Решение № 260009 от 17.01.2022, Районен съд - Своге

Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 17.01.2022 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Андрей Чекунов при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 26/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 153 от ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощник, против В.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със заявен настоящ адрес ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 17.09.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 44823/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 156 състав, което с Определение от 07.10.2020 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на това, е образувано ч.гр.д. № 549/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 551 от 03.11.2020 г. за следните суми: сумата от 2654,08 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 357,63 лева – лихва върху главницата от 2654,08 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г., сумата от 27,79 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 5,27 лева – лихва върху главницата от 27,79 лева, начислена за периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г. и законната лихва върху двете главници, считано от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 110,90 лева разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 60,90 лева заплатена държавна такса.

Претендираните вземания произтичат от следните обстоятелства: за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ….., аб. № …, инсталация .. – за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът като ползвател на топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия, за дялово разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 2654,08 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 357,63 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 27,79 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 5,27 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата от 2654,08 лева, считано от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба е допусната техническа грешка при посочването на ID номер: .., вместо аб. № …, инсталация …, посочени в заявлението по чл. 410 от ГПК. Това се установява от приложените към исковата молба писмо Изх. № 1083 от 17.03.2010 г. на ищеца до ответника (л.

42) и извлечение от сметки (л. 51), в които са посочени съответно абонатен номер и номер на инсталация, идентични на тези, посочени в заявлението по чл.

410 от ГПК. Освен това, налице е идентичност на топлоснабдения имот, посочен в исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което това несъответствие не може да доведе до извод за недопустимост на предявените искове и обезсилване изцяло на заповедта за изпълнение.

За законната лихва върху главницата от 27,79 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 551 от 03.11.2020 г. на Районен съд Своге, считано от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането, не е предявен иск, следователно в тази й част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

От страна на ответника е подаден писмен отговор. В него се оспорва ответникът да е материално легитимна страна по предявените искове, поради липса на облигационна връзка между страните, оспорва се същия да е клиент на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД. Посочва се, че указаната в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение дефиниция на клиент на топлинна енергия за битови нужди, а именно § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, е отменена, поради което не може да изведе правно регламентиран извод, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че ответникът не е подавал заявление за откриване на партида за битови нужди върху цитирания в исковата молба топлоснабден имот. Твърди се, че ответникът не е бил вещен ползвал, нито собственик на същия имот за процесния период, тъй като още от 1999 г. живее постоянно в село Р., община С., област С. в наследствен имот (къща), поради което, с оглед неизползването на апартамента още от тогава, с Нотариален акт №132, том III, рег. № 7059, дело № 452 от 11.07.2006г. на В.И. – нотариус с рег. № .. по регистъра на НК, ответникът и съпругът й Г. П. И. са го дарили на сина си К.Г.И. Твърди се, че запазеното при дарението безвъзмездно и пожизнено за двамата дарители право на ползване върху апартамента води до извод, че Г. П.И. е материално легитимна страна за 1/2 от претендираните суми, а освен това, същото е погасено по силата на закона към процесния период (от м.

05.2017 г. до м. 04.2019 г.), тъй като не е упражнявано от ответника в продължение на пет и повече години, като ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 59, ал. 3, пр. 2 от ЗС (неправилно посочена като чл. 59, ал. 3 от СК).

Оспорва се за процесния период да има сключен договор за топлинно счетоводство с лицензирана фирма за дялово разпределение, както и редовно проведено общо събрание на етажната собственост, на което да е избран топлинен счетоводител, тъй като по делото не е представено доказателство за изпълнение на условието по чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ, а именно да е налице писмено съгласие за избор на топлинен счетоводител на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, поради което, според ответника, представеният от ищеца протокол от ОСЕС от 05.09.2002 г., не е породил своите правни последици, същия е нищожен поради това, че противоречи на закона, а договорът между ФДР и ЕС не поражда правни последици поради липса на представителна власт. Твърди се, че представеният протокол от избор на фирма за дялово разпределение касае адрес …... а не процесния адрес, ….. Твърди се още, че сграда никога не е присъединявана към топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 138 от ЗЕ следва да се осъществи въз основа на писмен договор с топлопреносното предприятие. Оспорва да е налице облигационна връзка между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД, тъй като в представения договор между двете дружества не са налице достоверни подписи на упълномощените представители на двете дружества и представителна власт. Възразява се, че не са изпълнени изискванията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ за публикуване на одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като се оспорва твърдението на ищеца, че общите условия са публикувани в един централен и в един местен всекидневник. Оспорва твърдението на ищеца, че аб. № … принадлежи на имот ап. № .., находящ се в ….., както и че същият е на ответника. Оспорва твърдението на ищеца, че съобщенията към фактури и извлечение от сметка са издадени за начислена и незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди, че не става ясно каква част от претендираната главница е начислена от реално консумирана топлинна енергия и каква част от прогнозно начислена топлинна енергия, както и от кои компоненти е начислена топлинната енергия, битово горещо водоснябдяване, общи части, отопление на имот, сградна инсталация, което според ответника води до неоснователност на исковата претенция. Прави възражение за изтекла тригодишна давност за всички суми, претендирани за периода от м. 09.2017 г. и преди тази дата. Твърди, че по отношение на вземането за сумата 27,79 лв., представляваща главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху същата в размер на 5,27 лв., заявителят в заявлението по чл. 410 от ГПК не е посочил от какво произтича и период на вземането, като този порок на заявлението не може да бъде отстранен с исковата молба, която не може да излиза от предмета на вземането, посочен в самото заявление, поради което се иска издадената заповед за изпълнение в тази й част да бъде обезсилена.

По отношение на доказателствата ответникът заявява следното:

1. Оспорва по съдържание и твърди, че е неистински документ, както и неотносим по делото, представеното с исковата молба извлечение от сметки, тъй като в него не е посочено, че е издадено от ищцовото дружество, не е подписано от негов представител и не е посочено, че цитираните суми са от потребена и незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като иска да бъде проведена процедура по реда на чл. 193 от ГПК;

2. Оспорва по съдържание и твърди, че са неистински документи Съобщение към фактура № **********/31.07.2018 г. и Съобщение към фактура № **********/31.08.2019 г., тъй като не са подписани от представител на ищеца и не е посочено, че касаят процесния имот, като иска да бъде проведена процедура по реда на чл. 193 от ГПК;

3. Оспорва по съдържание и автентичност

Договор № 1831/10.09.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия и Протокол от ОСЕС от 05.09.2002 г. и прави искане да бъде задължен ищецът, основание чл. 183 от ГПК, да представи в оригинал Договор № 1831/10.09.2002 г., сключен между ЕС и „Бруната” ООД, в противен случай същият да бъде изключен от доказателствения материал по делото;

4. Прави искане да бъде задължен ищецът да представи в оригинал договор съгласно чл. 138 от ЗЕ за присъединяване на сграда находяща се на адрес ….;

5. Оспорва автентичността на Договор № У-№107 от 13.11.2007 г., сключен между ищеца и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ и прави искане да бъде задължен ищецът, основание чл. 183 от ГПК, да го представи в оригинал, в противен случай същият да бъде изключен от доказателствения материал по делото;