Решение № 1419 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501881 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на П. П. И.,ЕГН-**********,гр.**** против решение № 2509/04.06.2024г.,постановено по гр.д.№ 10224/23г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от П. П. И. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за осъждане на „Мъни плюс мениджмънт“АД,ЕИК-*****,със седалище гр.***** да заплати на ищцата сумата от 518лв.,платена без правно основание за периода 20.09.2018г. 27.12.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предяване на исковата молба,до окончателното изплащане,като неоснователен.

Жалбоподателката е останала недоволна от решението,което счита за неправилно и остановено при съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила по изложени във въззивната жалба съображения.Поддържа,че е оспорила наличието на сключен между страните договор за кредит от 24.03.18г.И. имала множество сключени договори с 1 ответника,но към процесния период нямала неплатени задължения по тези договори.Иска се отмяна на решението изцяло и уважаване на претенцията .Претендират се разноски,вкл.адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна- „Мъни плюс мениджмънт“АД,ЕИК-***** оспорва въззивната жалба,оспорва твърдението,че ищцата е върнала предоставения заем в пълен размер.Иска потвърждаване на атакуваното решение.Претендира разноски за инстанцията за адв.възнаграждение съобразно представен ДПЗС.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,предявен от П. П. И. против „Мъни плюс мениджмънт“АД.( с наименование до 10.10.2019г. - „Кредихелп“ ООД с ЕИК *****,което дружество понастоящем е с правоприемник „Мъни плюс мениджмънт“ АД,ЕИК- *****).

Ищцата твърди,че на 20.09.2018г.,28.11.2018г. и 27.12.2018г. е заплатила на каса на ответното дружество съответно 35лв.,162лв.и 321лв.,или общо 518лв.,която сума била претендирана от ответника като вноска по кредит,но ищцата твърди,че такъв не съществува. С оглед на това липсвало каквото и да било валидно правоотношение за заплащане на посочената сума.И. претендира процесната сума от ответното дружество на плоскостта на неоснователното обогатяване.В случай,че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит,твърди,че същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

2

Ответното дружество в писмения си отговор твърди,че между ищцата и „Кредихелп“ ООД,чийто правоприемник понастоящем е „Мъни плюс мениджмънт“ АД е бил сключен договор за заем с код: № 300406/24.03.2018г.,по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата заемна сума в размер на 1000лв. или 511,29 евро за срок от 12 месеца,при уговорен лихвен процент по заема в размер на 40.00% и ГПР на заема от 38.63% на годишна база.Общо дължимата от заемателя сума в края на заемния период възлизала на стойност в размер на 1229,64лв. или 628,70 евро,от които 1000лв.за дължима главница по заема и 229,64лв.- за договорна възнаградителна лихва по същия.Оспорва възражението досежно твърдяно от ищеца нарушение на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.В условията на евентуалност твърди, че нищожността на неустойката по чл.12 от договора не следвало да води до нищожност на договора в цялост,а само до частична недействителност на съответната неравноправна клауза.

Районният съд е приел,че в случая не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,който пропуск сам по себе си бил достатъчен,за да се приеме,че договорът е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК във вр.с чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД.Освен това е приел,че не е спазено и изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,което също е основание за недействителност на договора.Коментирал е представените три броя разписки от ищцата за извършено от нея плащане в размер на исковата сума,като е намерил за недоказано възражението на ответника,че плащането не касае процесния договор за заем.След като е стигал до извод за недействителност на ДПК и че съгл.чл.23 от ЗПК в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита,съдът е отхвърлил иска,доколкото по делото нямало представени доказателства дали е извършено плащане на главницата по кредита и в какъв размер.

Тези изводи на първоинстационния съд се споделят и от настоящата инстанция,поради което на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение,които намира за правилни и обосновани.

Сключеният между страните договор за заем с код: №

300406/24.03.2018г. по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК,в 3 който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори,уредени в глава трета на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби,сред които е и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е недействителен.Правилни са изводите на ПдРС за недействителност на договора на основание посочените разпоредби.

В този случай от потребителя се дължи връщането само на чистата стойност на кредита,но в случая ищцата не е ангажирала доказателства,от които да се установи дали сумата от 518лв.,които е заплатила на ответника,включва изплащането на главницата по договора,респективнокаква част от нея,поради което правилно искът е отхвърлен.

Въззивният съд не намира за основателни и доказани възраженията във въззивната жалба,че направените от ищцата плащания в размер на исковата сума не са по договора за заем с код: № 300406/24.03.2018г.,а в разписките бил посочен друг номер на договор,какъвто ответникът претендирал.Не се доказва ищцата да е имала сключени други договори за заем с ответника,задълженията по които да са били заплатени от нея преди процесния период.

В разписките изрично е посочен именно номерът на ДПК - № 300406/24.03.2018г.като основание за заплащане на сумите по разписките.Освен това плащането е извършено с разписка по образец на разписката,посочена в Приложение 1 към договора за кредит,а плащането е извършено именно в периода на погасителния план.Действително заплатените суми не са в размера на месечната вноска,посочна в погасителния план от 102,47лв.,но няма пречка ищцата да е заплатила с една разписка част от дадена месечна вноска или няколко вноски наведнъж,т.е.не е изрично забранено с договора платените по него суми да са различни като размер от месечната вноска и за различен период от време.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски:

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна,която ги претендира в размер на 480лв.с ДДС за адв.възнаграждение 4 съобразно представен ДПЗС.

Водим от горното,Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2509/04.06.2024г.,постановено по гр.д.№ 10224/23г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.

ОСЪЖДА П. П. И.,ЕГН-**********,гр.**** да заплати на „Мъни плюс мениджмънт“АД,ЕИК-*****,гр.***** сумата от 480(четиристотин и оседмесет)лв.с ДДС разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5