801 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в югозападната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м., при граници на УПИ: ***** и улица.

ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН ********** да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********, сумата от 6000.00 лева, с която се е обогатила поради получаването й в брой без основание след смъртта на Б.К. С., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 19.08.2019г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********, сумата от 445.86 лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********, сумата от 2295.24 лева- разноски по делото.